Хипертрофична пилорна стеноза у възрастни МКБ K31.1

Стесняването на пилорния канал с различна етиология (с изключение на вродената форма и формата, развиваща се при новородени) се означава като хипертрофична пилорна стеноза у възрастни, известна още като пилорна обструкция, запушване, стеноза. Както подсказва наименованието състоянието се развива в резултат от хипертрофия (разрастване) на мускулните тъкани, причиняваща намаляване лумена на пилора.

Заболяването показва ниска честота и се описва рядко в клиничната практика като често се асоциира с наличието на някои други подлежащи заболявания, локализирани в стомашно-чревния тракт.

Хипертрофична пилорна стеноза у възрастни: особености, симптоми

Надебеляване на пилорната мускулатура, което стеснява отвора на стомаха към дванадесетопръстника, е известно като хипертрофична пилорна стеноза у възрастни. Причините за развитие на пилорна стеноза не са ясни и обикновено се касае за идиопатична форма на болестта. Предполагат се нарушения във вегетативните регулаторни механизми, продължителен спазъм на пилора, локално увреждане на нервно-мускулния апарат и други.

Пилорна стеноза може да се получи и вторично след пилорна язва, хиатална херния, гастрит, заболяване на жлъчния мехур и стомашен карцином.

Наред с мускулната хипертрофия първично или вторично се развива интерстициална фиброза. Дебелината на антралната и пилорната мускулатура варира от 2 до малко над осем милиметра, поради което е трудно да се разграничи идиопатичната пилорна хипертрофия от физиологичните вариации. Не се установява зависимост между дебелината на пилорната мускулатура и оплакванията на болния.

Клинично и рентгенологично доловимите функционални нарушения на антрално-пилорната област не съответстват на биопсичните, резекционните и патологоанатомичните изменения.

Честотата на заболяването се установява трудно, като много по-честа е формата, наблюдавана при новородени, докато при възрастните се наблюдава по-рядко.

Клинично хипертрофичната пилорна стеноза у възрастни протича с тежест и дискомфорт в стомашната област, ранно засищане, загуба на апетит, което от своя страна често води до редукция на телесното тегло, киселини и кисели оригвания, гадене, повръщане, коликообразни болки, проявяващи се скоро след нахранване и други.

В по-редки случаи при тежко протичане на състоянието може да настъпи дехидратация, нарушения в алкално-киселинното равновесие и електролитен дисбаланс и свързаните с тях усложнения.

Ранното откриване на болестта и разкриването на евентуалните етиологични фактори и причини, довели до нейното развитие и прогресия, лежат в основата на благоприятния изход и добра прогноза.

Поставяне на диагнозата

Диагностицирането на хипертрофична пилорна стеноза при възрастни изисква комплексен подход и провеждане на различни по вид и методика изследвания.

Най-често диагнозата се основава на данните, получени от следните диагностични методики:

• разпит и преглед на пациента: подробните анамнестични данни могат да насочат към някои рискови фактори, съдействали за развитието на заболяването. Клиничните находки показват голяма вариабилност при отделните пациенти, като при някои липсват съществени отклонения, докато при други са налице многобройни и разностранни прояви
• лабораторни изследвания: лабораторната диагностика обикновено е слабо информативна, но се назначава рутинно за изясняване и уточняване на налични усложнения, промени в нормалните стойности на ензими и субстанции, отговарящи за нормалната функционална активност на други органи и системи. Макар и рядко, при някои пациенти при подозрение за подлежаща инфекция може да се назначи и микробиологична диагностика
• образни и инструментални изследвания: образните методи на изследване показват високо информативно и диагностично значение и практически се използват за потвърждаване на диагнозата и различаване на пилорната стеноза от някои други заболявания на стомашно-чревния тракт, протичащи с идентични клинични симптоми. По преценка на лекуващи лекар могат да се назначат различни образни изследвания, като например рентгенография на стомаха, компютърна томография, ендоскопско изследване. Рентгенологично се установява стеснение на пилорния канал и дискинетична перисталтика. Ендоскопски се установяват силно развити антрално-пилорни гънки с тесен или мускулно запушен пилорен канал. Установява се нормална или дори усилена перисталтика

Изясняването на етиологията на заболяването (при възможност) в хода на диагностичните процеси е от важно значение за изготвянето на последващата ефективна терапия и профилактика на състоянието.

Диференциалната диагноза включва различаване от някои заболявания на гастроинтестиналния тракт с възпалителна, автоимунна, инфекциозна и неопластична етиология, както и от някои често срещани заболявания в областта (гастроезофагеална рефлуксна болест, язвена болест и други).

Лечение на хипертрофична пилорна стеноза у възрастни

Терапевтичният подход при пациентите с хипертрофична пилорна стеноза се определя индивидуално в зависимост от тежестта на протичане на болестния процес, индивидуалните особености, наличието на подлежащи заболявания, развитието на усложнения и други.

При възможност се предпочита консервативният подход (използват се лекарства и общи мерки), а при тежките случаи, липса на ефект от консервативното лечение или липса на други терапевтични алтернативи се преминава към оперативна намеса.

Обикновено лечението на заболяването включва комбинация от някои от следните терапевтични подходи:

• лекарствена терапия: лекарствената терапия се определя индивидуално според нуждите и оплакванията при отделните пациенти. При много от засегнатите лечението е противоболково и противовъзпалително с подходящи аналгетици и противовъзпалителни препарати, прилагани по най-удобния за пациента начин (перорално, парентерално). При нужда могат да се назначат антисекреторни препарати за регулиране на стомашната киселинност, ензимни препарати за подобряване на храносмилането, витаминни добавки за възстановяване на загубите и задоволяване на потребностите. При по-тежко протичащите случаи може да се наложи интравенозно вливане на течности, парентерално хранене за кратък срок от време, провеждане на подходяща антибиотична профилактика (особено при необходимост от хирургично лечение) и други
• оперативно лечение: при органична стеноза със задръжка на съдържимото и нарушена евакуация се налага хирургично лечение, като обикновено се извършва субтотална стомашна резекция или селективна ваготомия с пилоромиопластика, антректомия със селективна ваготомия (особено при повишена стомашна секреция и киселинност). При хиперацидитет, ако се извърши резекция на стомаха, по-често възниква пептична язва в йеюнума (част от тънкото черво), поради което по-рядко се прилага. За намаляване риска от възникване на усложнения, свързани с оперативната намеса, се препоръчва адекватна предоперативна подготовка, контрол на жизнените показатели и подходящи следоперативни грижи, проследяване на възстановяването на пациентите
• общи мерки: общите мерки се определят индивидуално в зависимост от индивидуалните особености при отделните пациенти, както и в зависимост от използвания терапевтичен подход. Обикновено се препоръчва осигуряване на почивка, щадящ хранителен режим, контрол и лечение на подлежащи заболявания и други по преценка на лекуващия медицински екип

Прогнозата при хипертрофична пилорна стеноза у възрастни се определя индивидуално, като добри прогностични фактори са ранното откриване на болестта и добрият терапевтичен отговор спрямо приложените лечебни мероприятия.

Заглавно изображение: CC0 Public Domain