Уретрит и уретрален синдром

от 11 март 2019г.

Инфекциозно или неинфекциозно възпаление на уретрата се нарича уретрит. Наличието на дизурични оплаквания (често уриниране, болезнено уриниране, парене по време на уриниране) при липса на обективни мехурни или уретрални заболявания, се нарича уретрален синдром.

Уретрит и уретрален синдром представляват сравнитрелно често срещани състояния.

Според етиологичният причинител уретритите се разделят на:

бактериални - специфични и неспецифични
абактериални - дължат се на химични, травматични и други причини.

Бактериалните уретрити представляват възпалителен процес, възникнал най-често след полово сношение. Неспецифичните бактериални уретрити могат да се предизвикат от сапрофитни микроорганизми (E. coli), които са повишили вирулентността си, след полов акт с практически здрава партньорка.

Специфичните уретрити се предизвикат от секрети на различни язви - туберкулозни, сифилистични или мекошанкърни, които попадат в уретрата при полов контакт със заразен партньор.

Абактериалните уретрити се предизвикват от случайно или умишлено въведени в уретрата химични вещества или песъчинки, механично дразнене при маструбация, използване на различни сапуни, лосиони или презервативи, или отделяне на песъчинки от камъни в пикочно-отделителната система.

Пациентите с уретрит се оплакват от изтичане на секрет от уретрата, зацапвания на бельото сутрин, зачервяване на отвора на уретрата. Болката е с характер на парене при уриниране или при полов акт. Усещат се стрелкащи болки по хода на уретрата извън микция (уриниране). Пациентите имат постоянни позиви за уриниране, с усещане за недостатъчно изпразване на пикочния мехур. Неспецифичните инфекции са характерни с дълго протичане и изискват упорито лечение.

За поставяне на точната диагноза е много важно да се вземе секрет от отвора на уретрата, за направата на микробиологична посявка и за установяване на антибиотичната чувствителност. Взимат се проби и от урината, а понякога, когато се подозират и сексуално - трансмисивни заболявания - и от кръвта.

Лечението при уретрит и уретрален синдром се провежда с уроантисептици или антибиотици. Прилага се и симптоматично лечение - болкоуспокояващи, витамини, нестероидни противовъзпалителни средства. По време на лечението пациентът не трябва да има полова активност.

При абактериалните уретрити трябва да се отстранят механичните или химичните фактори, понякога се налага промяна на pH на урината, обилно приемане на течности, с цел да се предизвика полакиурия (често уриниране) и други.