Ягодово дърво, Арбутус, Кумарка

Ягодово дърво, Арбутус, Кумарка (Arbutus unedo) представлява eкзотичен вечнозелен и нискорастящ храст, който с годините придобива формата на дърво, от семейство Ericaceae. Рядко срещано е у нас и няма традиции за отглеждането му. Полученият мед от тази билка е горчив на вкус, но все още се счита за деликатес.

Устройство на ягодово дърво

Изображение: jxandreani, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Кумарка расте до 5-10 м височина, рядко до 15 м, с диаметър на ствола до 80 см. Листата й са тъмнозелени и лъскави, дълги 5-10 см и широки 2-3 см, с назъбен листен ръб.

Цъфти и плододава от октомври до март месец. Цветовете и плодчетата се появяват едновременно в края на есента. Цветовете са бели (рядко бледо розови), с камбановидна форма и диаметър от 4-6 мм, събрани през есента в метлички от по 10-30 на брой. Опрашват се от пчели и имат лек сладък аромат. Атракция представляват яркооранжевите плодове, които са с големина около 2-3 см и приличат на ягодки, откъдето идва и народното наименование на растението - Ягодово дърво. Цветовете и плодчетата се появяват едновременно в края на есента.

Плодът е с грапава повърхност. Узрява след около 12 месеца, през есента, по време на следващия цъфтеж. Той е годен за консумация; сладък, когато е червеникав. Семената му често се разпръскват от птици.

Разпространение на ягодово дърво

Arbutus unedo е вечнозелен храст, който има обиколно-средиземноморско разпространение, намира се в Западна, Централна и Южна Европа, Североизточна Африка (с изключение на Египет и Либия) и на Канарските острови и Западна Азия, където студовете не са много обичайни а лятната суша не е много интензивна. В Европа този вид расте в Португалия, Испания, Франция, Италия, Албания, Гърция, Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения и на средиземноморските острови (Балеарски, Корсика, Сардиния, Сицилия и Крит). Освен това е в състояние да се адаптира към условията на югозападния бряг на Ирландия.

Това е много лесно и безпроблемно за отглеждане растение. То расте най-добре в хранително-богати и добре оцедливи почви, но също добре понася и тежки глинести почви. Повечето видове от този род, изискват неваровита почва, но този вид е доста толерантен дори и към нея.

На територията на България вирее в Странджа планина като един от редките вечнозелени видове, които придават неповторимото очарование на природата там, която дори в най-суровото време изглежда свежа и зелена. Предпочита светли, полусенчести изложения, защитени от вятър. Предпочита компанията на дафинов лист, дъб и хвойна. Най-добре вирее на ярко слънце.

Неподходящото му разпространение с изолирана реликтна популация в югозападна и северозападна Ирландия, по-специално в Киларни и около Lough Gill в окръг Слайго, който е най-северната му позиция в света, е остатък от предишното широко разпространение по време на по-мекия климат по Атлантическия океан, най-топлият и влажен период на Блит-Сернандър, когато климатът като цяло е бил по-топъл от днес. Вариантът с червени цветя, наречен A. unedo rubra от Уилям Ейтон през 1785 г., е открит, че се разраства в Ирландия през 1835г.

Arbutus unedo е доста лесно за отглеждане растение и е адаптивно към много климати. Веднъж захванало се е доста устойчиво на суша, на замръзване, на сянка и сол. Въпреки това се съобщава за по-ниско производство на плодова маса в случай на летните суши и се наблюдава, че студовете по време на цъфтеж намаляват броя на плодовете.

Arbutus unedo е естествено адаптиран за сух летен климат и се превръща в много популярно декоративно растение в Калифорния и останалата част от западното крайбрежие на Северна Америка. Освен това расте добре в хладните влажни лета на Западна Ирландия и Англия и умерените региони на Европа и Азия.

За разлика от повечето представители на семейство Ericaceae, A. unedo расте добре в основни (варовити) pH почви, въпреки че се справя по-добре и на по-кисели.

Производството на плодове не е много високо и е много променливо във времето и това може да е част от причината това растение да не се култивира много. Средният добив при двегодишно проучване е около 46 кг на хектар и 180 грама на кубичен метър корона. Лятната суша и ниските минимални температури през фазата на цъфтеж намаляват добивите на плодове.

Изображение: Omar Hoftun, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Luis Fern?ndez Garc?a, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Използваема част на ягодово дърво

• плодове;
• листа;
• кора.

Листата се берат и сушат за по-късна употреба.

Химичен състав на ягодово дърво

• плод - съдържа около 20% захари;
• всички части на растението - етилов галат, танин (до 45 % в кората);
• феноли;
• мастни киселини;
• витамини;
• органични киселини;
• захари;
• минерали.

Плодовете на ягодовото дърво имат високо съдържание на захари и антиоксидантни витамини като витамин С, бета-каротин, ниацин, токофероли и органични киселини, които са предшественици на омега-3 и омега-6 мастните киселини. Те са годни за консумация пресни, но това е необичайна консумация, особено защото зрелите плодове са склонни да се натъртват много лесно, което затруднява транспортирането им.

Танинът се получава от листата, кората и плодовете. Кората съдържа 45% танин.

Лечебни свойства и приложение на ягодово дърво

Изображение: freepik.com

Листата на ягодовото дърво са използвани в народната медицина под формата на отвара, притежаваща следните свойства: стягащо, диуретично, антисептично, детоксикиращо, противоревматично, тонично. Намира изключително приложение в терапията на хипертония и диабет.

Съобщава се, че в листата на билката има висока концентрация на флавонолови антиоксиданти, особено кверцитин, най-добре извлечен с отвара. Те проявяват антиоксидантни, антибактериални и противовъзпалителни свойства. Цветовете са слабо диафоретични, а плодовете антиоксиданти.

N-хексановите екстракти от растението са показали забележителни антилейшманиални активности.

Състояния и заболявания, при които се прилага ягодово дърво

• антибактериални свойства - дължат се на етиловия галат, най-вече срещу Микобактериите;
• стягащо и диуретично действие - листа и корени;
• използва се при лечението на болести на отделителната система като цистит и уретрит;
• за лечение на диария и дизентерия;
• повлиява благотворно кашлица и възпалено гърло.

В традиционната народна медицина A. unedo се използва в антисептици, диуретици и лаксативи и за лечение на артериална хипертония. Съобщава се, че листата притежават няколко биологични свойства като стягащо средство, антиагрегант на човешки тромбоцити поради относително високите му количества танини, антисептик в урината, противовъзпалително, антидиарийно, антихипертонично и антидиабетно.

Ягодовото дърво се използва малко в билкарството, макар че наистина заслужава проучване. Всички части на растението съдържат етилов галат, вещество, което притежава силно антибиотично действие срещу бактериите Mycobacterium. Листата, кората и корените са стягащи и диуретични. Те също са бъбречен антисептик и затова са полезни при лечението на заболявания на отделителната система като цистит и уретрит. Тяхното стягащо действие ги прави използвани при лечението на диария и дизентерия и подобно на много други стягащи растения може да се направи гаргара за лечение на възпалено и раздразнено гърло. Те се употребяват и при сърдечно-съдови и храносмилателни заболявания. Цветовете са слабо диафоретични.

Ягодовото дърво е малко използвано в билкарството, макар че наистина заслужава съвременното изследване.

Начин на употреба

• в козметиката;
• в хранителната индустрия - консумация на пресни плодове;
• под формата на конфитюри и консерви.

Изображение: freepik.com

Плодовете съдържат значителни количества фитохимикали, включително полифеноли, за които се съобщава, че намаляват риска от рак, коронарна болест на сърцето и други дегенеративни заболявания. Тези ефекти се дължат главно на антиоксидантния капацитет на полифенолите, намиращи се в горските плодове. Ягодовите плодове се използват в народната медицина, но рядко се ядат като пресни плодове. Техният фенолен профил и антиоксидантният капацитет разкриват висок потенциал, но те не са добре характеризирани като „храните, насърчаващи здравето“.

Отварата от листа или корени традиционно се използва срещу диария в Испания.

В Алжир и Кипър плодният ликьор също се счита за антидиариен.

В Кипър, плодът се приема за афродизиак и такъв със седативни ефекти.

Антисептичните свойства на билката обясняват защо се използва широко срещу респираторни проблеми, рани и други кожни инфекции, и по-специално при краста.

Ягодовото дърво в кулинарията

Плодът има малко по-крехка обвивка и текстура на тропически плод, с нежен приятен вкус. За хората с чувствителни вкусови рецептори това е плод, който може да се ползва, когато се яде в умерени количества. Той съдържа около 20% захари и може да се използва за приготвяне на вкусни конфитюри и консерви.

Плодовете на ягодовото дърво обикновено се използват за приготвяне на алкохолни напитки (вина, ликьори и ракии), конфитюри, желета и мармалади и по-рядко се консумират като пресни плодове, въпреки приятния им вид.

В много региони на Албания приготвят традиционната напитка ракия от плодовете на растението, откъдето идва и името на напитката „raki kocimareje“. За да се намали високото съдържание на метанол в напитката, спиртът се дестилира два пъти.

Плодовете също могат да бъдат включени в кисели млека или на парчета или като аромати и да се използват, като други горски плодове в сладкарски изделия, като пълнеж за пай и сладкиши, зърнени продукти, наред с други приложения.

Химичният състав на плодовете и листата, в който присъстват фенолни киселини, флавоноиди, танини, антоцианини, витамини, може да е отговорен за отчетените биологични свойства. Съвсем наскоро антиоксидантната активност на плодовите екстракти се използва и в месната промишленост за запазване на качеството и предотвратяване на окисляването на липидите и протеините.

Медът от ягодовите дървета, обикновено известен като „горчив мед“, се произвежда в Южна Португалия и Сардиния.

Изображение: Lucyin, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Други употреби на ягодово дърво

В ландшафтен дизайн, реставрация на екосистеми или пермакултури, А. unedo може да има много приложения. Въпреки че декоративната му употреба е най-разпространената, това може да бъде ценно растение и за възстановяване на влошени екосистеми и предотвратяване на опустиняването. Това е пионерно растение и расте добре и в лоши почви, може да се използва и в широк спектър от ситуации.

Цветовете са важен източник на нектар и цветен прашец за пчелите, докато плодовете са храна за птиците.

Солевата му толерантност, съчетана с това, че е вечнозелена, я прави добър избор за вятърни прегради в земи, близки до морето.

A. unedo е пожароустойчив (може да се разрасне след пожар) и това, че е пионерно растение, може да допринесе за прекъсване на неогнеустойчивите борове и евкалиптови монокултури; по същите причини е добър кандидат за повторно залесяване в средиземноморските райони.

Плътната зеленина през цялата година може да бъде убежище за насекоми и малки животни през зимата.

Разширената му коренова система може да помогне в процеса на стабилизиране на почвата.

Дървесината е доста твърда и подходяща за различни приложения като дърва за огрев и за направа на тръби. Не е подходяща за строителство или подобни цели. Тя се използва за струговане, направата на малки музикални инструменти, домакинска посуда и др. Прави добър въглен.

Дървото се отглежда и като декоративно растение, заради приятния вид и мирис на цветята и плодовете, интересното присъствие едновременно на плодове и цветя на растението и защото е вечнозелено. Използва се като единично или многосекционно декоративно дърво и като екземпляр или храстовиден вид в градини и обществени пейзажи.

Заглавно изображение: Lordgrunt, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons