Българска маслодайна роза, Казанлъшка маслодайна роза, Българска роза, Казанлъшка роза

1. Ботанически характеристики
2. Химичен състав
3. Приложение

Българска маслодайна роза, Казанлъшка маслодайна роза, Българска роза, Казанлъшка роза (Rosa damascena) представлява един от видовете маслодайни рози по света. Те наброяват около 200 такива, с 1800 сорта. Принадлежи към семейство Розоцветни (Rosaceae).

Повече от 350 години, произвежданото у нас розово масло е с ненадминати качества в целия свят.

Най-големи насаждения от роза в България са съществували около Първата световна война – близо 90 хиляди декара. След това са се редуцирали до 30 хиляди декара. Преди Освобождението от турско робство те са били около 10 хиляди декара.

Устройство на казанлъшка маслодайна роза

Розата достига височина повече от 2 метра, като съответно се развива под формата на храст. Кореновата й система е дълга 4-5 метра. Тревисто зелени и с много шипове са младите клонки на растението. През втората година от своето развитие леторастите дават разклонения. Остаряват в порядъка 8-ма до 10-та година. Животът на храстите може да продължи до 30-40 години. За да се постигне такава възраст, те трябва да се подрязват и поддържат. Леторастите се делят на цветоносни и вегетативни. Вторите са тези на чийто бърз растеж се дължи подновяването на храста. Цветоносните растът по-бавно, като след прецъфтяване на растението те продължават да се развиват.

Листата на този вид роза са сложни, перести, състоящи се от 5 до 7 листчета. Горната им повърхност е оцветена в тревисто-зелен цвят, а долната в сиво-зелено. Отделните листчета, съставящи листната петура, са с дължина от около 5 см и ширина около 3 см. Листата окапват късно през зимата.

Пъпките на растението се делят на два вида вегетативни и цветоносни. Развива красиви, едри цветове, събрани в съцветие метлица, като броят им зависи от климатичните условия на развитие за съответната година. Всеки цвят се състои от 5 чашелистчета и различни на брой венчелистчета. Оцветени са в различни нюанси на розовото, като понякога е премесено с червено или се срещат бели екземпляри. Броят на венчелистчетата може да бъде от 6 до 76, с тегло на целия цвят от 1 до 3,8 грама. Традиционно, съцветието съдържа от 4 до 5 цвята, оцветени в розово, със средно 28 венчелистчета и тегло на цвета от 2,3 грама. Цъфти през май месец.

Плодовете на маслодайната роза се наричат лъжливи шипки. Отвън са покрити със смолести жлези. Съдържат от 1 до 3 семки, наречени орехчета.

Разпространение на казанлъшка маслодайна роза

Освен у нас, маслодайни рози се отглеждат и на Кримският полуостров, в Краснодар, Молдова, Грузия, Франция, Турция, Индия, Мароко, Афганистан и в други страни. За нейна родина се смята Иран.

Използваема част на казанлъшка маслодайна роза

Употребява се цветът на растението.

Химичен състав на розовото масло

Розовото масло съдържа: фенилетилов алкохол до 60 %, цитронелол 24–37 %, гераниол 30–40 %, нонилов алдехид до 0,5 %, евгенол, линалол, нерол 5–10 %, цитрол, фарнезол и др. Цветовете и плодовете на казанлъшката роза съдържат и значителни количества витамин С.

То се характеризира с изразено жълт цвят, със зеленикав отенък. Има консистенция подобна на бадемовото масло, силен аромат и остър балсамов вкус. Има много добра хомогенизация на течна и твърда съставни части.

Качества на розовото масло по БДС: специфично тегло при 30 °С — 0,850; поляризация със 100 мм тръба — от –1,2 до –4,8; показател на пречупване (рефракция) при 25 °С — 1,460; точка на замръзване — 16,5–23,5 °С; етерно число — 7,2-17,2; киселинно число — 0,92-3,75; сапунено число — 8-21; свободен алкохол като гераниол — 63–75 %; ацетилно число — 197-233; свързани алкохоли като гераниол — 2–5 %; стеароптен — 15–23 %; общо алкохоли като гераниол — 66–78 %.

Лечебни свойства и приложение на казанлъшка маслодайна роза

При преработването на розовия цвят се получават на първо място розово масло и розова вода, а след това други продукти едни от които са розово абсолю и розов конкрет. Заради своите качества маслото е известно и като "течно злато", а водата се използва в хранителната и парфюмерийната промишленост. Произведеното у нас розово масло е с най-високо качество, като 99% от него се изнася за световния пазар. Продуктите на маслодайната роза се изпозват най-вече в козметиката, ароматерапията и парфюмерията.

Преработените венчелистчета и плодове, съдържат в големи количества витамин C, поради което могат успешно да се използват за фураж на животните.

Розовите насаждения оказват противоерозно действие на почвата. Много често се прилага като декоративна нотка във флорални решения в паркове и частни градини.

Свойства на казанлъшката маслодайна роза:

• противоглистно;
• антисклеротично;
• стимулиращо;
• слабително.

Състояния и заболявания, при които се използва казанлъшка маслодайна роза:

• заболявания на очите;
• стомашни заболявания;
• кожни заболявания;
• патологии на зъбите.

Нови изследвания на розата съобщават за нейни антиоксидантни, антибактериални, антимикробни, противокашлични свойства, антиспин активност. Установено е и действието й като естествен слънцезащитен фактор. В хомеопатията се прилага при сенна хрема.

От цветните листенца на казанлъшката маслодайна роза се приготвят конфитюри, желета, сладка и ликьори. Продуктите получени от преработването на цветовете се влагат в кулинарията като ароматизатори, овкусители, оцветители. Интересен такъв е розовият мед.

Още по темата:

• Синя слива
• Праскова
• Ябълка
• Бадем