Начало Медицинска енциклопедия Лечения Лечение с мускулни релаксанти Медикаментозно лечение

Лечение с мускулни релаксанти

Лечение с мускулни релаксанти - изображение

Болезнени мускулни спазми, крампи, чести схващания, скованост, постоянна болка, която смущава ежедневните ви дейности. Независимо дали се касае за скорошна травма или обостряне на подлежащо заболяване, засягащо скелетно-мускулната система, лечение с мускулни релаксанти при голям процент от пациентите води до бързо и ефективно облекчаване на наличните симптоми.

Многобройни са причините, водещи до различни по тежест и степен увреждания, ангажиращи мускулите, ставите и сухожилията и протичащи с болезнени спазми, спастичност и болков синдром.

При много от пациентите първите мерки за овладяване на състоянието включват приложение на някои от представителите на голямата група на нестероидните противовъзпалителни средства, които са ефективни при такъв тип състояния, поради своя изразен аналгетичен (обезболяващ) и противовъзпалителен ефект.

Но много от болните, особено в напреднала възраст, по една или друга причина са противопоказани и не е препоръчителна употребата на нестероидни противовъзпалителни агенти (при наличие на подлежаща язвена болест или други стомашно-чревни увреждания, подлежащи хронични заболявания, засягащи метаболизма, черния дроб, бъбреците, хемопоезата).

При невъзможност за прием или липса на ефект при прием на едни от считаните за най-ефективни за овладяване на болката и възпалението нестероидни агенти (като например ибупрофен, индометацин) на помощ идват представителите на мускулните релаксанти, наричани още миорелаксанти.

Какво представляват мускулните релаксанти?

Какво представляват мускулните релаксанти?

Миорелаксантите са голяма група медикаменти, включващи множество групи и многобройни представители, само част от които са на разположение в нашата страна. Действайки по различни механизми, които невинаги са напълно изяснени, лекарствата от тази група водят до ефективно облекчаване на мускулните спазми и спастичност, и съответно свързаните с тях прояви.

Мускулната спастичност се характеризира със засилване на тоничните рефлекси на разтягане и спазми на флексорните мускули в комбинация с изразена мускулна слабост. Причина за спастичност могат да бъдат различни травми (гръбначномозъчни), множествена склероза, инсулт, церебрална парализа.

Мускулните спазми от своя страна при засягане на големи мускулни групи водят до болезнена контракция и често се асоциират с хронична болка, тензионно главоболие, фибромиалгия и други.

Отделните агенти проявяват различна активност и ефективност, като при всеки конкретен пациент се препоръчва индивидуализиране на терапевтичния курс и подбор на най-подходящия за неговото състояние и особености препарат.

Прилагат се самостоятелно (под формата на монотерапия) или като част от комплексното лечение заедно в комбинация с други агенти (при липса на противопоказания често се комбинират с нестероидни противовъзпалителни средства за постигане на оптимален ефект).

Най-често се прилагат перорално, като са налични под формата на таблетки (включително и с удължено освобождаване) и капсули (в някои страни част от агентите са налични и под формата на прах за разтваряне), но при пациенти в тежко състояние са налични и под формата на ампули и флакони за парентерално приложение (главно при спешни състояния, при определени показания в хирургията).

Отделните видове групи и техните представители се прилагат при определени показания, като не се препоръчва самоназначаване на терапия, поради рискове от токсични ефекти, нежелани взаимодействия и реакции.

Видове мускулни релаксанти (миорелаксанти)

Видове мускулни релаксанти (миорелаксанти)

В зависимост от механизма на действие и особеностите във фармакокинетиката и фармакодинамиката най-общо мускулните релаксанти се подразделят на три големи групи, а именно:

  • Миорелаксанти с периферно действие: агентите прекъсват предаването и провеждането на нервните импулси в мионевралните синапси, водейки до временна парализа на напречно набраздените мускулни клетки. Приложението им е главно в хирургията и анестезиологията, като се използват при определени хирургични интервенции за постигане на мускулна релаксация, позволяваща оптимален достъп до висцералните органи. Част от агентите намират приложение и в травматологията и ортопедията, като се прилагат при извършване на репозиция на фрактури и/или луксации (изкълчване). Едни от основните представители включват ботулинов токсин, тубокурарин, алкуроний, суксаметоний, панкуроний и други
  • Миорелаксанти с централно действие: централните миорелаксанти предизвикват намаление на мускулния тонус на нивото на гръбначния мозък, без да оказват влияние и въздействие върху нервно-мускулните синапси. Това е една от най-често използваните групи в клиничната практика, като намират приложение при различни заболявания и увреждания (гръбначномозъчни травми, след инсулт, при множествена склероза и други)
  • Миорелаксанти с пряко действие: групата включва само един представител, а именно дантролен, който представлява миорелаксант, прилаган основно за лечението на малигнена хипертермия, предизвикана от приложението на общи анестетици за инхалация (халотан, изофлуран) и сукцинилхолин. Намира приложение също и в терапията на спастичност, асоциирана с церебрална парализа, множествена склероза, гръбначномозъчни травми. С повишено внимание се прилага при лица с подлежащи чернодробни увреждания, емфизем, бронхит, астма и други белодробни заболявания

Всяка от тези групи в зависимост от редица особености допълнително се подразделя на различни подвидове, включвайки множество представители.

За съжаление много от представителите и на трите групи не са налични и достъпни на българския пазар.

Миорелаксантите с централно действие включват множество представители, като най-популярните са баклофен, тизанидин, толперизон, както и използваните често като мускулни релаксанти представители на бензодиазепините, а именно диазепам и тетразепам. Каризопродол намира повече популярност в редица други страни, като се съобщават множество данни за злоупотреба с него.

Отделните представители се отличават като цяло с добро усвояване, като са налични за приложение както под формата на таблетки, така и за парентерален прием.

Терапевтичният курс с тези агенти се спира плавно, постепенно, по схема, тъй като рязкото прекратяване на лечението може да провокира различни по тежест нежелани ефекти (тревожност, халюцинации, гърчове).

При кои заболявания и състояния се препоръчва лечение с мускулни релаксанти?

Кога (при кои заболявания и състояния) се препоръчва провеждане на лечение с мускулни релаксанти?

Показанията за приложение на мускулните релаксанти са многобройни, като при някои заболявания се използват като основно лечение (основни медикаменти, насочените към отстраняване на причините, довели до болестта), а при други се използва като допълнително лечение (ролята им в терапевтичния курс е по-малка, допълват действието на другите лекарства).

Използването им при малки деца, както и в старческа възраст се консултира със специалист и назначава само по строги показания от лекар. Самоназначаването на миорелаксанти при малки деца и възрастни лица крие сериозни рискове от изява на сериозни нежелани ефекти и токсични реакции.

Най-честите показания за приложение на миорелаксанти са главно в неврологията, травматологията, ортопедията, анестезиологията (миорелаксантите с периферно действие).

Миорелаксантите с централно действие се назначават най-често при следните състояния:

  • Главоболие от тензионен тип
  • Фибромиалгия
  • Множествена склероза
  • Инсулт
  • След гръбначномозъчни травми
  • Церебрална парализа и други паралитични синдроми
  • Детска церебрална парализа
  • Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан

При редица други заболявания (с автоимунна, неопластична, възпалителна и друга етиология) по медицински показания може да се прилага лечение с миорелаксанти като допълнителен метод с цел ускоряване на възстановяването и рехабилитацията, облекчаване на различни симптоми, свързани с увреждания на мускулно-скелетната система.

Преди назначаването им е необходим подробен разпит и преглед на болния за установяване на наличието на други заболявания, наследствена обремененост, прием на лекарства, както и извършването на лабораторни, образни и инструментални изследвания за определяне тежестта на болестта, избор на оптимален дозов режим и продължителност на терапевтичния курс.

По време на терапията пациентите се проследяват редовно, като се следи за подобрение на симптоматиката, наличието на нежелани ефекти, непредвидени реакции, проследяване на здравословния статус на болния.

Рискове и нежелани ефекти при лечение с мускулни релаксанти

Какви рискове крие лечението с мускулни релаксанти?

Лечението с мускулни релаксанти, подобно на всяка медикаментозна терапия, крие известни рискове от изява на нежелани ефекти.

Рискът от странични реакции нараства при несъобразяване и неизпълнение препоръките на лекаря, самоназначаване на терапията, самоцелни промени в дозата, честотата и продължителността на лечебния курс.

Тези медикаменти може да не са най-добрата алтернатива конкретно за вас поради наличието на определени подлежащи заболявания, прием на други медикаменти и редица индивидуални особености, които се взимат предвид от специалистите преди назначаването на терапията.

Самоволните промени в дозата, съответно количествата приети медикаменти, крие сериозни рискове, както при прием на по-ниска от препоръчителната доза (липса на желания ефект и опорочаване на терапията), така и при прием на по-високи дози (сериозен риск от изява на токсични реакции).

Продължителността на терапевтичния курс също се съобразява от лекуващия ви лекар, като при неспазване на заръките му и преждевременното прекратяване на лечението е налице риск от поява обратно на симптоматиката, докато при прием по-дълго от препоръчаното време са налице рискове от различни по тежест нежелани ефекти, зависимост и взаимодействия.

По време на лечението с миорелаксанти е възможна изява на различни по тежест странични ефекти, като след консултация със специалист, последният ще прецени необходимостта от преустановяване на лечението:

  • неврологични прояви: главоболие, замайване, отпадналост, нарушения на съня (сънливост през деня, трудно заспиване нощем), световъртеж, промени в походката, тремор, халюцинации
  • зрителни нарушения: замъглено виждане, различни по тежест и с различна давност увреждания на зрителната функция
  • оплаквания от страна на стомашно-чревния тракт: запек или диария, гадене с или без повръщане, болка и дискомфорт в корема
  • оплаквания от страна на отделителната система: болезнено уриниране, чести позиви за уриниране, повишено образуване и отделяне на урина
  • алергични прояви: обрив, уртикария, сърбеж, задух, сърцебиене, подуване на лицето, езика, устните, ангионевротичен оток, анафилактичен шок
  • сериозни, изискващи своевременна медицинска намеса, реакции: гърчове, конвулсии, продължителни зрителни и слухови халюцинации, крайно изтощение и слабост, потискане на дишането, сърдечно-съдови увреждания, летаргия

Рискът от изява на нежелани ефекти нараства при наличие на подлежащи заболявания (диабет, сърдечна недостатъчност, чернодробни и бъбречни увреждания, метаболитни нарушения, разстройства на поведението и личността), при лица в напреднала възраст, както и при прием с друг лекарства.

По тази причина се препоръчва да споделите с вашия лекуващ лекар всички медикаменти, включително и достъпни без рецепта, както и хранителни добавки, които приемате за намаляване на риска от лекарствени взаимодействия.

При лечение с мускулни релаксанти не се препоръчва прием на спиртни напитки, тъй като алкохолът повишава риска от изява на нежелани ефекти и допълнително действа върху централна нервна система. Едновременната им употреба може да доведе до потискане на дишането и сърдечната дейност, до липса на ефект от приложените дози и съответно изкуствено повишаване на дозата и зависимост.

Едни от миорелаксантите, по данни на различни източници, с които се злоупотребява най-често са каризопродол и циклобензаприн.

Лечението с мускулни релаксанти не се препоръчва по време на бременност, както и в периода на лактация, поради малкото натрупани клинични проучвания за тяхната безопасност. Много от представителите са с неизвестен статус по отношение на бременността и кърменето, а тези, за които са налични данни, се причисляват към рискова категория С и се прилагат само по строги показания, в случаите, когато ползите надвишават рисковете.

За извличането на максимална полза от терапията и минимизиране на рисковете винаги следвайте стриктно указанията на вашия лекар и фармацевт и при съмнения и въпроси се консултирайте с тях.

 

По текста работи: д-р Лилия Пашова-Стоянова

Още по темата:

5.0, 3 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПРИ КОИТО СЕ ПРИЛАГА ЛЕЧЕНИЕТО Лечение с мускулни релаксанти

ВСИЧКИ

БИБЛИОГРАФИЯ

https://www.spine-health.com/treatment/pain-medication/muscle-relaxants
https://en.wikipedia.org/wiki/Muscle_relaxant
https://www.webmd.com/back-pain/do-i-need-a-muscle-relaxer
https://www.drugs.com/drug-class/muscle-relaxants.html
https://www.goodrx.com/blog/which-muscle-relaxants-are-best-for-neck-and-back-pain/
http://www.improvehealthcare.org/muscle-relaxants
http://abcnews.go.com/Health/TreatingPain/story?id=4047617
https://www.therecoveryvillage.com/alcohol-abuse/alcohol-and-muscle-relaxers/#gref

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортАлт. медицинаЛеченияЗдравни съветиБотаникаЛюбопитноКлинични пътекиИсторияИнтервютаНовиниСпециалистиЗаведенияСнимкиСоциални грижиХранене при...Здравни проблемиОрганизацииЛайфстайлПсихологияФизиологияИзследванияВидеоНормативни актовеЗаболявания (МКБ)АнкетиГеографияДиетиЛичностиНаправления в медицината