Уретрит и уретрален синдром МКБ N34

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Видове

› Симптоми и усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

Инфекциозното или неинфекциозно възпаление на уретрата се означава с термина уретрит. Наличието на дизурични оплаквания (често уриниране, болезнено уриниране, парене по време на уриниране) при липса на обективни мехурни или уретрални заболявания, се означава с термина уретрален синдром.

Уретрит се среща често в клиничната практика, като етиологията може да бъде изключително разнообразна, клиничното протичане често е идентично, а лечението следва да се определи строго индивидуално.

Причини и рискови фактори

Уретрит и уретрален синдром представляват сравнително често срещани състояния в клиничната практика, като причините за тяхното развитие могат да бъдат многобройни и разнообразни.

Сред най-честите причини за развитие на уретрит и уретрален синдром се включват:

• полово предавани инфекции: най-честата причина за развитие на уретрит са предаваните по полов път инфекции, като с най-голямо клинично значение са гонорея, хламидия, микоплазма, уреаплазма, сифилис и други
• други бактериални инфекции: редица други бактериални инфекции, които често поразяват урогениталния тракт, могат да станат причина за развитие на уретрит и уретрален синдром. Сред най-честите причинители, които се изолират, се включват E.coli, Proteus и други
• абактериални уретрити: абактериалните уретрити се предизвикват от случайно или умишлено въведени в уретрата химични вещества или песъчинки, механично дразнене при мастурбация, използване на различни сапуни, лосиони или презервативи, при отделяне на песъчинки от камъни в пикочно-отделителната система. Могат да се развият и в резултат от алергична реакция към използвани козметични средства, спермициди, лубриканти и други

Уточняването на причините и рисковите фактори има важно значение при последващото изготвяне и оптимизиране на индивидуалния терапевтичен план.

Видове

Рубриката уретрит и уретрален синдром включва няколко основни вида увреждания, съобразно особеностите в протичането, етиологията и някои други фактори:

• абсцес на уретрата: при абсцес на уретрата в резултат от инфекциозна или инфекциозна причина се развива кухина, изпълнена с гнойно съдържимо, като състоянието е рядко срещано, но изключително болезнено и с висок риск от усложнения
• неспецифичен уретрит: като неспецифичен уретрит се означават всички видове инфекциозен уретрит, с изключение на причинения от гонорея
• други уретрити: към други уретрити се включват постменопаузалният уретрит, уретрален меатит, язва на уретрата
• уретрален синдром, неуточнен: при това състояние са налице дизурични оплаквания без видима причина за тяхната поява и без установяване на сигнификантна бактериурия

Различаването на отделните видове един от други, както и различаването им от други, идентично протичащи урогенитални заболявания, е изключително важно за клиничната практика и успешното лечение.

Симптоми и усложнения

Пациентите с уретрит и уретрален синдром споделят някои общи клинични белези и оплаквания, въпреки наличието на различия в тежестта на протичането.

Сред най-характерните симптоми при уретрит и уретрален синдром се включват:

• уретрална секреция: много от засегнатите се оплакват от изтичане на секрет от уретрата, зацапвания на бельото сутрин, наличие на кръв в семенната течност
• болка: болката е с характер на парене при уриниране или при полов акт. Усещат се стрелкащи болки по хода на уретрата извън микция (уриниране) и по време на микция, което то своя страна води до промени в уринирането
• промени в уринирането: пациентите имат постоянни позиви за уриниране, с усещане за недостатъчно изпразване на пикочния мехур, затруднено стартиране на уринирането, промени в струйката, често уриниране нощем
• други симптоми: възможни са болка в тазовата област, подуване на тестисите, развитие на допълнителни инфекции, включително епидидимит, цервицит, простатит и други. При развитие на усложнения към гореизброените оплаквания се наслагват и системни такива, включително повишение на температурата, слабост, отпадналост, главоболие и други

Неглижирането на оплакванията, неподходящото и недостатъчно продължително лечение крие риск от хронифициране на процеса, засягане на съседни органи и структури и развитие на различни по вид и тежест усложнения.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при уретрит и уретрален синдром изисква комплексен и целенасочен подход с назначаване на специфични изследвания, потвърждаване на диагнозата, уточняване на причинителя и оптимизиране на последващата терапия.

Това най-често се постига с помощта на обстоен анализ на информацията, получена от:

• анамнеза и физикални находки: уточняване на известни подлежащи заболявания, травми, рисково поведение, брой сексуални партньори, прием на лекарства, давност, тежест и особености на оплакванията. Извършва се оценка на общото състояние, често в комбинация с гинекологичен преглед и/или оглед на външните гениталии
• лабораторни изследвания: за оценка на тежестта на процеса, но също и за потвърждаване на някои предавани по полов път инфекции, се назначават кръвни изследвания и уринен анализ
• микробиологични изследвания: за поставяне на точната диагноза е много важно да се вземе секрет от отвора на уретрата за направата на микробиологична посявка и за установяване на антибиотичната чувствителност. При съмнения може да се извърши тест за кандидоза, херпес симплекс инфекция и други
• образни изследвания: при съмнения за развили се усложнения, но също и за подпомагане на диагностичния процес, може да се наложи извършването на някои образни изследвания, като най-често това включва ултразвуково изследване на разположените в малкия таз органи

Диференциалната диагноза налага различаване на отделните форми на уретрит една от друга, но също и от цистит, простатит, както и редица други заболявания по хода на урогениталния тракт.

Лечение

Лечението при уретрит и уретрален синдром изисква целенасочен и строго индивидуален подход, съобразно етиологията на състоянието и установените рискови фактори.

Обикновено лечението е консервативно, като включва своеобразна комбинация от лекарства и общи мерки:

• антибиотици: при потвърждение на подлежаща бактериална инфекция се предприема своевременен антибиотичен курс, като изборът на препарати се съобразява с данните от антибиограмата. Антибиотиците се назначават като монотерапия или комбинация в подходящи дози и за достатъчно продължителен период от време, обикновено в комбинация с подходящ пробиотик за намаляване риска от поява на интестинални нежелани ефекти
• симптоматични медикаменти: назначават се уроантисептици, противовъзпалителни средства, обезболяващи агенти, билки, витамини, добавки и други, съобразно конкретния случай
• общи мерки: при абактериалните уретрити трябва да се отстранят механичните или химичните фактори, понякога се налага промяна на pH на урината, обилно приемане на течности с цел да се предизвика полакиурия (често уриниране) и други. Необходимо е въздържане от някои видове спорт (колоездене, конна езда), сексуална активност, повишение внимание спрямо използваните хигиенни интимни препарати

Ранната диагноза и адекватно лечение се асоциират с отлична прогноза и пренебрежимо нисък риск от сериозни усложнения. Липсата на лечение, неглижирането на състоянието, както и самолечението крият сериозни рискове от хронифициране на процеса, развитие на различни по вид и тежест усложнения, които допълнително затрудняват лечението впоследствие.

Изображения: freepik.com