Лиственица-европейска

Лиственица - европейска (Larix europaea, Larix decidua, Larch, European larch) представлява вид иглолистно, голямо дърво, което се класифицира към семейство Борови (Pinaceae). От него се приготвя един от 38-те цветни еликсира на д-р Бах и носи името "Цветето на самоувереността". Помага на индивида да се преобрази от себеограничение до себеразгръщане. Ето и какво пише Едуард Бах за него: „За тези, които не се считат за толкова добри или способни като околните. Те очакват провал и усещат, че никога няма да успеят, затова не рискуват и не полагат достатъчно усилия."

Устройство на лиственица - европейска

Европейската лиственица е мощно дърво с неправилна форма на конус. Достига височина до 45 метра при минимална такава от 9 метра, с диаметър на ствола 1 метър. Открити са екземпляри и с височина от 55 метра и ствол голям 2 метра в диаметър. Клоните й са с хоризонтален растеж. Кората на лиственицата е кафява на цвят, дебела и развива широки вертикални пукнатини с напредване възрастта на дървото. Клонките са кехлибарени или леко розови, и без мъх по тях. Цъфти и дава плод към 25-30-тата година.

Листата са иглолистни, меки, събрани от по 30-40 в снопчета. Оцветени са в светло зелено, като на есен пожълтяват и покафеняват. Имат дължина от 2 до 4 см. Листенцата растат в розетковидни снопчета по клонките. Те се превръщат в златисто жълти, преди да окапят през есента.

Изображение: William (Ned) Friedman, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; William (Ned) Friedman, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Мъжките цветове се формират по долната страна на младите клончета. Представляват кълбовидни образувания от кремаво-жълти прашници. Женските цветове често са наричани "лиственичеви рози". Състоят се от цветни, подобни на скали струпвания по върховете на леторастите. Оцветени са в розово, зелено или бяло.

Плодовете на лиственицата са шишарки. След опрашването от вятъра, женските цветове узряват в кафяви шишарки с кух връх. Имат конично-яйцевидна форма и дължина от 2 до 6 см. Те постепенно се отварят и освобождават крилати семена. Семената се разпространяват от вятъра.

Когато са незрели люспите им съответно са оцветени в различни зелено-червени нюанси. При узряване покафеняват, отварят се и освобождават семенцата си. От 4 до 6 месеца след опрашването са вече узрели. Старите шишарки често остават на дървото в продължение на много години, добивайки сиво-черен цвят.

Разпространение на лиственица - европейска

Изображение: Dominicus Johannes Bergsma, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Расте в почти всички страни разположени в северна и централна Европа. У нас се открива в Рила, Родопи и Стара планина. Много често се култивира и се засажда в паркове и градини, като красива част от флоралното им оформление. Издържа на засушаване. Живее от 100 до 350 години, със средна продължителност на живот от 200 години.

В Алпите европейската лиственица расте на надморска височина до 2400 метра. Най-богата е растителността й в пояса от 1000 до 2000 метра надморска височина. Дървото се култивира и на много места във Великобритания и САЩ. В Нова Зеландия се смята за инвазивен вид, но в същото време се засажда по морските брегове, с цел предпазване от почвена ерозия.

Използваема част на лиственица - европейска

Употребяват се нейните

• смола;
• листа;
• кора.

Химичен състав на лиственица - европейска

Растението съдържа

• смола - т.нар. "венециански терпентин";
• листа - голямо количество вит. С;
• кора - етерично масло, дъбилни вещества.

Изображение: Rosser1954, Public domain, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на лиственица - европейска

Свойства на билката

• противомикробно и дезодориращо действие при заболявания на дихателната система;
• освежава и почиства устната кухина;
• противотемпературно средство.

Начини на приложение на вида лиственица

• вътрешно - инхалация;
• във фармацията - за производство на терпентин;
• в добива на дървесина.

Състояния и заболявания, при които се прилага

• треска;
• бронхити, пневмонии, бронхоектазия, астма, белодробни абсцеси и гангрени;
• миозити, ревматизъм, ишиас;
• невралгии;
• подагра.

Лиственицата като цветен еликсир на д-р Бах

Изображение: Rüdiger, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Хората, които се нуждаят от цветният еликсир от лиственица са тези, които мислят, че не са способни и добри колкото околните. Нямат вяра в себе си и изпитват чувство на малоценност, безполезност и неудачност. Те винаги очакват неуспехи преди да започнат нещо, поради което не полагат достатъчно усилия, за да постигнат това, което искат. Липсва им самоувереност, наблюдава се колебание и страх у тях, стеснителни, прекалено скромни и склонни към самопрограмирани провали.

Приемът на цветното средство за защита помага на индивида да бъде уверен в себе си, да намира нови пътища за постигане на успех и да има по-добра самооценка.

Капки от цветния еликсир се добавят към други билкови лекарства, с цел усилване на действието им. Установени са и имуностимулиращи качества на билката.

Лиственицата се използва с успех и при следните други състояния: по време на изпити, при развод, плахост при деца, силно накърнено самочувствие, включва се в лечението на алкохолизъм и смущения в потентността.

Начин на употреба

• инхалация със смола - запарват се във вода мед и смола. Вдишват се изпаренията в продължение на 15-20 минути.

Други употреби на лиственицата

Изображение: Johann Jaritz / CC BY-SA 4.0, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Дървесината й е много твърда и здрава, устойчива на гниене. Има бледо кремаво-кафяв цвят с червено-кафява сърцевина. Структурата й е ивичеста и изключително подходяща за направата на яхти, врати и градински мебели. От младите й клони се правят шпаги за фехтовка.

Европейската лиственица е красиво дърво, което идеално се развива и под формата на бонзай.

Семената й са важна храна за някои птици, докато пъпките и незрелите й шишарки се консумират от глухарите. Игличките й пък се включват в менюто на няколко вида гъсеници.

В европейския фолклор, за лиственицата има поверие, че защитава от магии. Носенето или изгарянето й се смята, че предпазва от зли духове.

Заглавно изображение: Peter O'Connor aka anemoneprojectors from Stevenage, United Kingdom, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons