Приложение на хидрокортизон

В терапията на широка гама от заболявания или увреждания на тялото в резултат от различни външни фактори се налага терапия с кортикостероиди.

Този голям клас лекарствени средства са от първостепенно значение поради своите добре проявени ефекти върху организма и се назначават при наличието на тежки системни инфекции, в комплексното лечение на редица заболявания с многообразна етиология (автоимунни, възпалителни, инфекциозни, неопластични, травматични и други).

Отличават се с много добра противовъзпалителна и противоалергична активност и водят до потискане на имунната система. Изразените и цялостни ефекти върху организма са и причината за назначаването им само под медицински контрол, тъй като злоупотребата и самолечението крият сериозни рискове за здравословното състояние на пациента.

За облекчаване състоянието на пациентите различните кортикостероиди са разработени за употреба под различни лекарствени форми, като много от тях са налични за перорална употреба (таблетки, капсули), инжекционно приложение (ампули за интрамускулно или интравенозно приложение), както и за локално нанасяне върху кожата и/или лигавиците (крем, маз, гел, лосион, разтвор, спрей).

Един от основните представители на кортикостероидите е хидрокортизон, наличен за употреба в различни лекарствени форми и прилаган широко в комплексните терапевтични схеми на различни заболявания.

При приложение на хидрокортизон се препоръчва консултация със специалист, въпреки че много от препаратите за локална употреба са достъпни и без рецепта (препаратите, при които хидрокортизон е в по-ниска процентна концентрация, са със свободен достъп).

За постигане на оптимални резултати от терапията е необходимо индивидуализиране на лечебната схема и нейното съобразяване с вида и тежестта на основното заболяване, наличието на придружаващи подлежащи увреждания, както и индивидуалните особености на конкретния болен.

Какво представлява хидрокортизон?

Хидрокортизон е въведен в клиничната практика през 1955 година и е включен в списъка на основните лекарства на Световната Здравна Организация (СЗО), поради многобройните си приложения и висока ефективност.

Хидрокортизон принадлежи към голямото семейство на фармакологичната група кортикостероиди. Това са едни от най-често използваните агенти, особено при наличието на тежко възпаление, увреждания на имунната активност, алергични прояви, както и локално за овладяване на сърбеж, парене, след ухапвания от насекоми, при алергична реакция спрямо локални дразнители и други.

Кортикостероидите и в частност хидрокортизон притежават отлични противовъзпалителни свойства (потискат възпалението и произвежданите от организма медиатори на възпалителния процес), противоалергична активност (използват се ефективно при алергични реакции с различна етиология, като например от животни, насекоми, храни, лекарства и други), както и имуносупресивен ефект (потискат имунната система, което се използва ефективно в лечението на заболявания с автоимунна или неопластична етиология). Допълнително притежават и метаболитни свойства, като оказват влияние върху водно-солевата, белтъчната, мастната и въглехидратна обмяна.

За постигане на необходимата ефективност при отделните пациенти хидрокортизон е разработен в различни лекарствени форми, като най-често се прилага локално (за лечение обикновено на кожни заболявания и увреждания) и перорално (под формата на таблетки за лечение на системни заболявания).

Локално приложение обикновено се назначава за целите на офталмологията и дерматологията, като хидрокортизон може да се прилага самостоятелно или в подходяща комбинация, предназначена за облекчаване на конкретните прояви при отделния пациент. Често се комбинира с антиинфекциозни средства (различни антибиотици или химиотерапевтици, противогъбични средства и други), с антисептици (за антисептична обработка на рани и третиране на наранени участъци) и други.

Съществуват различни соли на хидрокортизон, които се различават по своята сила и концентрация и се назначават при определени пациенти при необходимост:

• хидрокортизонов бутират
• хидрокортизонов бутепрат
• хидрокортизон ацепонат
• хидрокортизон и антибиотици, използвани в дерматологията
• хидрокортизон и антисептици, използвани в дерматологията
• хидрокортизон и мидриатици, използвани в офталмологията
• хидрокортизон и антиинфекциозни средства, използвани в офталмологията

Лекарствените препарати с ниско процентно съдържание на хидрокортизон са достъпни и без лекарско предписание (въпреки че не се препоръчва употребата им без знанието на лекуващия лекар), докато силните соли на хидрокортизон (хидрокортизонов бутират, хидрокортизонов бутепрат), както и препаратите с високо процентно съдържание и концентрация на кортикостероида са достъпни само с медицинско предписание.

Пероралните форми и много от локалните форми се прилагат по схема, като се препоръчва постепенно покачване на дозата до достигане на ефективната, облекчаваща проявите на болния доза, а след постигане на желаните ефекти дневната доза постепенно се понижава, тъй като внезапното преустановяване на лечението крие риск от обостряне на основните прояви и влошаване на здравословния статус на пациента.

Приложение на хидрокортизон (таблетки, локални средства като гел, крем, маз)

Хидрокортизон е наличен за приложение локално, инжекционно или под формата на таблетки при тежки увреждания на стомашно-чревния тракт, за стоматологичните нужди, за лечение на хемороиди, тежки системни заболявания, автоимунни увреждания, в комплексното лечение на неопластичните заболявания, артрит с различна етиология, алергии, в комплексната терапия при астма, бъбречни увреждания, заболявания на щитовидната жлеза, при спешни състояния и други.

Многобройните показания за приложение на кортикостероидите и хидрокортизон в частност са причина за разработването му в различни, удобни за приложение лекарствени форми.

Така например при системни заболявания с умерено протичане агентът се прилага перорално, при тежки системни увреждания се назначава парентерална употреба, докато при кожни заболявания, както и при необходимост от приложение върху лигавиците, агентът се прилага локално.

В зависимост от вида и тежестта на заболяването хидрокортизон се прилага самостоятелно или в комбинация с подходящи средства за постигане на оптимални резултати.

Локалните форми се широко използвани в дерматологията, но също и в офталмологията, в стоматологията и други. Различават се гел, крем, маз, лосион, разтвор за локално приложение, спрей, пяна, пудра и други.

Лекарствената форма при отделните пациенти се съобразява с тяхното състояние. Така например крем се препоръчва при необходимост от нанасяне върху по-големи повърхности и при нужда от по-добро проникване върху неокосмени или слабо окосмени части, докато върху окосмените части (например върху скалпа) се препоръчва употреба на лосион или разтвор.

Препоръчва се стриктно следване инструкциите на лекуващия лекар и предписанията от листовката. Локалните средства обикновено се прилагат един до четири пъти дневно, приблизително по едно и също време.

Преди нанасяне на лекарството се препоръчва измиване на ръцете, подсушаване, почистване на зоната, която ще се третира и внимателно нанасяне с добро разнасяне на препарата до неговото пълно попиване или съгласно наставленията на лекуващия лекар.

След нанасяне се препоръчва измиване на ръцете, тъй като при попадане на препарата в очите или по лигавиците е възможно силно дразнене, парене и зачервяване.

Не се препоръчва нанасяне върху лицето, подмишниците, гениталната област освен в случаите на изрично предписание на лекуващия лекар. След нанасяне не се препоръчва бинтоване, повиване или покриване с дрехи или превръзка на засегнатия участък.

Най-често локална употреба на хидрокортизон се препоръчва при кожни алергии, екзема и дерматит, псориазис, хемороиди, силен сърбеж, ухапвания от насекоми и други.

При използването му за облекчаване на проявите при кърмачета и малки деца се препоръчва повишено внимание и подбиране на продукти с ниска концентрация на кортикостероида.

Продължителността на лечебния курс се определя индивидуално от лекуващия лекар, като и при локалната употреба се препоръчва постепенно преустановяване на терапията с плавно понижение на използваните доза (постепенно намаляване на броя дневни приеми в рамките на няколко дни, последвано от приложение през ден).

При липса на желания ефект или влошаване на общото състояние незабавно се свържете с лекуващия лекар за назначаване на съответната промяна в лечението.

Какви рискове, нежелани ефекти и противопоказания крие приложението на хидрокортизон?

Неправомерното използване на хидрокортизон крие рискове от влошаване на състоянието, липса на желаните ефекти от терапията и обостряне на други подлежащи увреждания.

Употребата на лекарства, съдържащи хидрокортизон, при деца, особено под 12 години, се назначава и контролира от лекуващия лекар.

Не се препоръчва самоволното приложение на хидрокортизонови средства в детска възраст, тъй като са възможни многобройни увреждания на различни нива, засягане на растежа и психическото развитие.

При деца лечението с локални средства се контролира от лекуващия лекар под надзора на родителите, а при необходимост от перорална терапия последната е под строг медицински контрол, като дозата се изчислява индивидуално въз основа на възрастта и теглото на детето, вида и тежестта на заболяването, наличието или липсата на усложнения и други.

По време на бременност и лактация употребата на кортикостероиди не е препоръчителна, тъй като последните преминават през плацентарната бариера и майчиното мляко и могат да предизвикат промени в нормалното развитие на плода и кърмачето. Назначаването им се осъществява само под медицински контрол в случаите на тежко увреждане на бременната или кърмачката и при доказана многократно по-висока полза от приложението в сравнение с риска за плода или кърмачето.

По време на терапията с хидрокортизон са възможни различни по тежест нежелани ефекти, които варират в зависимост от използваната лекарствена форма, дневна доза и концентрация на основната съставка. Така например при локално приложение на съдържащи хидрокортизон препарати са възможни зачервяване на кожата, парене, сърбеж, обрив, акне, прекомерно изсушаване на кожата, промени в нормалния цвят на кожата, изтъняване на дермата и други.

При системна употреба (перорално или инжекционно) тежестта на нежеланите ефекти до голяма степен зависи и от продължителността на лечебния курс. При краткосрочен терапевтичен курс обикновено нежеланите ефекти са леки до умерени, преминаващи сравнително скоро след преустановяване на терапията.

Обикновено пациентите се оплакват от главоболие, промени в настроението, гадене, по-рядко съпроводено от повръщане, дразнене, болка и дискомфорт в областта на стомаха, временно обостряне при подлежащ гастрит или язвена болест, промени в менструалния цикъл и други.

Възможно е развитие на опортюнистични инфекции във връзка с понижаването на имунната защита.

При продължителна употреба са възможни повишение на кръвното налягане, инсулинова резистентност и развитие на захарен диабет, изтъняване на костите и намаляване на костната плътност, остеопороза, прекомерно окосмяване, атрофични изменения по кожата, увреждане на зрението (катаракта), депресивни епизоди и други.

Продължителният прием и употребата на високи дози хидрокортизон и кортикостероиди като цяло, се асоциира с висок риск от развитие на метаболитни увреждания, проявяващи се най-общо под формата на така наречения синдром на Cushing, който се характеризира със затлъстяване от централен тип (предимно в областта на корема), кожни изменения (суха кожа, поява на стрии), високо кръвно, остеопоротични изменения, диабет, хормонален дисбаланс (промени в менструалния цикъл и маскулинизация при жените, полова слабост при мъжете).

Рискът от изява на нежелани ефекти нараства при наличие на подлежащи тежки увреждания, поради което е необходим предварителен обстоен преглед, изследвания и разпит на пациента.

С повишено внимание се подхожда при пациенти с тежки зрителни увреждания и глаукома, с диабет, високо кръвно налягане, нарушения в имунитета и други.

При необходимост от прием на други медикаменти, терапията се консултира между отделните специалисти във връзка с риск от нежелани лекарствени взаимодействия.

Необходимо е стриктно следване на наставленията на лекуващия лекар и указанията в листовката, предоставена от фирмата производител с цел оптимизиране на терапията и минимизиране на рисковете от нежелани прояви.

При липсата на желания ефект от терапията една до две седмици след започване на лечението и приложение на хидрокортизон се препоръчва консултация с лекуващия лекар.