Слънчева уртикария МКБ L56.3

› Какво представлява

› Епидемиология

› Етиология

› Рискови фактори

› Клинична картина

› Усложнения

› Диагноза

› Диференциална диагноза

› Лечение

› Прогноза

Какво представлява?

Соларната уртикария е рядко заболяване, което възниква под влияние на краткотрайно облъчване на кожата с ултравиолетова или видима слънчева светлина, появява се бързо след облъчването и се манифестира с еритем и сърбящи уртики.

Първоначално описана от Merklen през 1904 г., слънчевата уртикария е локализирана върху откритите участъци от кожата - засягат се области, които се излагат по-често на слънчева светлина, като горната част на гръдния кош, раменете, ръцете. Обривът изчезва в рамките на няколко минути до няколко часа без промяна в пигментацията. Понякога има внезапно, драматично начало и трудно се поддава на лечение.

Епидемиология

Слънчевата уртикария е необичаен вид уртикария. Представлява по-малко от 0,5% от всички случаи на уртикария и 7% от всички фотодерматози. Соларната уртикария може да се появи при всички раси.

Състоянието обикновено започва в млада възраст (средна възраст 35 години), но са докладвани случаи на поява при новородени и деца в кърмаческа възраст или по-възрастни хора. Установено е леко преобладаване на засягане на женския пол.

Слънчевата уртикария се свързва с други видове хронична уртикария при до 16% от пациентите.

Етиология

Слънчевата уртикария е IgE-медиирана фотодерматоза, характеризираща се със сърбеж, парене, еритема и образуване на уртики след кратък период на излагане на естествена слънчева светлина или изкуствен източник на светлина, излъчващ подходяща дължина на вълната.

Слънчевата уртикария се индуцира от вълни с различна дължина. При по-голямата част от пациентите се доказва ролята на UVB лъчи (290-320 nm), а при други - на UVA лъчи (320-400 nm). Наред с тези дължини, етиологична роля може да играе и видимата светлина.

Слънчевата уртикария се дължи на реакцията антиген-антитяло. При соларната уртикария, причинена от UVB спектър, са доказани имунологични механизми от тип I алергични реакции. Мастоцитите и хистаминът лежат в основата на формирането на уртиките. Вероятно съществува и неимунологична патогенеза - директна хистаминолиберация. Наред с първичната, съществува и вторична (симптоматична) соларна уртикария, която се развива вследствие на сенсибилизация към медикаменти, други фотосенсибилизатори или придружава други заболявания.

Рискови фактори

Фактори, които могат да повишат риска от соларна уртикария, включват:

• Фамилна анамнеза за това състояние
• Наличие на дерматит
• Редовна употреба на парфюми, дезинфектанти, бои или други химикали, които могат да предизвикат състоянието, когато са изложени на слънчева светлина
• Употреба на антибиотици или други лекарства, включително сулфатни лекарства, които могат да предизвикат състоянието

Клинична картина

Изображениe: dermnetnz.org / CC BY-NC-ND 3.0 NZ

Обрив, придружен със сърбеж и усещане за парене, се развива в рамките на минути след кратък период (по-малко от 30 минути) на излагане на слънце. Минималната необходима експозиция на слънчева светлина за поява на уртиките е половин до три минути. Уртиките са сърбящи и след 15-30 минути изчезват, като на тяхно място кожата става еритемна в продължение на 2-3 часа. Лицето и гърба на дланите, които обикновено са изложени на слънце, най-често остават незасегнати. Лезиите могат да присъстват и в области, покрити с тънки дрехи, в зависимост от дължината на вълната на светлината и прозрачността на тъканта.

Изображениe: dermnetnz.org / CC BY-NC-ND 3.0 NZ

При значителна експозиция на тялото наред с кожната симптоматика се развиват и общи прояви - от лек дискомфорт до тежко общо състояние. Ако са засегнати големи участъци от тялото, загубата на течност в кожата може да доведе до световъртеж, главоболие, гадене и повръщане.

В редки случаи се развива папулозен и даже везикулозен обрив, появяващ се 18 до 36 часа след експозицията на слънце и с продължителност 2-3 дни.

Има съобщени случаи за засягане на лигавицата (например подуване на езика и/или устните). Главоболие, гадене, повръщане, бронхоспазъм и синкоп също са докладвани, но се считат за редки.

След прекратяване на излагането на слънце обривът започва да изчезва в рамките на няколко минути до няколко часа и рядко продължава повече от 24 часа. Бързото изчезване на обрива след прекратяване на по-нататъшното излагане на слънце е от съществено значение за диагностицирането на слънчевата уртикария.

Усложнения

Тъй като се смята, че соларната уртикария се причинява от реакция на свръхчувствителност тип 1, тежките пристъпи на слънчева уртикария могат да доведат до синкопални епизоди, бронхоспазъм и дори анафилаксия.

Диагноза

Диагнозата се основава при повечето случаи на анамнестичните и клинична данни. Клиничните характеристики на слънчевата уртикария могат да изглеждат подобни на други фотодерматози, така че е важно да се снеме точна анамнеза от пациентите. Определящите характеристики на слънчевата уртикария включват:

• Обрив, появяващ се в рамките на няколко минути след излагане. В редки случаи някои пациенти със слънчева уртикария могат да покажат забавена реакция към слънчева светлина.
• След прекратяване на излагането на слънце обривът бързо изчезва (в рамките на минути до няколко часа, рядко продължава повече от 24 часа).

Извършва се фототест - представлява облъчване на пациента с различни източници (UVA, UVB, видима светлина) и наблюдение на промените. Хистопатологията показва едем в дермата със сепариране на колагенните влакна, дегранулация на мастоцитите и периваскуларни инфилтрати от еозинофили и неутрофили.

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза се прави с други видове уртикария - хронична, остра, холинергична, топлинна, също така със слънчевия дерматит, слънчевото пруриго, светлинната полиморфна дерматоза, лекарствено индуцираната фоточувствителност и еритропоетичната протопорфирия.

Лечение

Веднага след като пациентът бъде защитен от излагане на слънце, обривът започва да изчезва спонтанно в рамките на няколко минути до няколко часа. Обривът изчезва напълно, без да оставя следи.

Предприемането на мерки за избягване или минимизиране на излагането на слънце е най-важната стъпка за пациенти със слънчева уртикария. Пероралните антихистамини могат да бъдат полезни за намаляване на уртиките и минимизиране на сърбежа, но те рядко предотвратяват напълно реакцията.

Локалните фотозащитни средства само до известна степен могат да предотвратят появата на обривите и при прилагането им следва да се съобразят дължините на вълните, които играят етиологична роля.

За пациенти, които реагират тежко и не могат да управляват състоянието си чрез превантивни мерки, може да се обмисли фототерапия и/или фотохимиотерапия. Тези лечения намаляват чувствителността на пациента към UV радиация и често се извършват преди летните месеци. Препоръчва се постепенно излагане на слънце или PUVA-терапия с цел увеличаване на дебелината на епидермиса и обща десенсибилизация на организма. Десенсибилизацията често е краткотрайна и може да се наложи повторна терапия.

Ако стандартните лечения нямат желания ефект, може да назначи имуносупресираща терапия за стопиране на хистаминовите реакции. Изследванията показват, че инфузията на имуноглобулини или плазмафереза също са полезни за контролиране на слънчевата уртикария.

Прогноза

Слънчевата уртикария обикновено е хронично състояние; малко пациенти изпитват спонтанна ремисия. Продължителният прием на перорални антихистамини може да предотврати до известна степен уртиките, като по този начин позволи известна толерантност към слънчевата светлина. Значително и по-дълготрайно подобрение се наблюдава при пациенти, подложени на фототерапия или фотохимиотерапия. Някои пациенти смятат, че спазването на превантивни мерки прави състоянието им управляемо.

В редки случаи слънчевата уртикария изчезва напълно. Изследователите изчисляват, че 15% от хората със слънчева уртикария имат спонтанно възстановяване 5 години след диагностицирането. Вероятността за спонтанно възстановяване се увеличава до 25% след 10 години.

Заглавно изображение: Magalie L'Abbé/Flickr