Спазмолитици

При спазъм на гладката мускулатура и специално кухите органи от стомашно-чревен тракт - стомах, черва, жлъчен и пикочен мехур, приема на спазмолитици намалява или премахва спазъма, а с това и болката.

Спазмолитиците са известни още като антихолинергични средства. Тяхната роля е да облекчат болката, а не да лекуват причината за нея.

Класификация на спазмолитици

М-холинолитици

• алкалоиди - атропин;
• полусинтетични М-холинолитици - бутилскополамин (бусколизин);
• синтетични М-холинолитици - мебеверин (антиспазмин),
• фитопрепарати - беладона.

Спазмолитици с миотропно действие

• синтетични препарати - дротаверин (No-spa), пинавериум, химекромон;
• алкалоиди - папаверин.

Комбинирани спазмолитици

• синтетични препарати - питофенон и аналгетици (спазмалгон);
• фитопрепарати - комбинации от различни растения със спазмолитични свойства, като копър, лайка, кориандър, лопен, лавандула, мента, маково семе и други.

Видове спазмолитици

Атропин

Атропин е алкалоид, изолиран от растението беладона. Той потиска екзокринната функция на панкреаса и секрецията на ендокринните жлези. Действа спазмолитично на бронхите, жлъчните и пикочо-отводните (проводните) пътища. Учестява сърдечния ритъм и разширява зениците.

Прилага се при спастичен запек, язвена болест, отравяне с холиномиметици, чревни, жлъчни и бъбречни колики, дигиталисова интоксикация.

Бутилскополамин

Бутилскополамин проявява спазмолитичен ефект върху червата, пикочните пътища и жлъчния мехур, който продължава около 6 часа. Засилва действието на антидепресантите, невролептиците и Н1-блокерите.

Папаверин

Папаверин е алкалоид, който се използва за лечение на висцерални спазми, спазми на кръвоносните съдове (особено тези, свързани със сърцето и мозъка), а понякога и за лечение на еректилна дисфункция.

Папаверин е одобрен за лечение на спазми на стомашно-чревния тракт, жлъчните пътища и уретера, както и за употреба като вазодилататор при субарахноидален кръвоизлив. Използва се като релаксант на гладката мускулатура в микрохирургията, когато се прилага венозно.

Дротаверин

Дротаверин е синтетичния аналог на папаверина. Проявява силен спазмолитичен ефект жлъчните и пикочните пътища, върху гладката мускулатура на стомашно-чревния тракт, коронарните съдове, матката.

Прилага се при бъбречни, жлъчни и други колики, кардиоспазъм, жлъчна дискинезия, пилороспазъм, спастичен колит, язвена болест, дисменорея, липса на разкритие по време на раждане, нарушено кръвооросяване на долните крайници, стенокардия. При венозно инжектиране има опасност от образуване на тромби, поради което се предпочита мускулното инжектиране и оралния прием.

Химекромон

Химекромон е спазмолитик с избирателно действие, проявяващо се върху жлъчния мехур и жлъчните пътища. Прилага се при жлъчна дискинезия, холангит, холецистит, хронична обстипация, постхолецистектомичен синдром. Приема се орално.

Мебеверин

Мебеверин е спазмолитично средство със силно и селективно действие върху спазмите на гладките мускули на стомашно-чревния тракт, особено на дебелото черво.

Ментово масло

Ментово масло традиционно се използва като спазмолитик. Проучвания показват, че има ефективно спазмолитично действие, когато се прилага локално към червата по време на ендоскопски изследвания.

Беладона

Беладона е използвана от много векове, като лекарство, козметично средство, упойка и отрова. То е едно от най-токсичните растения, открити в Източното полукълбо.

В медицината се използва като болкоуспокояващо, мускулен релаксант, противовъзпалително, за лечение на менструални проблеми, язвена болест, хистаминова реакция и морска болест.

Приложение на спазмолитици

Спазмолитиците са лекарства, които премахват спазъма на мускулатурата. Прилагат се при различни стомашно-чревни и респираторни заболявания, болести на пикочо-половата система и други.

Спазмолитици най-често се използват при:

• синдром на раздразненото черво,
• пептична язва,
• колики,
• подуване на корема,
• стомашна (коремна) болка,
• гастрит,
• диария,
• пилороспазъм,
• дивертикулит,
• язвен колит,
• гадене и повръщане,
• цистит,
• уретрит,
• простатит,
• жлъчнокаменна болест (холелитиаза),
• астма,
• хроничен бронхит,
• емфизем,
• хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ),
• синусова брадикардия,
• безсъние (само в краткосрочен план),
• виене на свят (включително вертиго и морска болест).

При спазъм на скелетната мускулатура също се използват спазмолитици. Те могат да бъдат давани при:

• остри мускулно скелетни увреждания, когато физикална терапия не е била напълно успешна.

Сред възможните приложения се включват:

• остри болки в гърба или шията,
• болка след нараняване.

Някои спазмолитици се използват и при различни двигателни нарушения, като:

• церебрална парализа,
• множествена склероза,
• увреждания на гръбначния мозък.

Действието на спазмолитиците обикновено започва в рамките на 30 минути до един час след приема им. Тяхната ефективност зависи от дозата и начина на приложение.

В повечето случаи е препоръчително спазмолитици да се приемат само при нужда, а не произволно и превантивно.

Противопоказания за прием на спазмолитици

Повечето хора могат да приемат спазмолитици, като има няколко изключения. Пълния списък на състоянията, при които приема на спазмолитици е противопоказен е отбелязан на опаковката на всеки конкретен медикамент. Ако ви е предписан спазмолитик, прочетете листовката към лекарството, за да сте сигурни, че е безопасно за вас.

Най-общо спазмолитици не са подходящи за хора с:

• паралитичен илеус (парализа на червата мускули),
• миастения гравис (заболяване, което причинява мускулна слабост),
• пилорна стеноза (стеснение на изхода на стомаха),
• хипертрофия на простатата,
• глаукома,
• инконтиненция на урина.

При пациенти с констипация (запек) може да усложнят значително състоянието.

Бременни и кърмещи жени трябва да се консултират с лекар, преди да използват тези медикаменти.

Спазмолитиците са противопоказани и при:

• активно кървене;
• тежък улцерозен колит;
• токсичен мегаколон;
• хиатална херния;
• рефлукс;
• порфирия;
• заболявания на черния дроб;
• бъбречни заболявания.

Да се приемат с внимание при:

• заболяване на щитовидната жлеза;
• сърдечни заболявания;
• високо кръвно налягане;
• сърдечна недостатъчност;
• нарушение на сърдечния ритъм.

Странични ефекти от приема на спазмолитици

Повечето хора, които приемат спазмолитици нямат някакви сериозни странични ефекти. Ако се появят странични ефекти, те обикновено са незначителни. Най-често срещаните странични ефекти са:

• образуване на газове и подуване на корема;
• киселини в стомаха;
• запек;
• сухота в устата;
• замаяност;
• изпотяване.

В по-редки случаи може да се наблюдават следните нежелани реакции:

• депресия,
• забавяне на действията,
• превъзбуденост,
• кошмари,
• замъглено зрение,
• разширени зеници,
• намаляване на кърмата в период на кърмене,
• неспокоен сън,
• раздразнителност,
• безпокойство,
• тахикардия (сърцебиене),
• обстипация.

Тъй като тези медикаменти може да предизвикат сънливост, замаяност и/или объркване, бъдете внимателни при шофиране и работа с машини.

Реакции при прекомерна употреба и предозиране на спазмолитици

При прекомерната употреба на спазмолитици и предозирането може да доведат до появата на следните симптоми и състояния:

• нарушения на съня,
• проблеми с очите,
• сънливост,
• повишено вътреочно налягане,
• ортостатично кръвно налягане,
• хепатит,
• стягане в гърлото,
• кожно възпаление,
• некроза на меките тъкани,
• намалена костна плътност,
• обрив,
• хрипове,
• халюцинации,
• гърчове,
• затруднено дишане,
• рахит,
• намаляване на тромбоцитите в кръвта,
• загуба на паметта,
• тежка мегалобластна анемия,
• силно главоболие,
• прекомерно образуване на газове,
• чувство на слабост,
• затруднено и болезнено уриниране,
• ментални нарушения.

Трябва да се консултирате с вашия лекар, ако усетите някакви необичайни симптоми.

Следните може да бъдат признаци на сериозно заболяване на червата:

• необяснима загуба на тегло,
• кървене от ректума или ануса,
• кръв в изпражненията (този цвят може и да е черен).

Нежелани взаимодействия на спазмолитици

Вашият лекар ще ви посъветва как да приемате спазмолитици, в зависимост от конкретния вид на медикамента.

Някои се препоръчва да бъдат приемани по време на хранене, други - преди, а трети - след хранене. Това се прави с цел избягване на нежелани взаимодействия, тъй като някои спазмолитици може да проявят взаимодействия с храна и напитки.

Употребата на алкохол и тютюневи изделия също може да доведе до нежелани взаимодействия, затова е желателно да се избягва по време на лечение със спазмолитици.

Например дицикловерин може да взаимодейства с други лекарства. При едно такова взаимодействие, ефектът на едното или и на двете лекарства може да се промени или риск от странични ефекти да бъде по-голям. Сред лекарствата, които могат да взаимодействат с дицикловерин са:

• антиациди,
• антихистамини - клемастин,
• бронходилататори,
• кортикостероиди - преднизон,
• инхибитори на моноаминооксидазата (МАО-инхибитори), като фенелзин и транилципромин,
• успокоителни като диазепам и алпразолам.

Информирайте лекуващия лекар за всички лекарства, които приемате - с рецепта и без рецепта, по-специално за:

• амантадин,
• хинидин,
• дизопирамид,
• прокаинамид,
• дигоксин,
• кетоконазол,
• антиациди,
• калиеви добавки,
• фенотиазини (например, хлорпромазин, прометазин),
• лекарства за лечение болестта на Паркинсон,
• лекарства, използвани при депресия,
• лекарства, предписвани при алергии.

Изображения: freepik.com