Китайска роза, Хибискус

Китайска роза, Хибискус (Hibiscus sinensis, Hibiscus Rosa sinensis) е известна като розата на тропиците. Този вид рози представляват тревисти, листопадни и вечнозелени многогодишни храсти, или дървета и се отнасят към сем. Слезови (Malvaceae), наброяващо около 300 вида. Изобилства в субтропичните и тропическите райони и се отглежда широко като декоративно растение.

Носи големи цветя, които обикновено не са ароматни. Те се отглеждат в различни райони на азиатския континент. Нарича се още китайски хибискус, хавайски хибискус, розов хребец, растение от шаблак и баклажан. Известно е, че застрашената пеперуда Papilio homerus, най-голямата в западното полукълбо, се храни с нектара на хибискуса. В субтропичните и умерените Северна и Южна Америка, колибри редовно биват привлечени от растението. Китайската роза живее повече от 20 години. Hibiscus Rosa sinensis е една от чудотворните лекарствени билки, за които е установено, че притежава мощни антимикробни свойства.

Устройство на китайска роза

Изображение: freepik.com

Китайските рози са гъсти, вечнозелени храсти или малки дървета, които достигат 2,5-5 метра височина и 1,5-3 м широчина, притежаващи лъскави листа и блестящи цветя през лятото и есента. Коренът й е разклонен. Стъблото е въздушно, изправено, зелено, цилиндрично и разклонено. Листата й са тъмнозелени, блестящи, удължено яйцевидни, с назъбени ръбове и заострен връх, едри, до 15 см дълги.

Цветовете се състоят от пет венчелистчета и са с диаметър 4-18 см, с изпъкнали червени прашници с оранжев плодник. Те са обикновени или кичести, едноцветни и двуцветни цветове с различна големина, оцветени в бяло, жълто, оранжево, розово, прасковено, пурпурно или червено. Цветът при някои видове, като H. mutabilis и H. tiliaceus, се променя с възрастта - появява се коронка, която се състои от 15-20 листа, които са редуващи се и яйцевидни. Хибискусът има едновременно мъжки и женски части на едно и също цвете. Има стотици тичинки. Ароматът им е лек и наподобява този на червената боровинка. Цъфти почти през цялата година и достига до 1-2 метра височина в домашни условия. Отделните цветя са краткотрайни, в много съвременни сортове цветята изсъхват след 24 часа, въпреки че в много от по-старите сортове те могат да издържат 48 часа.

Плодът е капсула, съставена от сухи пет лопатки. Той съдържа многобройни семена във всеки от неговите лобове, които след се освобождават по време на зреенето, когато капсулата се отваря.

Разпространение на китайска роза

Родината на хибискуса е Азия, но някои растат и в Африка в диво състояние. Широко се отглежда в тропически и субтропични райони като декоративно растение, но не е известен със свободно присъствие в дивата природа.

Външните растения цъфтят през цялата година. Тези, които се отглеждат на закрито, обикновено цъфтят от пролетта до края на лятото. Цветята живеят само един ден. За да поддържат добра форма, вътрешните растения се нуждаят от редовно подрязване.

Използваема част на китайска роза

Растенията от хибискус са източник на благоприятни екологични, естетически, кулинарни и лечебни ценности. Много насекоми използват тези цветя като източник на храна. Популярни са сред хавайските жени, които традиционно носят едно такова цвете. Това растение се използва и при приготвянето на търговски чайове. Употребяват се цветята, листата и коренът на растението.

Химичен състав на китайска роза

Хавайският хибискус съдържа следните вещества

• етерично масло;
• 15-30% органични киселини, включително и лимонена киселина, малеинова киселина и винена киселина;
• витамин С;
• киселинни полизахариди и флавоноидни гликозиди, като цианидин и делфинидин, на които се дължи характерния наситен червен цвят на приготвения чай.

Различни части от растението съдържат редица химически съставки, които имат голямо фармакологично значение. Стъблото и листата съдържат стигмастерол, β-ситостерол, тараксерилацетат и три други циклопропанови съединения заедно с техните производни. Цветята са съставени от флавоноиди, диглюкозид и витамини като тиамин, рибофлавин, аскорбинова киселина и ниацин. Керцетин-3-диглюкозид, 3,7-диглюкозид, цианидин-3-сохорозид-5-глюкозид и цианид-3,5-глюкозид са изолирани от светложълтите цветя на това растение. Наред с тези съединения е изолиран кемферол-3-ксилозил глюкозид от бели цветя. Пет нови фитосъставки са изолирани от цветовете на Hibiscus Rosa sinensis - n-докозан, n-ентакос-4-ен-3-он-18,23-диол и хеникос-11-ен-8-он стигмаст-5-ен-3В, 4а-диол, стигмаст-5-ен-3В-бензилокси-12В-ол.

Изображение: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons; ?? HQ, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons; Tubifex, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на китайска роза

Това растение има широка гама от приложения. Различните негови части се използват за направата на популярна напитка в Египет и създаване на лекарствени формули. Растителни единици се употребяват и при приготвянето на конфитюри, подправки, супи и сосове. В допълнение към горното, китайската роза се използва за лечение на загуба на апетит, настинки, сърдечни и сърдечно-съдови заболявания, болка и възпаление на горните дихателни пътища, стомашно раздразнение, задържане на течности и някои нарушения в кръвообращението. В храните и напитките хибискусът се използва като ароматизиращ агент. Влага се също така за подобряване на миризмата, аромата или външния вид на чайните смеси.

От векове киайската роза е била използвана в медицината на Сиддха, традиционна тамилска система от Южна Индия, в Аюрведа, за лечение на много заболявания.

Свойства на растението

• успокояващо;
• сладко-киселият вкус освежава чудесно, утолява жаждата;
• приготвената напитка в охладено състояние понижава кръвното налягане, а в горещо го повишава;
• има благотворен ефект върху черния дроб, стомашно-чревния тракт, нервната система;
• спазмолитично и диуретично, почиства организма от интоксикация с алкохол (повлиява махмурлука);
• укрепва стените на кръвоносните съдове и регулира пропускливостта им;
• афродизиак, стимулира менструалния поток, омекотява и охлажда.

Хибискусът е сладко-кисела билка и се използва при приготвянето на билкови чайове. Той действа като антиоксидант и спомага за намаляване на нивата на холестерола. Използва се и в традиционната медицина за лечение на настинки, загуба на апетит, нарушения на дихателните пътища.

Китайската роза е стягаща, охлаждаща билка, която противодейства на кървенето, успокоява раздразнените тъкани и релаксира спазмите. Цветовете се използват вътрешно за лечение на прекомерна и болезнена менструация, цистит, венерически болести, заболявания придружени от треска, бронхиален катар, кашлица и за насърчаване на растежа на косата. Инфузия от тях се дава като охлаждаща напитка за болни. Външно те се прилагат за лечение на карбункули, паротит, треска и рани.

Билков медикамент от листа се използва за лечение на следродова рецидивираща болест, циреи, рани и възпаления. Отвара от тях се използва като лосион за лечение на треска. Листата и цветята се смесват под формата на паста и се накапват върху ракови подувания и паротит.

Коренът е добър източник на слуз и се използва при лечението на кашлица и настинка. При лечението на венерически болести се използва паста от корен, а отвара от него за лечение на възпалени очи.

Начин на употреба

• в козметиката;
• в медицината; 
• като декоративно цвете;
• чай каркаде - от вида Hibiscus sabdariffa;
• от семената на Hibiscus cannabinus се извличат технически масла.

Хибискусът е едно от лечебните растения, които обикновено намират приложение при лечение на заболявания като оксидативен стрес, като хипертония и рак. Това е така, защото те съдържат силни антиоксиданти като алкалоиди и флавоноиди / антоцианини. Антоцианините са полезни за лечение на сърдечно-съдови и ракови заболявания и свързани с възрастта състояния като деменция или болест на Алцхаймер. Флавоноидите имат способността да индуцират човешки защитни ензимни системи. Установено е също, че те имат защитно въздействие срещу много инфекциозни бактериални и вирусни заболявания, включително такива като сърдечно-съдови, рак и други свързани с възрастта. Флавоноидите също притежават антибактериални, антивирусни, противоракови и противовъзпалителни свойства. Цветята на растението съдържат аскорбинова киселина, чиято биологична роля е да действа като редуциращ агент.

Растението е полезно като леко слабително, отхрачващо и диуретично средство. Установено е, че има ефекти да стимулира менструацията. Водно-етанолния екстракт от неговите надземни части се употребява при запек и диария. Хавайското растение пречиства кръвта и също така помага при лечение на цистит. То е много добър естествен източник на витамин С и се използва и за лечение на сифилис и гонорея. Установено е също, че някои сортове хибискус имат предимство в намаляването на кръвното налягане.

Растенията се използват за лечение на загуба и посивяване на косата. Цветовете и листата играят важна роля в лечението на косата. Те се смилат във фина паста с вода, която се употребява като шампоан и балсам. Хибискусът помага за подобряване на цялостната текстура и здравето на косата.

Ефекти върху растежа на косата: Екстракти от петролен етер от листата и цветята на Hibiscus Rosa sinensis са използвани за проверка на потенциала за растеж на косата както in vivo, така и in vitro. 1% екстракт, приготвен с течен парафин, се нанася повърхностно върху обръсната кожа на плъхове албиноси, като се подлагат на систематичен контрол. Наблюдавано е, че екстрактът от листа показва по-висока ефикасност от екстракта от цветя върху растежа на косата.

Влияние върху нивото на кръвната захар: Стрептозотоцинови диабетни плъхове са били наблюдавани за определяне на нивата на кръвната глюкоза и общите липиди, след перорално приложение на етанолов екстракт от цветя на Hibiscus Rosa sinensis. След период от 7 и 21 дни на перорално приложение на екстракт, заедно с глибенкламид, се наблюдава хипогликемичен ефект. След 21 дни е наблюдавано максимално намаляване на кръвната глюкоза, което е 41-46% и инсулиновото ниво от 14%. Установено е също, че екстрактът понижава общия холестерол и серумните триглицериди с 22 и 30% съответно. Хипогликемичната активност на този екстракт може да бъде сравнена с тази на глибенкламид, но не е медиирана чрез освобождаване на инсулин.

Изображение: freepik.com

Масло от хибискус

Hibiscus oil се счита за етерично масло. Има голямо разнообразие от практически приложения, вариращи от ароматерапия до грижа за кожата и косата. Ароматът на това масло е приятен, релаксиращ и успокояващ. По този начин е подходящ за употреба в домашно приготвени козметични продукти като сапуни и лосиони. Това масло е отличен овлажнител и е известно с лечебните си свойства върху кожата. Също така се добавя в шампоаните поради богатото съдържание на хранителни вещества и като цяло за овлажняващите си свойства. Намира приложение в ароматерапията благодарение на успокояващите и релаксиращи действия. Маслото от хибискус може да се използва самостоятелно като парфюм.

Има много други ползи от използването на хибискусното масло върху кожата. То действа като отличен овлажнител за суха кожа и също така помага за лечение на лезии, причинени от кожни инфекции като псориазис или екзема. Запазва гъвкавостта и еластичността на кожата и намалява ефекта от стареенето, когато се използва редовно. Също така демонстрира противовъзпалителни и стягащи ефекти.

Едно от най-популярните приложения на маслото от хибискус е в областта на грижа за косата. Листата и цветята на това растение се използват за лечение на състояния на скалпа като пърхот от древни времена. Маслото от хибискус се получава от неговите цветя и може да се използва самостоятелно или да се добавя към различни продукти за грижа за косата като шампоани и балсами, за да се подобри общото състояние на косата.

Други употреби на хибискус

Растенията са отлични екземпляри за оформяне на живи плетове. В райони, където няма зима, те се развиват много добре в контейнери, които могат да бъдат прибрани на закрито през есента или да се отглеждат като стайни растения. Китайските рози са податливи на подрязване. Така им се осигурява цъфтеж за по-голямата част от годината.

Младите листа понякога се използват като заместител на спанака. Цветя - сурови или варени, биха могли да се консумират. Те могат да се приготвят и като вид туршия или да се използват като пурпурна боя за оцветяване на храни като консервирани плодове и варени зеленчуци. Сокът от венчелистчетата се използва в Китай като черно багрило за обувки и спирали. От венчелистчетата също се добива багрило.

Коренът е ядлив, но много влакнест, слузест и почти безвкусен. От стъблата се получава доброкачествено влакно. В топлите субтропични области влакната могат да бъдат с дължина до 3 метра, но във Великобритания те вероятно ще бъдат много по-къси. Влакното се използва за направата на груби тъкани, мрежи и хартия.

Хартия, оцветена с венчелистчета, може да се използва вместо лакмус като тест за киселини и основи.

Заглавно изображение: Krzysztof Golik, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons