Дива краставица, Църкало, Морска краставица, Луда краставица

Дива краставица, Църкало, Морска краставица, Луда краставица (Ecbalium elaterium) е многогодишно, самозасаждащо се, тревисто растение, принадлежащо към семейство Тиквови (Cucurbitaceae). Цялото растение е отровно. Добива се от дивата природа за местна употреба като лекарство. Понякога се култивира за медицинска употреба, а понякога се отглежда и в цветните градини от любопитство.

Ecballium е род цъфтящи растения от семейство Cucurbitaceae, съдържащ един-единствен вид, а именно Ecballium elaterium, наричана още бликаща краставица или експлоадираща краставица. Получава необичайното си име от факта, че когато узрее, изпръсква поток от слузеста течност, съдържаща семената й, което може да се види с просто око. Това осигурява и бързото разпространение на вида.

Устройство на дива краставица

Изображение: Omar Hoftun, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Морската краставица е с дълги, разклонени стъбла, оформени с надлъжни ребра и бодливи власинки по тях. Израства на дължина до 1 метър. Листата са грубо-влакнести, дебели, със сърцевидна до триъгълна форма, отдолу оцветени в сиво-зелено, а отгоре са тъмно зелени. Имат дълги дръжки и като стъблата са покрити с груби власинки.

Цветовете са еднополови, оцветени в бледо жълто. Женските са разположени на дръжки в пазвите на листата, а мъжките са събрани в гроздовидни съцветия. Чашелистчетата и венчелистчетата са пет разделни. Тичинките са 5. Има 3 близалца. Цъфти през месеците юни - август.

Плодовете са малки, с големина приблизително 3 см в диаметър, овални до яйцевидни, сиво-зелени на цвят, покрити изцяло с малки власинки. Берат се през периода август - октомври. При узряване изхвърлят семената си само при леко побутване с пръст или предмет. Семената са черни и сплескани.

Разпространение на дива краставица

Дивата краставица води произходът си от Европа, Северна Африка и умерените райони на Азия. За пръв път е открита в Епир. На други места се отглежда като декоративно растение, а на трети се натурализира. Растението от време на време се самосее и може да се превърне в плевел при по-топъл климат. Той е обект на законен контрол като плевел в Австралия.

У нас вирее по песъчливи и буренливи места по Черноморието, Тракийската низина, Дунавската равнина, Струмската долина.

Използваема част на дива краставица

Използват се плодовете на морската краставица, брани преди напълното им узряване. Напълно отгледани, но неузрели плодове се берат през лятото, оставят се в контейнери, докато съдържанието не се изхвърли и сокът след това се изсуши за по-късна употреба. Предполага се, че доставя храна за гъсениците на мътиловия молец - Phtheochroa rugosana.

Химичен състав на църкало

Плодът се счита за източник на фармакологично активни метаболити - алфа - и бета - елатерин (смолисти вещества), въглехидрати, левкоантоцианини, танини, тритерпеноиди и пептиди, а в останалата надземна част на лудата краставица се откриват витамини и алкалоиди. В растението се съдържа гликозидът профетин. Цялата билка, особено нейният плод, е отровна и съдържа кукурбитацини. Cucurbitacin B, тритерпеново производно, е активното противовъзпалително средство. Други активни вещества в растението са: горчив глюконат, минерали (калций, магнезий, калий, цинк), протеини. Коренът му съдържа обезболяващо вещество.

Растението биосинтезира и съхранява специфични полипептиди, наречени протеазни инхибитори в семенните екстракти. Екстрактите от семена, получени от Ecballium elaterium, съдържат инхибитори на най-малко четири различни серинови протеинази - трипсинови инхибитори I, II и III, известни също като триизин изоинхибитори, химотрипсинов инхибитор, инхибитор на субтилизин и еластаза и инхибитор на астакус протеаза.

Лечебни свойства и приложение на дива краставица

Ecbalium elaterium е растителен ендемит за средиземноморския басейн. Корените му и плодовете се използват в народната медицина още от древността. Употребите на плодовия сок са като мощно очистително, аналгетично и противовъзпалително средство.

Растителният екстракт, използван като лечебно средство, се извлича от плодовия сок на Ecballium elaterium. Открит е от д-р Дж. Д. М. Стърлинг през 1835 година и се нарича Елатерин. Произвежда се под формата на леки, тънки, ронливи, плоски или леко издълбани непрозрачни питки, със сивкаво-зелен цвят, горчив вкус и миризма на чай. Екстрактът е разтворим в етанол, но неразтворим във вода и диетилов етер. Лекарството е неоспоримо ценно в случаите на воднянка и болест на Брайт, а също и в случаите на мозъчен кръвоизлив, застрашаващ или наличен. Билковият екстракт има слабителни, аналгетични и противовъзпалителни свойства. Препоръчва се още за лечение на синузит, цироза на черния дроб, инфекции на пикочните пътища, оток, причинен от бъбречна и сърдечна недостатъчност. Прилага се външно върху кожата за лечение на ревматизъм, херпес зостер, болки в ставите и синузит.

Билката не трябва да се използва освен в спешни случаи и неизменно трябва да се употребява с най-голяма внимателност, особено ако състоянието на сърцето е незадоволително.

Свойства на морската краставица

• аналгетично;
• сърдечно средство;
• очистително;
• ревулсивно;
• диуретично;
• холеретично;
• противовъзпалително;
• противоревматично;
• болкоуспокояващо.

Сокът от плода е антимикробно, противовъзпалително, антиоксидантно, антиревматично, сърдечно, цитотоксично и пречистващо средство.

Дивата краставица се употребява като лечебно растение от над 2000 години, въпреки че има много драстичен ефект върху тялото и понастоящем има малка полза в съвременното билколечение. Дивата краставица е мощен отводняващ агент.  Предизвиква обилни воднисти евакуации, при които се наблюдава значително потискане на кръвообращението и нервната система и най-общо гадене и повръщане. Често се използва при воднянка, белодробен оток и асцит, за да подпомогне отстраняването на ненужната течност. По този начин е използван и при отравяне с наркотици.

Плодовете на растението, в народната медицина, се използват при лечението на холера, треска, неврастения, червен вятър, жълтеница при новородените, като слабително средство.

Изображение: Kurt Stueber, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Намират приложение още при

• ревматизъм;
• лумбаго;
• хемороиди;
• абсцес;
• синузит;
• ишиас;
• невралгия.

Билковият сок се използва вътрешно за лечение на оток, свързан с бъбречни оплаквания, сърдечни проблеми, ревматизъм, парализа и херпес зостер. Растението традиционно се ползва и за лечение на отит, маларийна треска, главоболие, синузит. Вътрешно се приема само по лекарско предписание. Прилаган външно, сокът се използва за лечение на синузит и болезнени стави.

Приложена външно, билката има дразнещо действие, затова употребата й става под лекарски контрол.

13 пациента са били изложени на сока от Ecbalium elaterium в естествената му форма. При 3 пациента експозицията е била интраназална за лечение на синузит или чернодробна цироза. В 3 други случая деца погълнали плода неволно. При 6 пациента експозицията е била очна и при 1 - дермална. В рамките на минути от експозицията пациентите проявяват дразнене на лигавиците с различна степен на тежест на симптомите, проявяващи се като оток на фаринкса, задух, саливация, дисфагия, повръщане, конюнктивит, оток на роговицата и ерозия, в зависимост от пътя на експозицията. Възстановяването започва в рамките на няколко до 24 часа след прилагане на кислород, стероиди, антихистамини и бета-2-агонисти. Очните експозиции реагират на локални стероидни и антибиотични капки в рамките на няколко дни. Детето с дермална експозиция остана безсимптомно. В заключение излагането на сока на Ecbalium elaterium, главно в неговата неразредена форма, може да причини дразнене на лигавиците, с възпалителен характер. Пациентите, изложени на перорално или интраназално приложение, трябва да се следят внимателно за обструкция на горните дихателни пътища. Пациентите с очна експозиция, трябва незабавно да се промият, за да се предотврати нараняване на роговицата и конюнктивата.

Проучвания показват, че етанолният екстракт от плодовете на E. elaterium има антимикробна активност срещу метицилин резистентна S. aureus (MRSA), метицилин чувствителна S. aureus (MSSA) и C. albicans. Съществува възможност за едновременна употреба на пеницилин и екстракт от E. elaterium в комбинация при лечение на инфекции, причинени от щамове MRSA и MSSA.

Лекарствено, растението е известно най-вече с високото си съдържание на кукурбитацини, които могат да осигурят на вида различни биологични активности. Най-високата концентрация на куркубитацини се намира в плодовете, следвани от стъблата и листата. Освен куркубитацини, видът съдържа и други важни съединения, които също могат да повишат биологичната му активност.

Кукурбитацин Е не се изучава само заради цитотоксичния му ефект, но и за способността му да стимулира имунната система, което може да бъде жизненоважно за възможната противоракова активност. В същото време изглежда, че има незначителни цитотоксични ефекти върху нормалните клетъчни линии. Кукурбитацините, които присъстват в състава на този вид (най-вече кукурбитацин D и кукурбитацин I), могат да играят важна роля в защитните механизми на растението. Например, те са активни срещу Botrytis cinerea Pers., поради инхибирането на образуването на лакази.

Семената съдържат специфичен полипептид, всъщност протеазен инхибитор, който специфично действа срещу трипсина, като е един от най-мощните инхибитори на трипсина.

Има значителен изследователски интерес към потенциала на това растение за лекарствена употреба. Проучванията сочат, че има различни полезни ефекти, включително хепатопротективни и невропротективни, плюс благоприятен ефект върху индуцирано сепсис увреждане на белите дробове. Защитната активност на дивата краставица може да се дължи на способността й да намалява коремната адхезия и може да бъде полезно средство за борба с противовъзпалителната активност при предотвратяване на следоперативна перитонеална адхезия.

Начин на приложение

• тинктура от луда краставица - неузрелите плодове се поставят в силна ракия в съотношение 1:20 и се оставят в покой за 24 часа след това тинктурата е готова за приложение. Тя се използва за разтривка при ревматизъм и лумбаго. При хемороиди и абсцеси се използва под формата на лапи.
• прах от луда краставица - сушените плодове (на сянка или при температура до 45 градуса) се стриват на прах и се смъркат при синузит и жълтеница.
• отвара от луда краставица - отварата се приготвя от корена на растението и се използва при малария.

Други употреби на дива краставица

Екстрактите от листа проявяват мощно действие против насекоми, което може да бъде резултат от вътрешните защитни механизми на растението. Това е и основната причина за възможността да се използват екстрактите от растението за инхибиране на покълването на растежа на някои други видове растения.

Внимание!

Растението и неговите плодове са отровни! Морската краставица се прилага само по лекарско предписание и под лекарски контрол на квалифициран практикуващ билколечение лекар или билкар. Не трябва да се използва от бременни жени!

Екстрактите от дива краставица могат да взаимодействат с предписаните лекарства, които пациентът вече приема, като по този начин елиминират терапевтичната си ефикасност или предизвикват токсичност. Те могат също да натоварят допълнително отслабените жизнени функции на организма, като по този начин излагат пациента на повишена заболеваемост и животозастрашаващи състояния.

Билката може да причини стомашно възпаление, повръщане и коремна болка при консумация в доза 1 грам. Прекомерните дози могат да причинят дори смърт.

Заглавно изображение: Robert Flogaus-Faust, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons