Други симптоми и признаци, отнасящи се до общите усещания и възприятията МКБ R44

ИЛЮЗИИ И ХАЛЮЦИНАЦИИ

Определение: Възприятно-представната дейност е първи сетивен стадий на познанието, осъществено от сетивните анализатори - зрението, слуха, тактилното усещане и др. Компонентите на възприятно-представната дейност са:

- Възприятие - представлява процес на отражение на предметите и явленията при непосредственото им въздействие върху сетивните органи.
- Усещане - отразява само отделни страни и свойства на предметите и явленията, напр. усещане за болка, за температура, за форма и др.
- Представа - това е минало възприятие, задържано в паметта, без наличието на непосредствена стимулация върху сетивните органи.

Нарушения на възприятно - представната дейност - Срещат се при шизофрения, делириум, органични мозъчни заболявания и др. Нарушенията могат да се групират в две насоки - промени в интензивността и промени в качеството на възприятно-представната дейност:

Промени в интензивността:

1. Хиперестезия - това е състояние, при което е повишена възприемчивостта към външни стимули. Например шумът от спирачки на автомобил или от затваряне на вратата се възприема като по-силен от по-тревожни хора, отколкото от спокойни. По съшия начин едни и същи външни дразнители предизвикват по-силна болка или усещане за горещо и т.н у едни хора, отколкото у други.
2. Хипоестезия - това е обратното на хиперестезията състояние - намалена възприемчивост на външни стимули.

Промени в качеството - промените в качеството на възприятно-представната дейност са илюзиите и халюцинациите.

1. Илюзии -
Илюзиите са погрешни възприятия на реално съществуващи обекти. Получават се при умора на сетивните анализатори -слуха, зрението и др.,при намаляване на нивото на външния сигнал -напр. илюзии на тъмно (поради лошата осветеност неудошевени предмети могат да се възприемат като хора идр.). Наблюдават се и при намаление на нивото на бодърствуване - при заспиване или събуждане или при недостатъчна концентрация на вниманието, при емоции и др. Илюзии се срещат както при психични разтройства, така и при здрави хора. Важна особеност на илюзиите, които се наблюдават при здрави хора е, че след отзвучаване на илюзиите, те се оценяват като неточни, нереални и погрешни - хората осъзнават, че илюзорното възприятие не е действително. Илюзиите са най-често зрителни и слухови - припознаване в лица, неточно чути думи и др.

2. Халюцинации -
Халюцинациите представляват преживяване за възприятие на обект без реално съществуване на такъв обект. Срещат се и при зрдави хора, но са най-типични за психични заболявания. Особеност на болестните халюцинации е, че пациентите са напълно убедени в реалното съшествуване на обекта на халюцинацията - те са категорични, че са „видели с очите си" или „чули с ушите си". Според вида на сетивния анализатор халюцинациите биват:
- Слухови халюцинации - Елементарни (акоазми) - чуване на различни шумове; Сложни (вербални) - чуване на гласове. Вербалните халюцинации могат да бъдат коментиращи, заповедни, функционални и др.
- Зрителни халюцинации - Елементарни (фотопсии) - виждане на искри, пламък, светли точки и др.; Сложни - виждане на предмети, животни, хора. Сложните зрителни халюцинации биват: екстракампинни (виждане на обекти, които са извън обсега на зрителното поле на пациента, напр. зад гърба му); аутоскопични (пациентът вижда сам себе си), микроптични (образите са умалени).
- Вкусови халюцинации - при приемане на обичайна храна пациентът има особено неприятен вкус
- Обонятелни халюцинации - на „реазложено" на „задушлив газ" и др.
- Тактилни халюцинации - пациентите имат преживяването, че им обгарят кожата, че ги лазят насекоми и др.
- Двигателни халюцинации - пациентите имат чувството, че пропадат, че летят, че става земетресение и др.

3. Псевдохалюцинации - те не се отъждествяват с реални външни обекти. Пациентите съобщават за особени, различни от реалните гласове или видения, които те усещат „вътре в главата си", виждат ги с „вътрешните си очи " и ги чуват с „вътрешните си уши". Твърдят, че те са резултат от въздействие отвън - чужди планети, небесни сили и др. Биват слухови и зрителни. Например гласове изговарят мислите на пациента преди те да са се появили.

4. Агнозии - представляват нарушение на способността за цялостно узнаване на обекти, при запазена способност за разпознаване на отделни техни страни и качества:
- Зрителна агнозия - при нея пациентите могат да опишат отделните качества на обекта, но не могат да го познаят като цяло или да го назоват по име.
- Слухова агнозия - при нея пациентът не може да познае и да назове обекта по неговия характерен звук - напр. тиктакането на часовника.
- Тактилна агнозия - пациентът не може да познае предмети при опипването им.

5. Деперсонализация и дереализация - при деперсонализацията пациентите имат чувство, че вече не могат да управляват собствените си мисли, а при дереализацията околният свят се възприема като променен- призрачен, неистински, неподвижен.