Мушкато

Мушкато (Pelargonium zonale) представлява многогодишно храстовидно растение, което принадлежи към семейството на здравеца - Geraniaceae (Здравецови). Родът наброява над 400 вида, включително голям брой хибриди. Pelargonium zonale е събрана от Хенрик Бернар Олденланд през 1689 г. в Meiringspoort Pas. Видът е описан от холандския ботаник Ян Комелийн (1629–1692) и е илюстриран с акварел от Мария Мониккс.

Устройство на мушкато

Мушкатото израства до 1 метър височина. Стъблата му са сочни, покрити с власинки, когато са млади, а се вдървесяват с напредване възрастта на растението. Листата му често имат тясна, тъмна зигзагообразна зона на пигментация, с големина на листната петура до 8 см в диаметър. Цветята се развиват в чадърести съцветия, събрани в едно до 20 на брой. Венчелистчетата са фини и ярки, наситено розови, с червеникави линии по дължина, бели, до малинови във всички нюанси на червеното. В комбинация с декоративната си закръглена зеленина, дългия период на цъфтеж и лекотата на отглеждане, той е един от най-възнаграждаващите храсти за градината. Цъфтежът се наблюдава през цялата година, но особено от септември до ноември.

Разпространение на мушкато

Мушкатото произлиза от Южна Африка. Непретенциозно е към почвата. Среща се на територията на цялата ни страна.

През 16 век семената на Pelargonium са пренесени от Африка до Лайден в Холандия, където растението се отглежда в ботаническата градина там. След няколко години то достига до Британските острови, Франция, Италия и Испания и става популярно. Постепенно достига до островите на Карибите, а през 17 век вече е било известно в Северна Америка. Днес е натурализирано в много субтропични и тропически страни В по-студените райони трябва да се отглежда на закрито.

Растенията могат да бъдат получени от семена или вегетативно. Семената с твърдо покритие покълват в рамките на 14 дни при около 20 ° С.

В зоните с умерен климат растенията се поставят в градините през пролетта, след това могат да бъдат изкопани преди първото замръзване и приведени на закрито, за да презимуват. Могат да бъдат повторно засадени през пролетта.

Особено често срещан вид е  в крайбрежните райони на юг. Расте естествено в долини и в покрайнините на гори, а също и на скалисти оголвания с храстова растителност.

Използваема част на мушкато

Съставът на мушкатото не е добре проучен. Препарати от него все още не се предлагат с лечебна цел, както в традиционната, така и в съвременната фитотерапевтична практика. Растението излъчва слаб свеж аромат. От някои видове се добиват етерични масла за нуждите на парфюмерийната промишленост. Листата и стъблата на мушкатото могат да се готвят като зеленчуци.

Химичен състав на мушкато

• етерични масла;
• фитонциди;

Лечебни свойства и приложение на мушкато

• за кратко време е способно да намали съдържанието на болестотворните бактерии в околния въздух с 43 на сто;
• спомага за дезинфекцията на белите дробове;
• има противоалергично, адстрингентно и противовъзпалително действие;
• тонизира нервната система;
• стимулира сърдечно-съдовата и дихателната системи;

Основната причина за разпространението на този вид в тропическите райони по света е за използването му като декоративно цъфтящо растение в ботанически градини, домове и имения и поради тази причина P. zonale е използван като родителски вид в развъдните програми из Европа и Америка от XVIII век. Има потенциал за лекарствена употреба. Видът видимо расте в лечебните градини на Амстердам през 1700 г., а последните изследвания предоставят доказателства, че P. zonale може да притежава хемостатични и стягащи свойства. Освен това листата на този вид са годни за консумация и могат да се консумират като зеленчук.

Използва се в

• в декоративното градинарство;
• в парфюмерийната индустрия;
• в хранително–вкусовата промишленост.