Явор, Обикновен явор

Явор, обикновен явор (Acer pseudoplatanus, Sycamore maple) e широколистно дърво с опадливи листа, принадлежащо към семейство Яворови (Aceraceae). Acer pseudoplatanus е вид от род Acer. Родът понякога се класифицира в своe собственo семейството - Aceraceae, но е групиран и в Sapindaceae (заедно с Hippocastanaceae) в най-новата версия на системата за покритосеменни Phyologeny Group (Stevens 2001).

Устройство на явор

Достига на височина до 40 метра, а диаметърът на ствола му до 2,5 метра. Има гъста, широка, мощна корона, която е с форма на обратно обърнато яйце. Младите клонки на явора са гладки, без мъх и власинки, оцветени в зелено или червеникаво-зелено. Разположените на тях пъпки са покрити от зелени люспи.

Кората на младите дървета е гладка и сивкава, а на по-старите става груба, нацепва се и под нея започва да прозира бледо кафяво до розово подкорие. Кореновата му система е дълбока, състояща се от добре развит централен корен, който в последствие се замества от силно развити и дълбоко проникващи странични разклонения. Яворът е в състояние да произвежда издънки от корените, които са изложени на слънчева светлина, дори след като преминава зрелостта на дървото.

Листата са с дължина и широчина в големи граници - от 8-10 до 16-25 см, длановидно разделени на 5 по-големи дяла, с леко назъбени ръбовете, висящи на дълги дръжки. Те са с жилава текстура и дебели листни вени, изпъкнали върху долната повърхност на листото. Разположени са срещуположно на клоните. Горната повърхност на листата е оцветена в тъмнозелено, гладка или с власинки по листните вени, а долната е бледо зелена с лек червеникав или морав отенък. Понякога, нормално по тях се установяват черни петънца или такива, отново черни, причинени от гъбичка (Rhytisma acerinum). Дръжките на листата са дълги от 5 до 15 см, често оцветени червеникаво.

Изображение: Robert Flogaus-Faust, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Цветовете на явора са жълто-зелени, с лек аромат. Събрани са в гроздовидни, висящи съцветия метлици, дълги 10-20 см, развиващи се след разлистването на дървото. Всяко съцветие има от 20 до 50 цветчета. Цветчето се състои от 5 венчелистчета и 5 чашелистчета, дълги 1-6 мм и 12 тичинки, дълги 6-10 мм. Цъфти през месеците април и май, като цветовете са прости, с големина до 2 см и нямат декоративна стойност.

Плодът на явора се нарича крилатка. Състои се от две половинки, във всяка от които има по едно семе. Семената са с топчеста форма, разположени всяко едно в гнездо от бели власинки. Диаметърът им е от 5 до 10 мм, с дължина на крилото от 20-40 мм. Крилатките сключват по между си прав ъгъл и са дълги до 6 см. Узряват през месец септември. Падат от дървото в порядъка от седмици до 6 месеца след цъфтежа. Крилатките се въртят докато падат, като така уловени от вятъра се разпространяват на значително по-далечни разстояния от самото дърво.

Декоративно е цялото дърво. Листата през есента се багрят в жълто-червеникави и златисто-жълти цветове. Използва се основно при озеленяване на алеи и паркове. Декоративните форми на вида, според формата на короната и окраската на листата, намират широко приложение в тази дейност.

Издържа до температура -15° C. Чувствителен е на студовете през ранна пролет и късна есен. В началото на развитието му предпочита сенчести и полусенчести места, а по-късно, с израстването му става светлолюбив вид.

Разпространение на явор

Произхожда от Централна и Южна Европа и Югоизточна Азия. В България се среща единично или на групи в смесени широколистни гори, като расте на надморска височина до 1400 метра. Отглежда се и е широко натурализиран в Северна Европа (Британските острови, Скандинавия), Рейкявик, Исландия, Торсхавн, Фарьорските острови. В Северна Америка, той е разпространен в New England, New York City и тихоокеанския северозапад. Забранен е за продажба или засаждане в Кънектикът и Масачузетс.

Бил е засаден в умерените и крайбрежни райони в света. Смята се за инвазивен вид в някои региони, включително Нова Зеландия, Австралия и Чили. След последното заледяване на Земята, яворът е широко разпространен, което днес пречи на точната локализация на родината му. Но родният му диапазон е установен в рамките на Европа.

В Норвегия и Великобритания, понякога се счита за инвазивен. За да се спре по нататъшното му разпространение, се отстранява целенасочено от естествените им гори. Яворът се счита за плевел в македонските планини, Тасмания, Дайлесфорд (Daylesford), в части от Данденонс (Dandenongs). В Тасмания е натурализиран в евкалиптови гори.

Изображение: Photo: Gordon Leggett / Wikimedia Commons

Използваема част на явор

Части от дървото, които намират приложение в различни сфери са - дървесина, плодове, сок, кора, листа. Цялото дърво намира място в декорирането на паркове, алеи, градини и други подобни места, поради красивата му корона и багренето на листата й на есен в жълто-червено и златисто-жълто.

Химичен състав на явор

Плодовете на дървото съдържат полизахариди, хипоглицин А и B, алфа-(метиленциклопропил) глицин, ?-L-глутамил-L-?-(метиленциклопропил) глицин, циклопропиламинова киселина, антиоксиданти.  В семената на растението се съдържа абсцисова киселина, фосфолипиди. Ксантоксин е открит в екстракт от стари листни дръжки.

В клетъчни суспензии от явор са открити целулаза, уридин-дифосфат, лаказа, пероксидаза. В растението са установени още карбохидрати, пектични субстанции, алфа-целулоза, хемицелулоза, лигнин, глюкани, ксилани, уроничен анхидрид, маноза, D-глюкоронична киселина, D-ксилоза, 4-0-метилглюкоронична киселина, галактани.

Вещества в явора, изразени в процентна концентрация

• глюкоза - 38,3%;
• пентозан - 20,3%;
• лигнин - 25,3%.

Лечебни свойства и приложение на явора

Яворът се използва за добив на изключително ценен дървен материал. Дървесината е бяла, с копринен блясък, здрава. Използва се за изработката на мебели, паркет, дървени подове, музикални инструменти, декоративни фурнири, в дърворезбарството. Това е традиционната дървесина, от която се правят гръбчетата, шийките и свитъците на цигулките. Един кубичен метър дървесина от явор тежи около 630 килограма. Често на пазара се предлага вълнообразно изкривена дървесина от явор, която поради нетрайността си при контакт с почвата, се ползва в помещения, за декорация и други подобни цели.

Дървото е известно с толерантността си към вятъра, градското замърсяване и солта, което го прави популярно за засаждане в градовете, покрай пътища, третирани със сол през зимата, както и по крайбрежия.

Отлично медоносно растение е. Цветовете му произвеждат много нектар, от който се добива ароматен и светъл на цвят мед.

В някои страни от подходящи видове явор се правят дървета бонзаи.

Сокът на дървото съдържа захар, затова след сгъстяване, се използва като подсладител. Пресен може да се консумира като напитка. Добива се в края на зимата, но не в икономически изгодни количества, като най-голяма продукция се получава през слънчеви дни. А най-добрият сок се секретира от дървета развиващи се на места с континентален климат. От 1 литър сок се получава около 25 грама захар. Той може да се използва за направата на вино.

Основата на развиващите се семена също има сладникава ексудация и те често се смучат от деца. В листата на явора могат да се завият храни за печене, при което, в процеса на приготвяне, те им придават сладникав вкус.

Кората от явор има леки стягащи (астрингентни) свойства, поради това се използва при рани, под формата на извлек и измиване на наранените места. Извлекът се ползва и за измиване на очите при болки в тях. Вътрешният коров слой съдържа сладък сок, който може да се включи в направата на раневи превръзки.

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Напитка с плодове от явор

Мляко или суроватка се филтритат финно. Към тях се добавят плодове от явор, черница или пъпеш. Така се произвежда напитка с висока хранителна стойност и естествени източници на антиоксиданти. Плодовете са източници богати на минерали и фибри (пектин), докато получената филтрирана течност е богата на калций, като продукт от животински произход.

Дърветата са бързорастящи и правят добра преграда срещу вятъра, например за експонираните морските райони. Те често са първите дървета, заселващи се в изоставени земеделски земи, гори и други подобни места. Това негово свойство допринася за по-бързото възстановяването на горите. Листата му се използват за опаковане на ябълки, което им осигурява по-дълго запазване.

Интересно за явора

• плодоносенето при свободно растящите дървета започва на 25-годишна възраст, а при тези в насаждения на 40-годишна възраст
• кълняемостта на семената е висока и се запазва за 1-2 години
• максимална височина достига на възраст 80 - 100 години
• диаметърът на ствола му постоянно расте, почти докато дървото стигне пределната си възраст от 400-500 години
• Яворът, рано на пролет е важен източник на цветен прашец и нектар за пчелите. Ларвите на някои пеперуди го използват за храна.

Яворът в митологията

• най-почитаното дърво от народа ни е яворът;
• под него човек може да седи или да спи без никакъв страх от лоши духове или от магии, там се правят и оброците;
• овчарят, ако свири с яворов кавал, не се страхува да нагази и в най-опасните места – сборища на лоши духове, самодивски езера и игралища;
• сватбарската чаша, с която се запояват младоженците, за да имат помежду си любов и сговор, непременно трябва да е от това дърво;
• най-важните предмети в къщата, ако са направени от явор, имат магическо, предпазно действие срещу всякакви лошотии и зли демони. Това са бъклицата, кобилицата и мотовилката;
• ведрото, с което булката носи вода на първия ден след сватбата, също е от явор, тъй като това е единственото дърво, което може да пази невестите и момите от змейове и самовили;
• кобилицата, с която се носи вода, трябва да е или от ясен, или от явор;
• в българските народни приказки и песни се разказва, че когато се изморявал от битките с морската стихия, свети Никола лягал да си почине под яворово дърво.

Заглавно изображение: freepik.com