Лечение с ибупрофен

Едни от най-често използваните в клиничната практика медикаменти и предпочитани при самолечение при голям процент от пациентите лекарства са така наречените нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС).

Тази голяма група медикаменти се подразделя на множество класове в зависимост от химичната структура и основните ефекти на субстанциите.

Ибупрофен представлява любим препарат на много пациенти с различни заболявания и в различни възрастови групи.

Принадлежи към групата на производните на пропионовата киселина, заедно с кетопрофен, декскетопрофен и напроксен.

Приема се най-често през устата, като съществуват разнородни лекарствени форми (таблетки, дъвчащи таблетки, сиропи).

Лечение с ибупрофен се назначава от специалист, според съответното заболяване на пациента, както и като симптоматично лечение при някои състояния.

Препаратът е подходящ за всички възрасти, като може да се използва безопасно при деца над 2 години, а във възрастта между 6 месеца и 2 години се употребява след назначаване от специалист и доказана необходимост точно от този препарат.

Употребата му при деца под 6 месеца не се препоръчва, поради незрялост на чернодробните ензими, затруднен метаболизъм на субстанцията, по-висок риск от нежелани ефекти и алергични прояви.

Този представител на НСПВС притежава следните основни ефекти:

• противовъзпалителен: потиска продукцията на медиатори на възпалението чрез инхибиране на ензима циклооксигеназа, който е ключов за синтезата на арахидоновата киселина, която от своя страна е отговорна за продукцията на тромбоксани и простагландини, участващи във възпалителните процеси
• аналгетичен: повлиява слаба до умерено силна болка, потискайки биосинтезата на редица ендогенни субстанции, участващи в клиничната изява на болковия синдром, каквито са например ендопероксидите, брадикинин, простагландин Е. Благоприятно повлиява болката при редица ревматологични заболявания (артрит, бурсит, миозит), дисменореята (болезнена менструация), зъбобол, главоболие, без обаче да повлиява емоционалната компонента на болката
• антипиретичен: медикаментът е ефективен при висока температура при деца и възрастни (въпреки че не е средство на първи избор), като повлиява синтезата, освобождаването, навлизането и ефекта на редица пирогенни субстанции върху терморегулаторния център в хипоталамуса

Препаратът е със средна продължителност на действието, като плазменият му полуживот (времето, за което нивото в серума намалява наполовина) е в рамките на два до пет часа.

Дозата се определя индивидуално, според оплакванията на пациента, наличието на подлежащи заболявания и приема на други лекарствени средства.

Не бива да се приема доза, по-висока от 3 грама, поради риск от токсични прояви. В детска възраст максималната допустима дневна доза варира в рамките на 600 до 800 милиграма, като всеки прием е препоръчително да се консултира със специалист.

Лечение с ибупрофен се назначава при следните заболявания и състояния:

• ревматоиден артрит
• остеоартрит
• болест на Бехтерев
• в травматологията: за овладяване на болковия синдром след различни травми (контузия, навяхване, фрактура)
• при невралгия
• миалгия с различна етиология
• при хронична туморна болка: редица неоплазми с напредване на процеса водят до изразен болков синдром, като средство на първи избор е ибупрофен и неговите производни, а при пациенти с тежка и агресивна форма на болестта и нетърпима болка се препоръчват опиоидни аналгетици (морфин, кодеин, фентанил)
• симптоматично при грип и простудни заболявания: за овладяване на болковия синдром, а също и за понижаване на повишената телесна температура
• зъбобол, главоболие, болезнена менструация
• фебрилитет (висока температура) с различна етиология

Продуктът може да се използва и при бременни жени, като употребата му през първия и втория триместър се счита за безопасна (след консултация с лекар), но през третия триместър (последните три месеца от бременността) приложението му крие риск от развитие на белодробна хипертония при новороденото, преждевременно затваряне на дуктус артериозус и различни увреждания на сърдечно-съдовата и дихателната система на плода.

Излъчва се в минимални концентрации с кърмата, които не оказват клинично значим ефект при кърмачето, поради което употребата му в периода на лактация се счита за безопасна.

Подробна информация за безопасните по време на кърмене медикаменти може да намерите на:

• Лекарства по време на кърмене

Продължителността на лечебния курс се определя от лекуващия лекар, а при симптоматичната терапия препаратът се прилага при необходимост (при болка или висока температура до отшумяване на симптомите).

Продължителното лечение с ибупрофен може да предизвика различни по тежест нежелани ефекти, като например:

• увреждане на стомашно-чревния тракт: гадене, повръщане, болка в епигастриума, диария, по-рядко запек, риск от кървене при хронична язвена болест
• увреждане на отделителната система: възможно е развитие на така наречената аналгетична нефропатия, представляваща обратима остра бъбречна недостатъчност, особено при прием в комбинация с анилиди (парацетамол, фенацетин)
• хематологични прояви: наблюдават се изключително рядко, под формата на агранулоцитоза и неутропения, главно при рискови пациенти, каквито са болните от хемофилия, болест на Willebrand, миелорполиферативни заболявания, тромбоцитопения, приемащите антикоагуланти
• алергични прояви: варират от леки кожни обриви до тежки и застрашаващи живота състояния при пациенти, който са свръхчувствителни към препарата

За намаляване на риска от потенциално опасни нежелани лекарствени взаимодействия и странични прояви, задължително уведомете Вашия лекар за приема на други медикаменти, особено препарати, използвани за лечение на високо кръвно (антихипертензивни средства, диуретици), антикоагуланти, антиагреганти, кортикстероиди, други аналгетици и НСПВС (комбинацията между ибупрофен и аспирин може да бъде много опасна), някои антидепресанти, метотрексат, зидовудин (използван за лечение при СПИН).

Лекарственото средство се прилага с повишено внимание при пациенти с бъбречни и чернодробни заболявания, бронхиална астма, захарен диабет, язвена болест, системен лупус еритематодес, сърдечна недостатъчност.