Абсцес на уретрата МКБ N34.0

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми и усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

Ограничената кухина, изпълнена с гной, разположена покрай или в уретрата се означава като абсцес на уретрата. Уретрата представлява канал, свързващ пикочния мехур с външната среда. Има определени анатомични и физиологични различния между уретрата при двата пола, които играят роля в заболеваемостта и са причина за по-високата честота на определени заболявания при представителите на двата пола. 

Причини и рискови фактори

Абсцесът на уретрата представлява по същество локализирана гнойна инфекция, която може да възникне в резултат от различни причини и рискови фактори.

Абсцесът може да се дължи на възпалителни промени на жлезите, разположени покрай уретрата. Тогава се означава съответно като абсцес на жлезите на Купър (Cowper) или на Литър (Littre). Освен това абсцесът може да е разположен в самата уретра (уретрален абсцес) или покрай нея (периуретрален абсцес).

Сред най-честите причини за появата на абсцес на уретрата се включват:

• бактериални инфекции: най-често състоянието се развива във връзка с подлежаща бактериална инфекция, главно предавана по полов път, включително гонорея, хламидиаза, микоплазма, но също и при чести инфекции на пикочните пътища и урогениталния тракт, включително Proteus, Klebsiella, E. coli
• травма в областта: увреждане на лигавицата може да улесни проникването на микроорганизми и развитието на абсцес, като това може да настъпи при честа катетеризация, цистоскопия, поставяне на уретрални сонди, но също и при агресивна мастурбация, травматичен сексуален контакт, подлежащо стеснение на уретрата и други
• други причини: причина за развитие на състоянието може да бъде подлежащо дългосрочно възпаление на уретрата (хроничен уретрит), лоша хигиена и ниска здравна култура, подлежащи имунокомпометирани състояния, включително ХИВ, СПИН, продължителен прием на кортикостероиди, имуносупресори, агресивна химиотерапия

Развитието на абсцес на уретрата може да се дължи на различни състояния и заболявания, като най-често се касае за усложнение при бактериална инфекция на уретрата (уретрит).

Предразположени са предимно хора с дивертикул на уретрата, стриктура на уретрата, тумор на уретрата, нефролитиаза (камъни в бъбреците), захарен диабет, лоша лична хигиена, инфекциозно огнище в малкия таз и други. Допълнителни рискови фактори са подлежащи полово предавани инфекции, вродени аномалии, предишни операции и интервенции в областта, хронична злоупотреба с алкохол, наркотици и забранени субстанции (понижават имунната защита и по комплексни механизми предразполагат към развитието на абсцес на уретрата.

Симптоми и усложнения

Клиничното протичане при наличие на абсцес на уретрата показва някои характерни особености, макар да са възможни големи различия между отделните пациенти. Сред най-честите симптоми при уретрален абсцес се включват:

• болка: пациентите с абсцес на уретрата се оплакват от пулсираща болка ниско долу в таза, засилваща се в седнало положение
• локални промени: наличие на подутина, опипване на кръгла маса в областта на уретрата, зачервяване, повишена чувствителност, усещане за пулсиране
• фебрилитет: при значителен процент от пациентите се наблюдава повишение в различна степен на телесната температура
• нарушения в уринирането: затруднено уриниране, болка и парене при уриниране, наличие на гнойна секреция от уретрата, често уриниране с усещане за непълно изпразване на пикочния мехур, наличие на чести нощни позиви за уриниране и други

Абсцесът на уретрата може спонтанно да руптурира (да се пукне), при което оплакванията на пациента се облекчават, а от външния канал изтича гной и кръв.

Сред най-честите усложнения на състоянието се включват формиране на фистула (уретрално-кожна фистула), стриктура на уретрата със стесняване на нейния лумен, разпространение на инфекцията, сепсис, абсцес на простатата, неконтролирано изпускане на урина (инконтиненция) и други.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при абсцес на уретрата изисква бързи и комплексни мерки, като е необходимо потвърждаване на диагнозата, уточняване на етиологията и различаване от някои идентично протичащи състояния.

Доказването на абсцес на уретрата се осъществява въз основа на комплексния и обстоен анализ на информацията, получена от следните изследвания:

• разпит и преглед: необходима е подробна оценка на обективното състояние на пациента, данни за известни подлежащи заболявания, травми, операции, прием на лекарства, оценка на субективните оплаквания и рисковите фактори. При палпацията на уретрата и перинеума може да се установи болков синдром, наличие на уплътнена или флуктуираща маса, зачервяване, подуване
• лабораторни и микробиологични изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания и анализ на урината. За да се докаже точният етиологичен причинител може да се направи пункция на формацията под ехографски контрол, а с изтеглената течност да се направи микробиологична посявка
• образна диагностика: с помощта на ехография, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс може да се визуализира кухинна формация, изпълнена с гной, както и да се уточни наличието на засягане и поражения в съседните структури. В някои случаи може да се назначи уретроскопия за директен оглед на уретрата и оценка на уврежданията

Ранната диагноза и оценка на тежестта подпомагат и оптимизират последващия избор на ефективно лечение и терапевтичен план.

Лечение

Лечението при абсцес на уретрата се определя строго индивидуално, като зависи от тежестта на състоянието, наличието на усложнения, общия здравословен статус на засегнатите и редица други фактори. Най-общо терапията бива консервативна или оперативна, като основните терапевтични подходи включват назначаване на подходящи антибиотици, дренаж на гнойта и хирургична интервенция при необходимост:

• консервативно лечение: в леките и начални форми на заболяването е особено важно стартирането на подходяща антибиотична терапия, като опции на избор са широкоспектърните антибиотици, като например цефалоспорини, квинолони, макролиди, комбинирани пеницилини и други. Антибиотичната терапия често се комбинира с подходящи обезболяващи, противовъзпалителни средства, прием на достатъчно течности, висока хигиена, осигуряване на почивка
• дренаж на абсцеса: при липса на подобрение от антибиотичната терапия, при големи размери на абсцеса, както и по преценка на лекуващия лекар може да се предприеме дрениране на абсцеса под локална или обща анестезия и адекватна антисептична обработка
• хирургично лечение: при наличие на голям абсцес, резистентен на антибиотичното лечение, при наличие на усложнения се преминава към оперативно лечение с хирургична реконструкция на уретрата

Пациентите се проследяват за рецидиви и поява на късни усложнения, като при ранно диагностициране и адекватно лечение прогнозата обикновено е добра с нисък риск от развитие на тежки и дългосрочни увреждания.

Изображения: freepik.com