Морфин

В сънотворния мак (Papaver somniferum) се съдържат множество алкалоиди, от които най-важен и в най-голямо количество е морфинът.

Морфинът е първият изолиран алкалоид през 1804 г. и наречен от немския фармацевт Сертюрнер "морфин" на името на гръцкия бог на съня Морфей.

Особено широко разпространение намира морфинът след въвеждане на иглите за подкожно инжектиране. През 1874 г. е създадено първото производно на този алкалоид, като дълго време се е използвало за лечение на кашлица. През 1914 г. в САЩ се ограничава свободната продажба на опиати, поради развитието на силна зависимост към тях.

Морфинът принадлежи към групата на опиоидните аналгетици (обезболяващи) с природен произход или така наречените природни алкалоиди на опиума.

Предлага се под формата на ампули за парентерално приложение (Morphine hydrochloride), както и под формата на таблетки с удължено освобождаване за перорална употреба (Morphine sulphate).

Изображение: NEUROtiker, Public domain, via Wikimedia Commons

Механизъм на действие

Препаратът се причислява към силните опиоиди, които се прилагат при изразена, нетърпима болка.

Показва добро тъканно разпределение и достига високи концентрации в богато кръвоснабдени органи, като бъбреци, мозък, черен дроб, слезка, бял дроб.

Метаболизира се, превръщайки се в метаболит с невровъзбудни ефекти, който може да провокира гърчове. Малък процент от лекарството се метаболизира в продукт с неколкократно по-силен аналгетичен ефект. При пациенти със сериозни нарушения в бъбречната функция тези особености в биотрансформацията на лекарствения продукт могат да доведат до тежки и неочаквани токсични реакции.

Независимо от добре познатите и проучени ефекти на морфина и прилагането му от столетия, едва през 1973 г. за първи път се описват морфин-свързващите места в мозъчни мембрани и се разкрива механизмът на действие на опиоидните аналгетици.

В зависимост от своя афинитет към опиоидните рецептори се различават пълни и частични опиоидни аналгетици. Морфин спада към пълните опиоидни агонисти, при които се наблюдава максимална изява на ефекта.

Биологични ефекти

Основните ефекти на това лекарствено средство включват:

• Аналгезия: повишава прага на болката, като едновременно с това модулира емоционалната компонента на болковия синдром. С повишаване на дозата се наблюдава увеличение на аналгетичния му ефект. Характерна особеност е, че повлиява само ноцицептивната болка, предизвикана от директно дразнене на болковите рецептори и не е ефективен при невропатична болка, свързана с увреда на централната или периферната нервна система.

• Еуфория: приятно чувство на удоволствие, което премахва страха и се наблюдава при силна болка и парентерално приложение на аналгетика. Еуфорията е една от първите стъпки за развитие на пристрастяване.

• Толерантност: изразява се в адаптация, при която приложението на лекарството предизвиква промени, които водят до намаление на един или повече от неговите ефекти с времето. Необходимо е повишение на дозата за постигане на първоначалния ефект. Този ефект е дозозависим и се развива по-бързо при парентерално приложение на морфина.

• Седативен ефект: особено чувствителни са възрастните пациенти. Този ефект може да се използва в анестезиологията за улесняване на действието на анестетиците.

• Миоза (свиване на зениците): този ефект се използва като важен диагностичен белег при морфинова интоксикация.

• Потискане на дишането: този ефект е по-силно изразен при едновременна употреба с депресанти на ЦНС, по време на сън, при заболявания, ограничаващи дихателната функция (бронхиална астма, хронична обструктивна белодробна болест). Това е един от най-сериозните нежелани ефекти на препарата и може да доведе до фатална апнея (спиране на дишането).

• Ефект върху храносмилателната система: при продължителна употреба се развива констипация (запек), поради повишения тонус на гладката мускулатура на гастроинтестиналния тракт.

• Потискане на имунната система

• Алергични прояви: морфинът е мощен хистаминолибератор (освобождаването на хистамин стои в основата на развитието на алергичните прояви) и може да предизвика бронхоконстрикция и спазъм, сърбеж, уртикария.

Морфин се използва в клиничната практика за овладяване и контрол при силен болков синдром.

Прилага се при силна болка в резултат от травма, постоперативна болка, при бъбречна колика, при малигнени новообразувания в терминален стадий, с повишено внимание при инфаркт на миокарда.

Лекарството се прилага само по строги показания, поради риска от развитие на зависимост и поради многобройните нежелани реакции, с които се асоциира употребата му.

Странични ефекти

Често срещани странични ефекти на морфин са:

• запек
• гадене и повръщане
• сънливост
• свиване на зениците
• изсушаване на лигавицата на устната кухина (ксеростомия)
• потискане на дишането
• халюцинации
• уртикария и сърбеж
• задръжка на урината и невъзможност за изпразване на пълния пикочен мехур
• ортостатична хипотония (остро спадане на кръвното налягане при ставане)
• имуносупресия
• физическа и психическа зависимост

Опиоидната зависимост е една от най-тежките, тъй като се развива бързо. Абстинентен синдром се развива няколко часа след последния прием. В рамките на 6 до 12 часа се наблюдава прозяване, безпокойство, изпотяване, неспокоен сън. Максималната изява е налице 48 до 72 часа след последния прием, като детоксикация се извършва с налоксон.

Противопоказания

Препаратът не бива да се прилага при пациенти с увредена бъбречна и чернодробна функция, поради риск от натрупване в организма и развитие на токсични прояви.

Не се препоръчва употребата на този медикамент при травми на главата, епилепсия, сънна апнея, респираторни заболявания, ендокринни нарушения. При пациенти с бронхиална астма или други заболявания на белия дроб, протичащи с бронхоспазъм, може да се наблюдава остро влошаване на общото състояние.

С повишено внимание се употребява при лица с увеличена простатна жлеза, при увреждания на жлъчния или пикочния мехур, при пациенти с ниско кръвно.

Важна особеност след продължителна терапия с морфин е необходимостта от постепенно намаляване на дозата, тъй като внезапното спиране може да предизвика тежък абстинентен синдром.

Тъй като може сериозно да повлияе на нормалното протичане на бременността, препаратът не се препоръчва при бременни. Повишава риска от аборт и може да предизвика абстинентен синдром при новороденото.

Абсолютно противопоказана е употребата му при деца под една година, поради риска от респираторна депресия.

Лекарствени взаимодействия и токсичност

Препаратът взаимодейства с множество други лекарствени средства от различни групи, поради което не се препоръчва едновременната им употреба. Такива са мускулните релаксанти (баклофен), транквиланти (диазепам), антихипертензивни средства (атенолол), антиациди (циметидин).

Острото отравяне с морфин се отличава с характерни клинични признаци:

• точковидни зеници
• летаргия
• забавен пулс и хипотония
• липса на перисталтика
• респираторна депресия
• кома

Токсичната доза варира и се определя индивидуално, в зависимост от начина на приложение на лекарството и степента на толерантност.

Лечението включва спешно овладяване и поддържане на основните жизнени функции. Като специфичен антидот се прилага налоксон, интравенозно или интрамускулно. При възможност, до един час след приема на опиоида, се прилага активен въглен.

Подробности за действието на сънотворния мак може да прочетете на:

»Сънотворен мак, опиумен мак, мак-градински, питомен мак

»В прегръдките на Морфей: пътят на морфина в медицинската история

Заглавно изображение: freepik.com