Блатняк – обикновен, Жълт блатняк

Блатняк - обикновен, Жълт блатняк (Caltha palustris) представлява многогодишно тревисто растение с малък до среден размер от семейство Лютикови (Ranunculaceae). Нарича се още блатен невен.

Употреба на билката в исторически план

Блатният невен се използва от стотици години за лечение на кожни възпаления, общи болки и стомашно-чревни проблеми. Растението е прилагано от индианците заради неговите противовъзпалителни свойства. Корените на растението са били използвани от тях за лечение на настинки и рани, за предизвикване на повръщане, като помощно средство при раждане. Смятало се, че чай, приготвен от листата му, също облекчава запек. Те са използвали блатни невени при възпалителни проблеми като артрит, бурзит, подагра или ревматизъм; при диария и вътрешни кръвоизливи. Всъщност в индиански култури се смята, че блатният невен има магически ефект върху вътрешното кървене. Те приемат блатните невени за свещени растения и използват корена, за да го прилагат директно върху циреи или рани. От него са добивали синя боя за оцветяване на плат и бижута.

Ранните заселници от района на Южните Апалачи са използвали растението като противоотрова срещу змийската отрова и са научили от индианците трика за смесване на чая с кленова захар, за да правят сироп за кашлица. Те също са варили корените, за да приготвят сироп за облекчаване на възпалено гърло.

Устройство на блатняк

Изображение: Елена Смирнова, CC0, via Wikimedia Commons

Жълтият блатняк е висок 10-80 см, без власинки, с месести стъбла и дръжки. Има множество, 2-3 мм дебели, силно разклонени корени. Цветоносните му стъбла са кухи, изправени или повече или по-малко полегнали. Листата се развиват под формата на розетка, като листното стъбло е около 4 пъти по-дълго от бъбрековидната листна плоча. Тя има размери между 3-25 см и 3-20 см, тъп връх и изпъкнал до назъбен, понякога почти цял ръб, особено към върха. В младостта си листата са защитени от мембранна обвивка, която може да бъде дълга до 3 см при напълно пораснали растения.

Обикновеният блатен невен има няколко цъфтящи стъбла с дължина до 80 см. Цветовете са с големина приблизително 4 см в диаметър. Имат четири до девет венчелистчета, ярко оцветени в жълто, и обърнати яйцевидни чашелистчета. Плодът има форма на фуния, с дължина 0,75-2 см и 0,25-0,5 см широчина. Съдържа 7-20 яйцевидни, кафяви до черни семена. Цъфти през месеците от март до юли-август. Видът е хермафродит (има мъжки и женски плодни органи) и се опрашва от пчели, бръмбари, мухи.

Разпространение на блатняк

Обикновеният блатняк расте по блата, мочурища, канавки и влажни гори в умерените райони на Северното полукълбо. На различните места цъфти в зависимост от надморската височина и географската ширина. Расте на слабо кисели, неутрални и леко алкални почви. Може да вирее на полусянка или без сянка. Предпочита влажна почва и може да расте във вода.

Изображение: Bouke ten Cate, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Използваема част на блатняк

Растението се събира от дивата природа за местна употреба като лекарство, а понякога и като храна. Отглежда се като декоративно в градини, където може да се използва за направа на почвопокривка. Цветните пъпки, листата и корените са ядливите му части, като трябва да се употребяват за тази цел обработени и с повишено внимание, поради токсичността им.

Химичен състав на блатняк

Активните съставки на блатните невени са слуз, холин, стахидрин, флавоноиди, витамин С и оксалова киселина. Също така съдържат кристали на калциев оксалат, които могат да раздразнят устата ви, ако дъвчете или погълнете тези цветя сурови. В билката са установени още каротин, флавони, анемонин, кверцетин.

Лечебни свойства и приложение на блатняк

Обикновеният блатняк се употребява предимно в хомеопатични (минимални) дози. В малки количества оказва противовъзпалително действие и намалява болката. Въпреки сериозните опасения за безопасността му на употреба, хората приемат блатен невен при болка, спазми, менструални нарушения, бронхит, жълтеница и чернодробни нарушения; запек, задържане на течности, висок холестерол и ниска кръвна захар. Цветовете на билката са много ценни при лечение на възпаление на лигавиците в устата, гърлото и червата.

Растението се употребява в хомеопатията за лечение на болки в корема, повръщане, главоболие, шум в ушите, дизурия и диария.

Изображение: freepik.com

Свойства на жълт блатняк

• обезболяващо;
• спазмолитично;
• потогонно;
• диуретично;
• отхрачващо
• коренът е противоревматичен, потогонен, еметичен и отхрачващ агент.

Как и при какви заболявания може да се употребява блатняк

• прилага се в малки дози;
• при изгаряния, екземи и уртикарии се използва външно;
• листата от растението се използват като отвара и настойка при треска;
• употребява се при нарушение на обмяната на веществата и анемия;
• при простуда се правят вани от билката;
• има слабо противотуморно действие - съвсем наскоро е установено, че блатният невен, както и много други растения от семейство Ranunculaceae (лютичета), съдържат токсично съединение, наречено ранункулин. Ранункулинът е инертен гликозид, който се превръща ензимно в протоанемонин, кисело, отровно съединение, което може да има някакъв благоприятен ефект в борбата с туморите. Това съединение действа като дразнител на кожата, причинявайки зачервяване и образуване на мехури и потенциално може да причини коремна болка и диария.
• при проблеми с уринирането, дисменорея, бронхиална инфекция, кашлица, туберкулоза, ревматизъм, парализа на лицето, брадавици, припадъци, анемия.

Отвара се използва при лечение на настинки. На рани се поставя лапа от сварените и намачкани корени. Чаят, приготвен от листата, е диуретик и слабително.

Начин на употреба

• стрити сухи листа се запарват и се поставят върху проблемна кожа, но увити в марля. Престояват до 15 минути;
• екстрактът от корена се използва в Европа като противовъзпалително средство;
• запарка от цветя се използва успешно при различни пристъпи, както при деца, така и при възрастни;
• тинктура, приготвена от цялото растение, в период на цъфтеж, може да се дава в случаи на анемия в малки, добре разредени дози.

Токсичност на блатняк

Растението е отровно и дразни лигавиците и кожата. Всяка част от него е силно дразнеща и затова трябва да се използва с повишено внимание. Предизвиква повръщане, гадене, стомашни проблеми, ако се приема вътрешно. Външното приложение може доведе до образуване на мехури по кожата или лигавиците.

Билката съдържа няколко активни вещества, от които най-важното от токсикологична гледна точка е протоанемонинът. По-големи количества от растението могат да причинят гърчове, парене в гърлото, повръщане, кървава диария, виене на свят и припадък. Контактът на кожата или лигавиците със соковете на растението може да причини образуване на мехури или възпаление и стомашен дискомфорт при поглъщане. По-младите части изглежда съдържат по-малко токсични вещества и нагряването разгражда тези вещества. Малки количества от растението в сеното за животни не причиняват проблеми, но по-големи водят до стомашно неразположение.

Неконсумирайте растението сурово, поради изразената му токсичност. Бихте могли да опитате сварени цветни пъпки, корени и листа, но с повишено внимание. Трябва да се варят около 40 минути, като водата им се сменя поне 2 пъти.

Изображение: Krzysztof Golik, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Други употреби на блатняк

От цветовете на билката се получава жълта боя, заместител на шафрана. Използва се като багрило, като се смесва със стипца, въпреки че не е много трайно.

Блатнякът може да се прилага и като почвена покривка, при засаждане на разстояние от 45 см. Красиви жълти цветя от блатен невен могат да бъдат отглеждани и в градината. Няколко вида птици и гризачи се радват на зрелите семена и ги използват като храна.

Суровият корен не трябва да се яде. Може да се консумира добре сварен. Цветни пъпки се използвани варени като заместител на каперсите. Младите листа се консумират също варени. Те се берат през пролетта, когато растението цъфти и се използват като спанак след готвене в две или повече смени на водата. По-старите листа, набрани преди цъфтежа на растението, също могат да се консумират, ако са добре сварени. Пъпките, напоени с оцет, са били използвани като заместител на каперсите.

Внимание!

Пресният блатен невен е небезопасен. Може да причини диария и силно дразнене на стомаха, червата, пикочния мехур и бъбреците. Когато блатен невен влезе в контакт с кожата, това може да причини мехури и изгаряния. Няма достатъчно информация, за да се знае дали изсушеното растение е безопасно да се приема през устата или да се прилага върху кожата.

Не използвайте билката при бременност и кърмене.

Заглавно изображение: GT1976, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons