Антихистамини

Алергията е все по-често срещан проблем, от който страдат хора от всички възрасти.

По данни на различни литературни източници всеки втори човек поне веднъж в живота си получава алергична реакция, а при някои пациенти състоянието е хронично и изисква доживотна терапия.

Замърсяването на околната среда, газовите изпарения от автомобилите, създаването на генномодифицирани храни, наличието на следи от лекарствени средства в някои хранителни продукти и генетичната предразположеност стоят в основата на развитието на алергия.

Механизъм на действие

Освобождаването на хистамин от мастоцитните клетки е основна причина за развитие на алергични реакции с различна етиология.

Хистаминът осъществява своите ефекти посредством свързване със специфични рецептори, като видът Н1 са отговорни за клиничните прояви при алергия (сърбеж, уртикария, ринит).

Блокерите на Н1 рецепторите, наричани още антихистамини, конкурентно потискат ефектите на хистамин или неговото освобождаване, посредством инхибиране на неговите рецептори.

Съществуват под формата на средства за перорално, парентерално и локално приложение, като най-използвани са като таблетки, сиропи, назални спрейове и капки за очи.

Облекчават ефективно симптоматиката, свързана с различните алергични прояви в резултат на непоносимост към растения, прах, домашни животни.

Активно потискат признаците на ринит, конюнктивит, сенна хрема, уртикария, пруритус, като се прилагат при различни форми на алергия.

Ефективни са при ухапвания и ужилвания от насекоми (обикновено в този случай се прилагат локално под формата на крем или гел), при алергия към кучета и котки, полени и други алергени.

Алергените представляват фактори, предизвикващи реакция от страна на имунната система, с различен произход:

• респираторни алергени: домашен прах, цъфтящи растения, плесен, микрокърлежи, слюнка на домашните животни
• ужилвания от насекоми
• паразитни алергени
• наследствена обремененост и атопични реакции
• хранителни продукти
• лекарствени средства

Подробна информация за същността на алергичната реакция, причините, които я предизвикват и клиничните прояви може да намерите в рубриката Здравни проблеми:

»Алергия

Поради високото разпространение на състоянието и нарастващия брой алергени, противоалергичните медикаменти са широко използвани в клиничната практика.

Различават се две основни поколения антихистамини.

Първо поколение антихистамини

Към първо поколение принадлежат следните лекарствени средства:

• азеластин: прилага се под формата на назален спрей при алергичен ринит, като обикновено се прилага по два пъти на ден
• клемастин: предлага се под формата на таблетки най-често, като се отличава с продължителен антипруригинозен ефект и слаба седативна активност
• хлорпирамин: широко използван в клинична практика под формата на таблетки, ампули и средства за локално приложение, като е ефективен и в случаи на спешни състояния
• ципрохептадин:притежава антиалергичен, антиексудативен и противосърбежен ефект, проявява известна седативна активност и увеличава апетита
• дименхидринат: поради своя антиеметичен, седативен и местен анестетичен ефект намира приложение при повръщане, болести на пътуването, уртикария, серумна болест, лекарствени алергични реакции
• дифенхидрамин: притежава сънотворно действие и е ефективен при повръщане, свързано с алергични прояви или кинетози
• прометазин: ефективен е при алергичен ринит и конюнктивит, уртикария, хранителни алергии, за профилактика и контрол при повръщане вследствие на анестезия

Много от представителите на първо поколение притежават седативен ефект, проявяващ се клинично под формата на сънливост, намалено внимание, забавено време за реакция, което трябва да се има предвид при употребата им по време на шофиране и работа с машини.

Някои от тях проявяват антиеметичен ефект и могат да се използват ефективно за профилактика на повръщане, свързано с различните болести на пътуването (морска болест, прилошаване при возене в автомобил).

Второ поколение антихистамини

Към представителите на второ поколение Н1 блокери се отнасят:

• цетиризин
• левоцетиризин
• лоратадин
• деслоратадин
• фексофенадин

Лекарствените средства се отличават с бърза и пълна резорбция след перорален прием и достигат максимални концентрации в кръвта приблизително един до два часа след употребата им.

Основната разлика между първо и второ поколение е свързана със способността на представителите на първо поколение да преминават през кръвно-мозъчната бариера и причиняват потискане на централната нервна система.

Мнозинството имат средна продължителност на ефекта около шест часа, някои от тях като лоратадин и деслоратадин имат продължителност на ефект над 24 часа.

Препаратите от второ поколение се предпочитат при необходимост от бързо настъпване на ефекта, както и при хронични състояния.

Нежелани реакции

Основните нежелани реакции, наблюдавани след приложение на антихистамини от първо поколение, са свързани с проникването им в ЦНС и развитието на различни реакции на потискане на вниманието, сънливост, седация.

Останалите препарати рядко водят до развитие на сериозни нежелани ефекти.

Възможно е наличие на стомашен дискомфорт, развитие на лекарствена алергия при чувствителни пациенти.

Токсични ефекти се развиват при остро отравяне, като най-сериозните са свързани с невротоксичност (гърчове, халюцинации, атаксия).

Не се препоръчва употребата им при бременни, при малки деца се прилагат с повишено внимание.

Установяване на алергия

За установяване на наличието на алергия е необходимо извършване на различни видове тестове и изследвания, за идентифициране на конкретния алерген.

Подробна информация може да намерите в раздел Медицински изследвания:

»Кръвни алергологични тестове

»Алергологични тестове

»Кожни алергологични тестове

При идентифициране на съответния алерген е необходимо избягване на контакта с него, като е препоръчително пациентите да имат в себе си противоалергични средства, в случай на развитие на реакция.