Антихипертензивни лекарства

от 13 юни 2019г., обновено на 08 дек 2022г.

Артериалната хипертония обхваща приблизително една четвърт от трудоспособното население в развитите страни и е най-честият рисков фактор като причина за смърт в световен мащаб.

Високо кръвно налягане Предразполагащите фактори за развитието на болестта са комплексни и включват генетична предразположеност, атеросклероза, стрес, намалена двигателна активност, нездравословно хранене, консумация на много сол с храната, тютюнопушене и други.

Състоянието може да се провокира в хода на друго заболяване или при продължителната терапия с някои медикаменти.

Основните клинични прояви при високо кръвно налягане включват главоболие, замаяност, зрителни нарушения, сърцебиене, аритмия и други.

Подробна информация за различните форми на болестта и особеностите в клиничната симптоматика може да прочетете в рубриката Заболявания и Здравни проблеми:

»Хипертонични болести МКБ I10-I15

»Високо кръвно

Своевременното и комплексно лечение на артериалната хипертония предотвратява или забавя развитието на редица усложнения в дългосрочен план, като например ретинопатия, нефропатия, инфаркт на миокарда, мозъчно-съдови инциденти.

Средствата, използвани в терапията на високото кръвно налягане, се наричат антихипертензивни лекарства.

Основни групи антихипертензивни лекарства

В тази голяма група се включват различни представители, чиито основен механизъм цели нормализиране на функционална активност на сърдечно-съдовата система.

В съвременната клинична терапия се използват представители от следните основни групи антихипертензивни средства:

АСЕ инхибитори: ACE инхибиторите проявяват органопротективен и органотерапевтичен ефект върху кръвоносните съдове, бъбреците, миокарда и панкреаса, което ги прави особено подходящи в терапията на високо кръвно при пациенти със захарен диабет. Основен представител и еталон за тази група е еналаприл, а периндоприл се отличава с най-добър терапевтичен ефект, като осъществява цялостна сърдечно-съдова протекция.
АТ1 блокери или сартани: Основните представители на АТ1 блокери или сартани са валсартан, ирбесартан, лосартан, като се използват предимно при непоносимост или противопоказания за приложение на ACE инхибитори и са особено подходящи при пациенти с диабет и протеинурия, както и за намаляване на риска от развитие на инсулт при пациенти с левокамерна хипертрофия. Отличават се с дълъг плазмен полуживот и влизат в състава на редица комбинирани препарати.
Директни ренинови инхибитори: Основен представител на директните ренинови инхибитори е алискирен, който инхибира ензима ренин и потиска активност на ренин-ангиотензин-алдостероновата система, която играе ключова роля в патогенезата на артериалната хипертония.
Бета блокери: Медикаментите от тази групата на бета блокери са ефективни при редица състояния, ангажиращи сърдечно-съдовата система (аритмия, високо кръвно, сърдечна недостатъчност). Като антихипертензивни лекарства са особено ефективни в началната терапия при пациенти под 50 годишна възраст, както и при пациенти с тахикардия и повишена ренинова активност. Основните представители са атенолол, бизопролол, метопролол, небиволол, като терапията започва в постепенно покачващи се дози, а при прекратяване на лечението е необходимо постепенно понижаване на дозата за предотвратяване на развитието на така наречения синдром на отнемане.
Препарати с алфа и бета блокираща активност: Основният лекарствен агент от тази група е карведилол, който притежава кардиопротективен, вазодилатиращ и антиоксидантен ефект. Подобрява кръвооросяването на крайниците и предотвратява симптоми като парестезии и изтръпване. Отличава се с добра поносимост и ефективност, както и с относително ниска токсичност.
Антиадренергични средства с централно действие: Към антиадренергичните средства с централно действие се включват резерпин, метилдопа, клонидин и други, които осъществяват своите ефекти посредством намаляване на медиатора в адренергичните аксони. Резерпин в ниски дози проявява антихипертензивен ефект, а в по-високи дози има антипсихотична активност. Клонидин притежава значителен седативен ефект и е особено подходящ при хипертонични кризи, приложен мускулно или бавно венозно. Метилдопа е един от малкото антихипертензивни медикаменти, които могат да се използват при високо кръвно по време на бременността.
Калциеви антагонисти: Калциевите антагонисти са голяма група антихипертензивни лекарства, които се отличават с някои определени особености в механизма на действие и се подразделят на няколко подгрупи, като основните представители са амлодипин, фелодипин, нифедипин, верапамил, дилтиазем. Притежават антихипертензивен, антистенокарден, антиаритмичен (верапамил и дилтиазем) ефект. Потискат тромбоцитната агрегация, а някои от тях притежават и антимигренозна активност.
Диуретици: Използват се предимно в комбинирани препарати, тъй като самостоятелното приложение на диуретиците не показва добър антихипертензивен ефект. Често прилаган в клиничната практика е индапамид, който притежава метаболонеутрален и органопротективен ефект, като намалява хипертрофията на лявата камера.
Миотропни вазодилататори: основният представител на тази група е нитропрусид, който представлява мощен вазодилататор. Намалява натоварването на сърцето, подобрява помпената му функция и е особено подходящ при хипертонична криза, както и при хипертонична енцефалопатия, поради краткия си хипотензивен ефект.

Терапия при високо кръвно

Терапията при високо кръвно се определя индивидуално при всеки пациент, като основните фактори са възраст и общо здравословно състояния на болния, придружаващи заболявания, начин на живот.

Терапия при високо кръвно

Обикновено се започва с монотерапия в ниски дози или комбинация от две лекарства в ниска доза. При липса на ефект в рамките на един месец същото лекарство или комбинация от медикаменти се назначават в по-висока доза.

Изборът на медикаментозна терапия при артериална хипертония е предизвикателство при много пациенти, поради големия брой фактори, които оказват влияние върху ефективността на препаратите.

Необходимо е съобразяване на възможните лекарствени взаимодействия при пациенти, които приемат и други медикаменти.

Успоредно с антихипертензивната терапия се препоръчва профилактичен прием на тромбоцитни антиагреганти (най-често ацетилсалицилова киселина), с цел забавяне на прогресията на атеросклерозата и хипертоничната болест.

За профилактиране на мозъчно-съдовите инциденти се препоръчва прием на ноотропни и церебрални вазодилатиращи агенти, каквито са например нимодипин, пирацетам, нафтидрофурил.

Необходимо е поддържане на липидния статус в нормални граници, което се осъществява с антихиперлипидемични медикаменти.

Редукцията на теглото при пациенти със затлъстяване оказва много добър ефект и в редица случаи води до нормализиране на кръвното налягане.

Пълният отказ от тютюнопушенето намалява значително риска от развитие на сърдечно-съдови инциденти.

В комплексната терапия на високото кръвно приложение намират и редица алтернативни терапевтични методи, като например билколечение, диетичен режим, някои видове спорт, йога, автотренинг и други.

С доказана ефективност като хипотензивни агенти са следните билки и подправки:

По отношение на хранителния режим от особено важно значение за ефективното намаляване на високото кръвно налягане е намаляването на приема на сол, повишен прием на плодове и зеленчуци, достатъчен прием на вода. Редовната консумация на чесън, целина, мед, лимонов сок доказано повлиява благоприятно работата на сърдечния мускул.

Подробна информация за различните методи на алтернативната терапия при хипертония може да прочетете на:

»Алтернативно лечение на високо кръвно налягане

»Правилно хранене вместо лекарства при високо кръвно налягане

»Храни, които повишават кръвното налягане

»Хранене при хипертония

За оптимален ефект от приложените методи на конвенционалната и алтернативната медицина е необходимо активно съучастие от страна на пациента.

Пропускането на прием на медикаментите, безразборният прием на други лекарствени средства, нездравословният начин на живот и стресът могат значително да повлияят резултатите от проведеното лечение.

Терапията с антихипертензивни лекарства се назначава от специалист, като е необходимо периодично проследяване на пациента до достигане на стабилни и постоянни нива на кръвното налягане.

Изображения: freepik.com, framar.bg