Пропоксифен

Много от лекарствата, използвани с висока честота в миналото, днес имат само историческа стойност във връзка със създаването и внедряването в клиничната практика на нови, многократно по-ефективни и с по-добър профил на безопасност препарати.

След дълги години употреба за редица лекарства става ясно, че крият рискове от изява на сериозни нежелани ефекти и се асоциират с опасност от развитие на различни по тежест усложнения (сърдечно-съдови, чернодробни, метаболитни и други).

Подобна е ситуацията и с препарата пропоксифен, който към днешна дата не се използва или се използва изключително ограничено в определени райони на света.

На територията на нашата страна не е наличен под никаква форма (таблетки, капсули, ампули, локални средства), като причина за масовия отказ от употребата му са от една страна многобройните странични реакции и лекарствени взаимодействия, но от друга страна и доказаният риск от сърдечно-съдови инциденти вследствие употребата му.

Какво представлява пропоксифен?

Пропоксифен принадлежи към голямата група на опиоидните аналгетици (обезболяващи средства със силен ефект, но и висок риск от развитие на зависимост).

Отличава се с по-слаби ефекти по отношение на аналгезията в сравнение с морфин, кодеин и хидрокодон, но и по-нисък риск от развитие на зависимост, което го е правило предпочитано средство в миналото за справяне с умерена по сила болка.

Точният механизъм на действие на препарата не е напълно изяснен, като се предполага взаимодействие с опиоидните рецептори в мозъчните структури. Медикаментът увеличава толеранса към болката и облекчава дискомфорта при пациентите, като за първи път е одобрен и въведен за употреба през 1957 година.

Първоначално е използван за облекчаване на леки до умерени по тежест болки, като още тогава голяма част от нежеланите ефекти, свързани с употребата му са били причина за избор на друг аналгетик.

Важна особеност в структурата на препарата е наблюдаваната разлика в проявените ефекти в зависимост от вида на изомерите на лекарството. Така например се установява, че добри аналгетични свойства имат само дясновъртящите изомери на пропоксифен, докато лявовъртящите изомери на агента показват антитусивен ефект (противокашлично действие).

Тези особености са повлияли значително употребата на медикамента, като при производството му след съобразяване със структурните особености, медикаментът се прилага с цел обезболяване и при суха кашлица. По отношение на антитусивния си ефекти се счита, че пропоксифен потиска центъра на кашлицата, във връзка с което се препоръчва повишено внимание при неговата употреба (не бива да се назначава при влажна кашлица, както и при лица с хронични заболявания на дихателната система, като например бронхиална астма, хронична обструктивна белодробна болест и други).

В близкото минало препаратът е откриван под формата на капсули от 65 милиграма и таблетки от 100 милиграма, като дозовият режим се определя строго индивидуално във връзка с риска от нежелани ефекти и развитие на опиоидна зависимост. Така например при лечение с капсулната форма максималната дневна доза е изчислена на 390 милиграма (шест капсули дневно), а при лечение с таблетната форма максималната дневна доза е 600 милиграма (шест таблетки), разделени в четири приема.

Терапията се назначава и контролира от лекуващия лекар след обстоен преглед, разпит и назначаване на съответните изследвания, като влияние върху дозовия режим оказват многобройни фактори (възраст и общо състояние на пациента, наличие на подлежащи заболявания, алергии към храни и лекарства, прием на други медикаменти, вид и тежест на основното заболяване, вредни навици и много други).

Във връзка с многобройните нежелани ефекти и рискове от лекарствени взаимодействия при едновременна употреба с други медикаменти, както и след откриването на изразената кардиотоксичност на препарата, лекарството рядко намира приложение в съвременната клинична практика.

Какви рискове, нежелани ефекти и лекарствени взаимодействия крие лечението с пропоксифен?

Лечението с пропоксифен е обвито в сериозни рискове от изява на различни по тежест нежелани ефекти, които въпреки добрата му аналгетична ефективност, често са ставали причина за преустановяване на терапията.

Към възможните и относително често описвани в клиничната практика странични реакции, свързани с лечението с пропоксифен, се включват:

• замайване, световъртеж, главоболие
• седация и изразена сънливост
• гадене и повръщане, болки в корема
• жълтеница (иктер) с характерните за нея промени в цвета на склерите, лигавиците, кожата, урината и фекалните маси
• констипация (запек), спазми на уретера, които се асоциират със затруднено уриниране
• задух, депресия на дишането, респираторен дистрес
• влошаване на когнитивните възможности, вниманието и концентрацията
• развитие на зависимост (психическа, физическа) и свързаните с нея рискове
• алергична реакция спрямо лекарството или някои от допълнителните, неактивни съставки в препарата
• обрив (локализиран или генерализиран)
• повърхностно дишане, забавяне на сърдечната дейност, загуба на съзнание
• халюцинации
• гърчове
• зрителни нарушения

При внезапно, рязко спиране на приема на лекарството се наблюдава изключително висок риск от развитие на абстинентен синдром, чиито прояви варират по тежест и могат да станат причина за хоспитализация. По тази причина лекарството се приема строго съобразно с лекарските препоръки, като прекратяването на приема става с постепенно понижение на дозата в продължение на няколко седмици.

Рисковете от развитие на нежелани прояви нарастват с възрастта на пациента, наличието на подлежащи заболявания и приеманите от тях лекарства.

Така например пропоксифен не бива да се прилага или се прилага с повишено внимание при лица с подлежащи белодробни заболявания (астма, хронична обструктивна белодробна болест, бронхиектазии, неоплазми на белия дроб), чернодробни, бъбречни, ендокринни, неврологични увреждания поради риск от влошаване на тяхното протичане. При лица с анамнеза за суицидни мисли и поведение употребата на препарата е противопоказана.

Проучвания през последните десет години асоциират употребата на пропоксифен с развитие на кардиотоксичност, изразяваща се в аритмия, брадикардия, сърдечна недостатъчност, инфаркт на миокарда, сърдечен арест, тахикардия и други, които могат да бъдат фатални за пациента.

Във връзка с нарушенията на вниманието, концентрацията и мисловната дейност при употребата на лекарството не се препоръчва опериране с машини, шофиране и извършване на дейности, изискващи повишено внимание.

Едновременната употреба на пропоксифен с други лекарства също повишава рисковете от развитие на странични реакции, токсични прояви и нежелани лекарствени взаимодействия. Така например не се препоръчва едновременната употреба на пропоксифен с други опиоидни аналгетици, антидепресанти, диазепам, лоразепам и другите бензодиазепини, седативни лекарства, сънотворни агенти, мускулни релаксанти, барбитурати, някои кортикостероиди, амиодарон (използван при аритмия), антикоагуланти, лекарства за лечение на СПИН, противогърчови средства и много други.

Едновременната употреба с алкохол, наркотични вещества и забранени субстанции повишава токсичността на пропоксифен, влошава когнитивните възможности и предразполага към сериозни увреждания.

Не се препоръчва провеждане на терапия с пропоксифен по време на бременност (включително и при планиране на бременност), както и в периода на лактация във връзка с рисковете за плода и кърмачето.

От относително често използван аналгетик пропоксифен се превръща в лекарство с историческо значение, което ни показва, че е необходим задълбочен подход при изучаването на лекарствата и дълги години клинични проучвания за осигуряване на надеждност и безопасност при лекарствената терапия.