Какво трябва да знаем за обезболяващите, преди да посегнем към тях?

› Въведение

› Какво трябва да знаем за обезболяващите, преди да посегнем към тях?

› Прием на неподходящ медикамент

› Прием на неподходяща доза

› Ежедневен прием на обезболяващи 

› Едновременна употреба на обезболяващите средства с други медикаменти или алкохол

› Нежелани ефекти 

Въведение

Болката е неприятно усещане, което бързо може да ни извади от равновесие, да ни направи раздразнителни и неработоспособни. Изтощава ни. Напряга ни. Уморява ни. Мразим я! В  тези случаи обикновено посягаме към обезболяващи лекарства, които са без лекарско предписание.  

Това са медикаменти от различни групи, като най-широко разпространени са така наречените нестероидни противовъзпалителни средства. Независимо дали става въпрос за главоболие, зъбобол или болки в ставите, в борбата с болковия синдром на помощ идват различните видове обезболяващи средства.

Популярността им се дължи на лесния достъп до тях (продават се без рецепта), бързо настъпващия ефект, ниската цена и разбира се, масовото им рекламиране.

Ежедневно от малкия екран, билбордовете, вестниците виждаме как страдащи от силна болка мъже и жени бързо се повлияват от едно-единствено хапче.

Най-често използваните обезболяващи, достъпни без рецепта, са неопиоидните аналгетици и нестероидните противовъзпалителни средства. Имената им са познати на всички: аспирин, аналгин, парацетамол, ибупрофен, кетопрофен, диклофенак, нимезулид, индометацин.

Притежават изразен в различна степен аналгетичен, антипиретичен и противовъзпалителен ефект, като намират приложение за повлияване на слаба до умерена болка (главоболие, болезнена менструация, зъбобол), симптоматична терапия при възпалителни заболявания на опорно-двигателния апарат, както и за понижаване на повишената температура.

Отделните препарати се различават по отношение на своя основен ефект.

Така например парацетамол е средство на първи избор при висока температура, аналгин при главоболие и зъбобол, а индометацин и диклофенак са основни средства за лечение на болков синдром в ревматологията (при ревматоиден артрит, болест на Бехтерев, артропатии, синдром на Бехчет, тендовагинит, подагра).

Ибупрофен и кетопрофен притежават силно изразен противовъзпалителен и аналгетичен ефект, в съчетание с по-малко странични ефекти, като са показани при миалгии, артралгии, невралгии, хронична туморна болка, дисменорея.

Аспирин в ниски дози (75 до 150 милиграма) се използва като тромбоцитен антиагрегант за профилактика на тромбемболична болест, инфаркт на миокарда, мозъчно съдова болест. В по-високи дози (500 милиграма) притежава обезболяващ и антипиретичен ефект, а в доза от около три грама дневно се използва в ревматологията за повлияване на възпалителните заболявания на опорно-двигателния апарат.

Сама по себе си инцидентната употреба на обезболяващи средства не крие съществени рискове, особено при прием на обозначените стандартни дози. Под инцидентна употреба в случая се има предвид прием на една до две таблетки болкоуспокояващи веднъж до два пъти в месеца.

Честата употреба на аналгетици крие съществени рискове за здравето.

Какво трябва да знаем за обезболяващите, преди да посегнем към тях?

Едни от най-честите грешки, които допускаме в стремежа си да се справим бързо с болката, са:

Прием на неподходящ медикамент

Например използване на парацетамол за лечение на ставни и мускулни болки, дължащи се най-често на възпаление. Парацетамол практически няма оползотворим противовъзпалителен ефект, поради което е напълно неоправдано използването му при болка, в резултат на възпаление.

Прием на неподходяща доза

Необходимо е използването на най-ниската ефективна доза, която в някои ситуации се равнява на половин таблетка.

Много често болката замъглява правилната ни преценка и приемаме по-голяма от предписаната доза.

Ужасно ни боли глава и липсата на ефект пет минути след приема на аналгин ни подтиква да вземем още един, и още един.

Неопиоидните аналгетици имат така наречения оптимален праг на повлияване на болката от определена стандартна доза.

Ефектът по отношение на болковия синдром ще е един и същ независимо дали приемате една таблетка или целия блистер. С тази разлика, че след прием на повече от две до три таблетки е напълно възможно да усетите проявите на остра токсичност.

Предозирането на аспирин (дневни дози надвишаващи пет грама), например, води до така нареченото салицилово пиянство, изразяващо се в световъртеж, главоболие, шум в ушите, хипопротромбинемия.

Предозиране може да настъпи и при прием на една лекарствена субстанция под различни търговски имена.

Така например много от препаратите за лечение на симптомите на простуда и грип съдържат парацетамол, като количеството варира в рамките на 500 до 1000 милиграма. Правейки се на чичо доктор сами си предписваме по едно от всички рекламирани срещу простуда средства (или поне два различни вида, като отделно вземем и допълнително чист парацетамол), с идеята, че колкото повече различни лекарства използваме, толкова по-бързо ще настъпи ефект.

Максималната допустима дневна доза конкретно на парацетамола е в рамките на 4 грама, като за лицата, консумиращи системно алкохол, дозата е двойно по-ниска, 2 грама.

По-високи от тези дози крият сериозни рискове от увреждане на черния дроб, храносмилателната система, алергични прояви.

Винаги обръщайте внимание на листовките на медикаментите и проверявайте дали не приемате един препарат под различни имена.

Ежедневен прием на обезболяващи

Употребата на обезболяващи по-често от два пъти седмично крие риск от развитие на нежелани ефекти и необходимост от по-висока доза за справяне с болката.

Ако сте от хората, купуващи обезболяващи в промишлени количества и един блистер не ви стига в рамките на един месец, по-добре се консултирайте с лекар.

Ежедневната болка е своеобразна червена лампичка, която трябва да ни насочи, че нещо не е наред. Необходимо е отстраняване на причината за болката, а не замъгляване на усещанията с поредната доза болкоуспокояващи.

Приемани редовно и продължително този тип медикаменти, вместо да Ви помогнат и облекчат, ще Ви причинят много повече здравословни щети.

Така например ако всеки ден Ви боли глава, съществува висока вероятност да имате проблеми със зрението или с кръвното налягане. В този случай болката ще отшуми при коригиране на зрението с подходящи очила или регулиране на кръвното налягане с адекватна терапия, а не след поредната доза аналгетици.

Едновременна употреба на обезболяващите средства с други медикаменти или алкохол

Голяма част от болкоуспокояващите средства повлияват активността на антикоагулантите, което от своя страна повишава риска от кървене.

Някои от тях променят ефекта на антидиабетната терапия, което може да резултира в рязка промяна на нивата на кръвната захар и развитие на тежка хипогликемия.

Пациентите, приемащи антикоагуланти (варфарин, аценокумарол) или перорални антидиабетни средства, нуждаещи се от обезболяване, се препоръчва да приемат диклофенак, тъй като той не повлиява метаболизма на тези медикаменти.

Едновременната употреба с кортикостероиди увеличава улцерогенния ефект на последните, като продължителният прием Ви гарантира язвена болест.

Не се препоръчва смесването на различните обезболяващи, поради риск от повишена токсичност. Комбинирането им, противно на общото схващане, не повишава ефекта им, дори напротив. Едновременният прием на аспирин с индометацин, ибупрофен или диклофенак, например, води до намален ефект на последните и повишен риск от проява на нежелани ефекти.

Алкохолната консумация повишава токсичността на аналгетиците и риска от хеморагия, като особено опасна е комбинацията между алкохол и парацетамол поради хепатотоксичността и на двете субстанции.

Много от препаратите, използвани при простуда и грип, съдържат антихистамини, които в комбинация с алкохол водят до изразена седация.

Редица физиологични особености и придружаващи заболявания могат да окажат въздействие върху правилното усвояване и метаболизиране на обезболяващите.

Повишено внимание при избора на медикамент и доза е необходимо при следните групи пациенти:

• възрастни хора: по-често се наблюдават стомашни ерозии и кръвоизливи
• деца: налице са чести алергични прояви, като употребата на аспирин е противопоказана поради риск от развитие на синдрома на Reye, хипербилирубинемия и енцефалопатия. В детска възраст при необходимост от обезболяващи и антипиретични средства се препоръчват парацетамол и ибупрофен.
• бременни жени и кърмачки: в този изключително важен период за жената употребата на медикаменти крие съществени рискове за нормалното протичане на бременността и здравословното състояние на плода. При температура и болка по време на бременност или в периода на лактация, при липса на ефект от алтернативните средства, се препоръчва парацетамол, кетопрофен или диклофенак само след консултация с лекар и в най-ниската ефективна доза. Индометацин, пироксикам, напроксен и ибупрофен са относително безопасни в началото на бременността, но са противопоказани за употреба през третия триместър
• при увредена бъбречна функция: възможно е обостряне на налично заболяване или развитие на хроничен нефрит и бъбречна папиларна некроза, в резултат от инхибирането на простагландиновата синтеза от нестероидните противовъзпалителни средства
• при увредена чернодробна функция: метаболизиращите се в черния дроб медикаменти при нарушена хепатална функция могат да кумулират и причинят различни токсични прояви, включително и жълтеница
• пациенти с язвена болест: възможно е развитие на перфорация, пенетрация или тежка хеморагия

Нежелани ефекти 

Кои са техните основни нежелани ефекти, развиващи се често при продължителната им употреба?

На първо място това са гастроинтестиналните нарушения, които се дължат на намалението на протективния ефект на простагландините върху стомашната лигавица в резултат от действието на НСПВС, нарушаване на лигавичното кръвообращение, локално дразнещо действие върху лигавицата на стомаха и дуоденума.

Най-често се наблюдават диспепсия, диария, гадене и повръщане, улцерации, хеморагии.

Използването на селективни инхибитори на циклооксигеназа 2, каквито са целекоксиб, еторикоксиб, парекоксиб, значимо понижава риска от стомашно-чревни нежелани реакции.

Алергични прояви са налице предимно при употреба на аспирин, като симптомите варират от леки обриви и уртикария до потенциално фатални състояния. Възможно е развитие на синдромите на Lyell и Stevens-Johnson, аспиринова астма, синдром на Reye.

Аналгинът може да предизвика анафилактичен шок при венозно въвеждане, а при перорална употреба алергични прояви са налице при многократно превишаване на допустимата дневна доза.

Нежеланите ефекти върху отделителната система включват развитие на така наречената аналгетична нефропатия, изразяваща се в обратима остра бъбречна недостатъчност, в резултат от продължителен прием на високи дози болкоуспокояващи, съдържащи фенацетин.

Повишен риск от кардиоваскуларни нежелани ефекти, изразяващи се в инфаркт на миокарда, хипертония, влошаване на сърдечна недостатъчност, внезапна сърдечна смърт, са налице при хронична употреба на селективни циклооксигеназа 2 инхибитори.

Употребата на аналгин и неопиоидни аналгетици крие опасност от хематологични нежелани прояви, включващи хеморагии и агранулоцитоза. Неутропенията и потискането на костния мозък се наблюдават рядко, но кръвоизливите са чести при лица със стомашно-чревни заболявания, след хирургични интервенции, при прием на антикоагуланти и тромбоцитни антиагреганти, както и при пациенти с хемофилия, болест на von Willebrand, миелопролиферативни заболявания и тромбоцитопения.

При честа необходимост от прием на обезболяващи, се консултирайте с Вашия лекар, за избор на най-подходящия за Вашето състояние препарат и оптималната ефективна доза.

Самолечението може да има сериозни неблагоприятни последици в дългосрочен план.

Изображения: freepik.com