Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на кожата и подкожната тъкан Уртикария и еритем Уртикария

Уртикария МКБ L50

Уртикария МКБ L50 - изображение

Уртикарията е полиетиологично, полипатогенетично, мономорфологично заболяване с остро или хронично-рецидивиращо протичане, което се представя с характерни обривни единици - уртики. Наред с кожата се засягат и лигавиците, а понякога и вътрешните органи и нервната система със съответната симптоматика.

Въпреки че уртикарията е диагностично една от най-достъпните дерматози, нейната етиология и патогенеза са твърде дискусионни, което затруднява нозологичното й разграничаване, както и прецизирането на клиничните форми, в които се представя. Основен проблем е до каква степен тя е алергична реакция, рефлексна вазоневроза, неспецифична медиаторна либерация, ензима реакция, поради което съществуват множество различни класификации. Преобладаващо е мнението, че острата уртикария в 90 % от случаите е с алергична патогенеза, а при хроничната уртикария алергичните механизми участват в 20 % от случаите.

Съществуват различни класификации на уртикарията.

Класификацията на Soter & Austen от 1981 г. разграничава следните видове уртикария:

  • IgE-зависима уртикария
  • Комплементно-медиирана уртикария
  • Неимунологична уртикария
  • Идиопатична уртикария
  • Алергична уртикария
  • Неалергична уртикария
  • Физикална уртикария

Класификацията на Берова от 1996 г. определя следните видове уртикария:

  • Имунологична уртикария - IgE-зависима уртикария - алергична уртикария от храни, медикаменти, бактерии, гъбички, аероалергени, контактни алергени
  • Комплементно медиирана уртикария - вроден и придобит ангиоедем, уртикария-васкулит, серумна болест
  • Неимунологична уртикария - идиопатична, пигментна, контактна, симптоматична
  • Смесена уртикария - физикална уртикария (студова, холинергична, механична, вибрационна, актинична)
  • Псевдоалергична уртикария - неспецифична медиаторна либерация, неспецифично комплементно активирана

За основни ориентировъчни критерии за различаване на посочените форми се приемат резултатите от алергичното тестване, от пробата на Prausnitz-Kustner, както и различните други белези на алергичен терен. Това разделение е условно, тъй като отделните форми се преливат, но то определено улеснява изясняването и терапевтичния подход при отделните случаи.

Във връзка с еволюцията уртикарията се разделя на остра и хронична. Критерий за това разделяне е продължителността на пристъпа. Приема се, че при продължителност от 8 до 12 седмици уртикарията е остра, а при по-голяма продължителност тя е хронична. Хроничната уртикария може да протича с постоянни обриви или по-често хронично-рецидивиращо. Общата продължителност на хроничната уртикария варира в широк диапазон от 6 месеца до цял живот.

В етиологията на уртикарията участват най-разнообразни фактори от екзогенен и ендогенен произход, включително и физически агенти. Те могат да действат по директен и индиректен път - инхалационен, контактен, перорален, парентерален. Патогенезата на уртикарията се определя както от природата на етиологичния агент, така и от общата реактивност на организма, обусловена от негови генетични и придобити особености.

Имунологичната уртикария протича по два типа реакции: първи (анафилактичен) тип, медииран от IgE антителаи трети тип с участие на IgG антитела и комплемент (по типа на серумната болест, имунокомплексен тип, Артюсов феномен). Нови данни показват, че при първи тип реакции, освен IgE антитела, участват и IgG4 и анти-IgE-автоантитела. Днес се допуска и възможността за втори тип реакции с участието на IgG и IgM антитела. Антиген-антитяло комплексите в присъствието на комплемент индуцират формирането на биологично активни субстанции, като С3-алфа, С5-алфа и анафилатоксини. Възможно е формирането на трети вид анафилатоксини - С4, при активиране на класическия път на комплемента. Активирането на комплемента е в пряка връзка от нивото на комплементните инактиватори - С1-естеразен инхибитор, анафилатоксин-инактиватор (карбоксипептидаза) и С3-бета-инактиватор, както и от други протеазни инхибитори.

Основен материален субстрат за реализация на имунологично зависимите форми на уртикарията са мастоцитите, които съдържат редица преформирани, както и вторично образувани медиатори. Последните реализират вазодилатацията и формирането на уртиките. Към първичните медиатори спадат хистамин, еозинофилен хемотактичен фактор на анафилаксията, неутрофилен хемотактичен фактор, бавно реагираща субстанция на анафилаксията, протеигликани и ензими. Към вторичните медиатори в патогенезата на уртикарията се отнасят: хепарин, серотонин, кининова система, простагландини, левкотриени. Напоследък бе подчертана ролята на холинергичните импулси върху мастоцитите. В съображение влизат сензорните невропептиди. Те се синтезират в перикариона на аферентните неврони и се секретират чрез аксон-рефлекс и влияят директно или индиректно върху мастоцитите и медиаторната либерация.

В съображение като специфични или неспецифични алергени влизат различни групи фактори на околната среда:

  • Храни - имат значение предимно при острата уртикария (40 % от случаите) и рядко при хроничната (4-5 % от случаите). Някои храни съдържат хистамин и неговото ендогенно съдържание (сирене, миди, раци, риба), а други действат като неспецифични хистаминолибератори (белтък, ягоди, вино и др.). Освен чрез естествените си съставки, храните действат и чрез примесите към тях: бои, консерванти, подправки и др.
  • Медикаменти - играят първостепенна роля в етиологията на острата уртикария. Те действат както по алергични, така и по псевдоалергични и смесени механизми. От лекарствата с особен сенсибилизационен индекс се откроява пеницилинът и другите антибиотици. Салициловите производни действат като неспецифични медиаторни либератори.
  • Хормони - натуралните хормонални препарати (инсулин, АСТН), са много по-чести алергени от синтетичните хормонални препарати.
  • Контрастни средства - действат по имунологични и неимунологични механизми.
  • Колоидални кръвозаместители - могат да действат както по имунологични, така и по неимунологични механизми, като активатори на алтернативния път на комплемента.
  • Серуми и ваксини - влизат в съображение при 22 % от случаите с алергична уртикария.
  • Бактерии и вируси - имат значение при хроничната алергична уртикария, като инфектни фокуси, вирусен хепатит, инфекциозна мононуклеоза, коксаки-вирусни инфекции.
  • Микотични видове - между тях най-голямо значение се отдава на кандида видовете (средно 26 %) при болните с хронична уртикария.
  • Насекоми и морски видове - от насекомите най-голямо значение имат следните групи: пчели, оси, паяци, стършели, комари, бълхи, дървеници и др. От морските обитатели с най-голямо значение са: медузи, морски дракон, "морско козле" и др., които при професионални условия (при рибари) могат да предизвикат тежко протичаща уртикария.
  • Инхалационни алергени - инхалативната алергия се среща сравнително рядко при уртикария (3 % от случаите) и по-често при лица с атопия. В съображение влизат: полен-алергени, урсол, парфюми, амоняк, сероводород и др.
  • Чревни паразити и протозои - честотата на причинената от паразити уртикария се изчислява средна на 4 %. Най-честите паразитози са: ентеробиоза, аскаридоза, анкилостомиаза, ехинококоза, трихинелоза, токсоплазмоза и др.
  • Контактни алергени - протеини, медикаменти, бои са коса, мушмули, цитрусови плодове и др.

Към групата на неимунологичните фактори спадат:

  • Генетични нарушения - вродена липса на редица ензими, медиатори и други. Най-типични са: липса на С1-инхибитор, карбопептидаза Н, С3-бета инактиватор.
  • Дегранулатори на мастоцитите - студ, топлина, лъчи и др.
  • Неспецифични медиаторни либератори - храни, медикаменти, субстанция 48/80.
  • Съпътстващи заболявания - могат да се интерпретират като предразполагащ кофактор за сенсибилизация или за ензимни и медиаторни нарушения. Най-голямо значение имат: гастроинтестинални нарушения, заболявания на отделителната и гениталната системи, невровегетативни нарушения, ендокринни заболявания, хронични инфекциозни заболявания, кожни заболявания, психосоматични заболявания.

Характерната обривна единица на уртикарията е уртиката. Тя е сърбяща, плътна, плоска или надигната над нивото на кожната повърхност, заобиколена с еритемна ореола, бързо появяваща се, скоропреходна и преминаваща напълно.

Локализацията на уртиките може да бъде различна, но обикновено се засягат и лигавиците на устата, ларинкса, фаринкса, бронхите и др. Висцералната симптоматика при уртикарията е в зависимост от локализацията: задух, повръщания, бронхоспазъм и др.

Субективните оплаквания се представят от силно парене, сърбеж и понякога разтрисане. Описани са и случаи, които протичат без сърбеж.

Диференциална диагноза се прави със серумна болест, кожни прояви при инфекциозни заболявания (токсоплазмоза, рубеола, мегалеритема, вирусни хепатити), ухапвания от насекоми, пруриго, контактно-алергични дерматити, медикаментозни дерматози, алергични васкулити.

Диагнозата се поставя се от специалист дерматолог и алерголог. Освен от клиничните данни и анамнезата, важно значение имат и кръвните проби, имунологични изследвания, алергични тестове и др.

Терапията на уртикарията е свързана с големи трудности поради разнообразието на етиологичните фактори, сложните и недостатъчно изяснени патогенетични механизми и липсата на достатъчно ефективни диагностични методи, които да изяснят проблема в конкретния случай. Основен принцип при лечението на уртикарията е то да бъде по възможност етиологично, но на практика това рядко се отдава.

Медикаментозната терапия може да включва според вида на уртикарията: калциеви препарати, антихистаминови средства, Н1-блокери, Н2-блокери, хистамин, антимедиаторни средства, невроплегици и психоплегици, кортикостероиди, протеазни инхибитори, цитостатици. Немедикаментозното лечение се състои от акупунктура, климатолечение, променливо импулсно магнитно поле, подходяща диета.

3.4, 14 гласа

ВИДОВЕ Уртикария МКБ L50

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Уртикария МКБ L50

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Уртикария МКБ L50

ВСИЧКИ

ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕСТОВЕ ПРИ Уртикария МКБ L50

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Здравни проблеми