Маслена палма

Маслена палма (Elaeis guineensis) представлява дърво с единично за вида стъбло, принадлежащо към семейство Палмови (Arecaceae). Известна е още и под името гвинейска палма. Израства на височина средно до около 20-30 м, с диаметър на стъблото от 22 до 75 см. Когато се отглежда в плантации, с търговска цел, достига на височина до 25-30 метра, а растяща свободно в природата до 10-15 м. Дървото има два вида корени - външни, растящи на 1 метър далечина от ствола му и такива, които са дълбокопроникващи в земните слоеве.

Синоними на Elaeis Guineensis: Elaeis dybowskii, E. macrophylla, E. madagascariensis, E. melanococca, E. nigrescens, Е. virescens, Palma oleosa.

Устройство на маслената палма

Изображение: Jorge EFO Silva, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Листата са перести и достигат на дължина от 3-5 до 7,5 метра. Състоят се от 50-60 ланцетоподобни сегмента, разположени на дръжка с дължина до 1 метър, широки от 2 до 4 см, слабо бодливи и назъбени. На едно младо палмово дърво израстват около 30 листа за една година. Дървета на възраст над 10 години, произвеждат около 20 листа. Има видове, които могат да родят до 70-100 листа.

Цветовете на палмата са събрани в плътни съцветия, разположени в пазвите на листата. Всяко от цветчетата е малко и се състой от три чашелистчета и три листенца. Мъжките съцветия се състоят от множество цилиндрични шипове дълги от 7 до 12 см, с диаметър около 1 см. Женските съцветия са с дължина 20-30 см, гъсто разположени.

Плодовете зреят в продължение на 5-6 месеца - период обхващащ процеса от опрашването, до падането на плода на земята. Оцветяването им е червеникаво, големи са колкото слива (около 4 см. дълги и 2 см. широки), с продълговато-яйцевидна форма, завършващи с остър връх, развиващи се наредени един до друг, под формата на големи гроздове.

Червеножълтият костилков плод съдържа (заедно с костилката) до 37% палмово масло. Всеки плод се състои от месест, мазен външен слой и едно семе, което е богато на масло. Най-външният слой на плода (подобен на люспа) се нарича екзокарп, по-широката месеста част - мезокарп, а тъмният слой отделящ нея от семето - ендокарп. Самите семена носят името ендосперм.

След узряването на плодовете, грозда тежи от 20 до 40-50 килограма и съдържа от 200-300 до 700 плода. Растението дава първите си плодове едва след като са минали 5 години от засаждането му. След 25-тата година от възрастта на дървото, родените плодове са с по-ниско качество. То дава плодове целогодишно, два пъти на месец, средно 25 до 35 години. Когато палмите са на възраст повече от 20 години, стават много високи и трудно се берат, затова се отсичат.

За разлика от други палми, маслените не произвеждат издънки. Размножаването им става чрез засяване на семена.

Разпространение на маслената палма

Родина на дървото са териториите на Западна и Югозападна Африка, по-специално в района между Ангола и Гамбия. Името на палмата няма връзка с името на страната Гвинея. Сега маслената палма е натурализирана в Мадагаскар, Шри Ланка, Малайзия, Суматра, Централна Америка, Антилските острови и няколко острови в Индийския и Тихия океан.

Маслената палма е свободно разпространена в природата в областите между гъстите тропически гори и саваните и по крайбрежието на цяла Западна Африка. Успешно е засадена в тропическите райони, разположени в рамките на 20 градуса от екватора.

Използваема част на маслената палма

Изображение: Bongoman, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

От растението се използват плодовете, семената, дървесината, листа, корени. Полученият сок от ствола на дървото се ползва за производството на палмово вино. Маслената палма е основен източник на палмово масло.

Химичен състав на плодовете и маслото на маслената палма

Химичен състав на 100 грама плодове: 540 калории; 26,2 грама вода; 1,9 г белтъчини; 58,4 грама мазнини; 12,5 грама въглехидрати; 3,2 грама фибри; 1,0 грама пепел; 82 милиграма калций; 47 милиграма фосфор; 4,5 милиграма желязо; 42,420 микрограма бета-каротeн еквивалент; 0,20 милиграма тиамин; рибофлавин 0,10 милиграма; 1,4 милиграма ниацин; 12 милиграма аскорбинова киселина.

Химичен състав на 100 грама палмово масло: 878 калории; 0,5% вода; 0,0% протеин; 99,1 % мазнини; 0,4 гр въглехидрати; 7 мг калций; 8 мг фосфор; 5,5 мг желязо; 27 280 мкг бета-каротин еквивалент; 0,03 мг рибофлавин и следи от тиамин. Маслото е богато на каротин. То може да се използва вместо рибено масло за коригиране на дефицит на витамин А. Съдържа още фитостероли, гликолипиди, убиквинони и висок процент витамин Е, глицериди на лауриновата киселина, каприлова и капринова киселини, фитостерин.

Състав на мазнините в маслото: 0,5-5,9 % миристинова; 32,3-47,0% палмитинова; 1,0-8,5% стеаринова; 39,8-52,4% олеинова; 2,0-11,3% линоленова. Съставящите ги глицериди са: олеодипалмитини 45%; палмитодиолеини 30%; олеопалматостеарини 10%; линолеодиолеини 6-8%; напълно наситени глицериди - трипалматин и диапалмитостеарин 6-8%.

В екстракт от палмови листа са открити танин, алкалоиди, стероиди, сапонини, терпеноиди и флаваноиди.

При анализ на липидния и стеролния състав на палмов полен се установяват триглицериди, естерифицирани и свободни стероли, следи от въглеводороди от неутрални липидни фракции, линолова киселина, палмитинова киселина, линоленова киселина с малки до незначителни количества олеинова, стеаринова, арахидонова, миристинова, лауринова, палмитолеинова и маргаринова киселини.

Производство на палмово масло

Изображение: T.K. Naliaka, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Плодът на палмата съдържа до 37% ценно масло. От неговата месеста част се извлича масло с жълто-портокалов до червено-оранжев цвят, а от семената масло, оцветено в светло жълто. Процеса на получаване на масло от семената включва следното: белене и смилане на семената, последвано от горещо изцеждане на същите или екстрахиране с помощта на химични разтворители. Маслото получено от месестата част на плода се използва повече за направата на маргарин, сапуни, свещи и технически масла, а това извлечено от семената е ядливо и намира приложение в кулинарията.

Месестата част на палмовия плод съдържа 45-55% масло, а семената 50%. Палмовото масло е с по-високо съдържание на наситени мазнини, отколкото маслата от рапица, царевица, ленено семе, соя, шафран и слънчоглед. То е и с по-високо съдържание на олеинова киселина, отколкото кокосовото масло. С приятен аромат на орех е. Притежава степен на променлива киселинност в рамките на 15%. Втвърдява се при температура по-ниска от 30°C.

От 100 кг плодове, могат да бъдат извлечени 22 килограма масло от месестата част и 1,6 кг масло от палмовите семена. Годишният добив на масло от хектар маслени палми е около 7259 литра. През 1980 г. палмовото масло навлиза стабилно на пазара на хранителните и индустриални стоки. Най-добрите плантации дават около 30 тона на хектар плодове годишно. От тях се получава около 7 тона палмово масло, като 0,8 тона от маслото се пада на семената. Маслените палми могат да дадат по-висок добив масло на единица площ, отколкото всяка друга култура. От по-старите насаждения добивите са около 3,5 тона масло на хектар годишно.

Гроздовете трябва да бъдат събрани в точната степен на зрялост, тъй като по-зрелите плодове имат ниска концентрация на масло, а презрелите имат високо съдържание на мастни киселини. Прибирането на реколтата обикновено се прави веднъж седмично.

Нарастващата употреба на палмово масло в хранително-вкусовата промишленост се определя от високата оксидативна стабилност на рафинирания продукт, съдържанието на високи нива на естествени антиоксиданти и по-евтиното ценообразуване на продуктите, в които е вложено.

В Република Конго, местните хора произвеждат това масло на ръка. Те събират плодовете, сваряват ги, за да може водата да се изпари, след това ги пресоват и получават масло с червеникаво-оранжев цвят.

През 1995 г., Малайзия е най-големият производител в света на палмово масло, с 51% от световния дял. Но от 2007 г. насам, Индонезия става най-големият производител в света, като доставя около 50 % от световния обем на палмово масло.

През 2005 г. световното производство на палмово масло е около 35 млн. тона, като най-големи производители и износители са били Малайзия - 15 млн. тона и Индонезия - 14 млн. тона.

В световен мащаб производство на палмово масло за сезон 2011/2012 година, е бил 50.3 милиона метрични тона, като се увеличава до 52,3 милиона метрични тона за 2012/ 13 г. През 2010/2011 година, общата продукция на палмови ядки, е 12.6 милиона тона.

Приложение на палмовото масло и отделните части на маслената палма

Действия на палмовото масло

• слабително;
• диуретично;
• антимикробно;
• противораково;
• хепатопротективно;
• антиоксидантно;
• болкоуспокояващо;
• антидот;
• слабо седативно (има отлични успокояващи качества).

Приложение на палмовото масло в

• хранително-вкусовата промишленост;
• традиционна медицина;
• алтернативна медицина;
• козметика;
• производство на детергенти;
• масла за технически елементи;
• металопроизводството.

Употреба на палмовото масло в народната медицина

• при зарастване на рани, под формата на лапи;
• под формата на мехлем при ревматизъм;
• използване на корени като диуретик;
• използване на свеж плод като слабително;
• при кожни инфекции;
• мехлем при агресивни тумори;
• при главоболие;
• лечение на стари белези от акне;
• облекчение при псориазис и екзема;
• склеродермия, резултат от автоимунно заболяване;
• елефантиаза;
• проказа;
• лечебни масажи.

За жителите на тропическа Африка, маслената палма има изключително важно значение. Младите клончета на дървото се наричат палмово зеле и са много широко разпространен зеленчук сред местното население. Големите листа служат за покриване на колиби. Получената пепел, при изгарянето на изсъхнали съцветия и листа, се използва като сол.

Приготвяне на вино от маслена палма

Изображение: wikimedia.org

Отсичане на палмата и направа на разрези по стъблото й. Събиране на изтичащия сок от ствола в допълнително прикрепени съдове към него. Всеки ден се правят нови нарези върху дървото. За изтичане на повече сок, то може да се загрее. След 7 дни ферментация, получената напитка съдържа 5% алкохол и е по-силна от виното, което е продукт на винената палма (Raphia vinifera). Местните африканци подсилват напитката, като добавят към нея отвара от различни растения със замайващо действие. Върху мъртвото стъбло, след известно време израстват различни гъби, повечето от които ядливи. В него се излюпват и ларви на насекоми, които също се консумират от африканците. Но поради така поставеното унищожаване на палмовото стъбло, този начин за производство на вина не се предпочита.

Друг вид палмово вино се получава от мъжките палмови съцветия. Те се обработват чрез пресоване, а полученият пресен сок съдържа 4,3 грама захароза и 3,4 грама глюкоза в 100 милилитра от него. Сокът ферментира бързо и е важен източник на витамин B комплекс.

Палмово масло се използва в производството на калаени изделия, за почистване на железни повърхности, смазване на технически елементи. Пресованите маслодайни семена са богата храна за животните. След извличане на маслото от тях, те остават със съдържание на такова от 8.5 %.

Дървесината от палмите се използва за направата на дървени въглища, в строителството като екзотичен дървен материал, за производството на хартия.

Биомасата на палмовото дърво и остатъците получени при извличането на палмово масло, се използват за производството на биогориво.

Интересно за маслената палма

• Още древните гърци и римляните са били запознати с маслената или гвинейската палма (Elaeis guineensis). В древногръцката митология богинята Елаеис се представя в свитата на бога на виното Дионис.
• Първият описан екземпляр маслена палма е открит в крайбрежието на Гвинейския залив. От там идва и наименованието на дървото - "guineensis".
• Понякога се откриват дървета, почти лишени от листа, а обсипани с голям брой птичи гнезда. Палмовите листа служат на някои птици, като материал за строеж на гнездата им.
• Хуманната употреба на палмовото масло, датира още преди 5000 години в Западна Африка. В края на 1800 година, археолози открили палмово масло в гробница в Абидос, датираща от 3000 г. пр. Хр. Смята се, че арабски търговци са донесли палмовото масло в Египет.
• През 1589 г. Джеймс Уелш (James Welsh), английски пътешественик, пътувайки през Бенин, описва един нов продукт - сапун с миризма на потъпкани теменужки (“beaten violets”), произведен от палмово масло. Впечатлен от него, през 1590 г. той доставя в Англия 32 барела палмово масло. Тогава този продукт не впечатлява английските индустриалци. В резултат на технологичното развитие, през 19 век в Европа се създават условия за появата на търговски интерес към палмовото масло. Към тези условия се отнася и откритието на Мишел Шеврул (Michel Chevreul), че мазнините са изградени от глицерол и мастни киселини. Той открива една нова мастна киселина, която нарича „маргарин”, тъй като нейната калиева сол наподобява цвета на перлите, а на гръцки “margarites” означава перла.
• Тежките палмови гроздове се отсичат и след това се берат плодовете им. Брането на палмите е опасно, понеже в епифитите, с които е обрасло стъблото им, често живеят отровни змии. За да ги изгонят, африканците понякога са принудени да подпалят дървото. Африканска поговорка гласи следното: “Този, който се качва на маслената палма, ще обере плодовете й, а този, който остава долу под нея, знае, че ще се завърне вкъщи”.

Социални и екологични конфликти в резултат на отглеждане на маслени палми

Социалните и екологични въздействия от отглеждането на маслени палми за получаване на палмово масло, е много спорна тема. Палмовото масло е ценен икономически продукт, чието добиване е основен източник на заетост. Това позволява на много малки собственици на земя да участват в икономиката и актуализацията на инфраструктурата (училища, пътища, телекомуникации) в рамките на района, в който отглеждат палмите. Но има и случаи, при които заради разширяване на плантациите от маслена палма, са присвоявани земи без разрешение или обезщетение на собствениците им, което довежда до социални конфликти.

Изображение: T.K. Naliaka, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Загубата на биологичното разнообразие (включително потенциалното изчезване на харизматични видове), е една от най-сериозните, негативни последици от отглеждането на маслената палма. Големи площи от вече застрашени, тропически гори се изсичат, за да се направи път за развитието на нейни насаждения.

Заради отглеждането на палми в Малайзия и Индонезия, се изсичат големи естествени горски масиви. Това довежда до унищожаване на флората и фауната на страните, а в същото време ги прави зависими от отглеждането на вида.

Производство на палмово масло е документирано, като причина за значителни и често необратими щети на околната среда. Големи европейски производители не желаят вече да използват палмово масло, поради вредното му действие върху здравето на човекa и унищожаването на природата на страните производителки.

Увеличеното търсене на палмово масло през последните години се дължи и на използването му като биогориво, което също е в ущърб на природата.

Но благодарение на палмовото масло, в Индонезия се изхранват повече от 5 милиона души. В тяхна защита, на свой ред действат неправителствени организации. Те се занимават с изготвянето на програми за борба с бедността. За тях разрастващата се палмова индустрия е една от тези програми. Тя създава повече работни места и повишава стандарта на живот на местното население.

Вредители на маслената палма

Такива са гъбички, гнилостни бактерии, нематоди, гъгрици, гъсеници, гризачи, птици, антрактоза, диви свине, таралежи.

Слоновете също са врагове на маслената палма. Те унищожават цели плантации, като изкореняват младите дръвчета и ядът върховете им. Плъховете също са бедствие за дървото. За да се спаси от тях палмовата плантация, в нея трябва да се заселят змии.

Внимание!

Не се съобщава за проява на странични ефекти при употребата на палмово масло. Въпреки това, би била разумна консултацията с лекар, преди използването му, особено от бременни и кърмещи жени, деца и хора с хронични заболявания, пациенти с увредена имунна система.

Все повече се говори за вредното действие на палмовото масло върху сърдечно-съдовата система. Консумацията му увеличава съдържанието на ЛДЛ-холестерола в кръвта и покачва рисковете от развитие на сърдечно-съдови заболявания.

Заглавно изображение: Cayambe, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons