Сем. Cucurbitaceae (Тиквови)

Тиквови (Cucurbitaceae) представлява семейство растения, състоящо се от около 965 вида разпределени в 101 рода. Семейство Cucurbitaceae се нарежда сред най-големите растителни семейства за брой и процент видове, използвани като храна за хората. Членовете на семейството са едногодишни или многогодишни билки, произхождащи от умерените и тропическите райони и включват краставици, кратуни, пъпеши, тикви. Повечето видове са изключително чувствителни към температури, близки до точката на замръзване, фактор, който ограничава тяхното географско разпространение и зона на отглеждане. Тиквичките обикновено имат ниско съдържание на хранителни вещества, като едно изключение са зимните тикви (някои разновидности на Cucurbita maxima, C. moschata и C. pepo).

Представители на Тиквови в България

Бриония, Дива тиква, Луда тиква

Дива краставица, Църкало, Морска краставица, Луда краставица

Краставица

Пъпеш

Диня, Карпуз, Любеница, Бостан

Тиква, Кюрбисия

Устройство на семейство Тиквови

Изображение: C T Johansson, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Повечето от растенията в това семейство са едногодишни лози, но някои са дървесни лиани, бодливи храсти или дървета. Много видове имат големи, жълти или бели цветя. Стъблата са влакнести и петъгълни. Пипалата присъстват на 90° спрямо листните дръжки във възлите. Листата са редуващи се, прости, длановидно наделени или длановидно сложни. Цветовете са еднополови, с мъжки и женски цветове на различни растения (двудомни) или на едно растение (еднодомни). Женските цветя имат долни яйчници. Плодът често е вид модифицирано зрънце.

Разпространение на семейство Тиквови

Растенията от това семейство се отглеждат в тропиците и в умерените райони на света, където тези с ядливи плодове са сред най-ранните култивирани растения както в Стария, така и в Новия свят.

Семейство Cucurbitaceae е предимно тропическо, с 90% от видовете в три основни области; Африка и Мадагаскар, Централна и Южна Америка и Югоизточна Азия. Според Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделие (FAO) Citrullus lanatus (диня) е най-отглежданото растение със средна площ от 2,5 милиона хектара, а между 1996 и 1998 г. годишното производство на плодове на Citrullus lanatus е 46,6 милиона тона.

Cucurbitaceae са били важни в ранното селско стопанство в Америка като една от трите основни хранителни култури - тиква, царевица и боб. Скуошите са родом от Новия свят и осигуряват ядивна плът и семена, богати на аминокиселини. Пъпешите произхождат от Африка и Азия и се използват предимно като десертни плодове.

Изображение: Szlgtk, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Видовете, засадени като декоративни, включват Cucumis dipsaceus (тиква, заради жълтите си, плътно заострени плодове), C. metuliferus (африканска рогата краставица, за ярко жълтите, грубо заострени плодове), Cucurbita pepo (заради нейните цветни и странно оформени кратуни), Echinocystis lobata (балсамова ябълка, заради масивните си съцветия от малки, бели цветя), Lagenaria siceraria (заради бутилкоподобните си кратуни) и Thladiantha dubia (златно пълзящо растение, заради големите си златисто-жълти цветя).

Видовете, използвани за други стопански цели, включват Lagenaria siceraria (бутилка, за контейнери, къщички за птици, поплавъци и музикални инструменти), Luffa cylindrica (луфа, като гъба, скрубер и филтър), Sicana odorifera (казабанана, като освежител за въздух, зрелите плодове произвеждат дълготраен, плодов аромат) и Siraitia grosvenorii (luo han guo, като подсладител плодовото месо е 300 пъти по-сладко от захарта и с ниско съдържание на калории).

Използваема част на семейство Тиквови

Различни части от тези растения като листа, стъбла, цветя, плодове, семена, корени, проявяват изобилие от фармакологични действия - хиполипидемични, антихипергликемични, противоракови, антимикробни, аналгетични, противовъзпалителни, антистресови и имуномодулиращи свойства. Употребяват се всички растителни елементи на Тиквови в бита и медицината.

Химичен състав на семейство Тиквови

Растенията от Тиквови са богати на каротеноиди, терпеноиди, сапонини и фитохимикали. Съобщава се, че семената или плодовите части на някои представители притежават очистителни, еметични и антихелминтични свойства поради съдържанието на вторичен метаболит кукурбитацин. Кукурбитацините представляват група от различни тритерпеноидни вещества, които са добре известни със своята горчивина и токсичност.

Тиквови съдържат високи нива на биоактивни съединения като тритерпени, стероли и алкалоиди, танини, въглехидрати, сапонини и сърдечни гликозиди, каротеноиди.

Лечебни свойства и приложение на семейство Тиквови

Изображение: Filo gèn', CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Зеленчуците от семейство Тиквови (Cucurbitaceae) са част от древната медицина и кулинарни традиции. Споменават се в Аюрведа и народната медицина в Индия заради тяхното терапевтично значение и може да се считат за потенциален източник за разработването на безопасни и ефективни терапевтични средства. Растенията от това семейство се класифицират допълнително в две големи подсемейства, Cucurbitoideae и Zanonioideae въз основа на техните морфологични, цитологични и флорални характеристики.

От древни времена членовете на това семейство са били използвани както за храна, така и за медицински цели. Тиквата и краставицата са двете най-разпознаваеми Тиквови. Те са местни за повечето нации по света, особено тези в тропиците. Семейството включва множество значими хранителни растения - пъпеш, тиква, краставици, както и растения, които могат да се използват за производство на полезни стоки като кратуни, луфа и декоративни кратуни. Поради наличието на кукурбитацини се смята, че някои видове, като горчив пъпеш, краставица и пъпеш, имат лечебни свойства.

Свойства на семейство Тиквови

• антиоксидантно;
• антидиабетно;
• противораково;
• противовъзпалително;
• антимикробно;
• очистително;
• противогъбично.

Различни растителни части са били използвани за лечение на анемия, спленомегалия, възпаление, тумори, лошо храносмилане, повишена киселинност, отравяне и др.

Тиквови имат положително влияние върху човешкото здраве. In-vitro и in-vivo изследвания предполагат силен инхибиторен потенциал на тиквовите билки срещу алфа-глюкозидазата, алфа-амилазата, липазата, ензима карбоанхидраза заедно.

Вкаменелости от семейство Тиквови

Една от най-старите изкопаеми тикви е †Cucurbitaciphyllum lobatum от епохата на палеоцена, намерена в канала Шърли, Монтана. Описано е за първи път през 1924 г. от палеоботаника Франк Хол Ноултън. Вкамененото листо е длановидно, триделно със закръглени лобални дялове и цял или назъбен ръб.

Кулинарна употреба на семейство Тиквови

Изображение: AnRo0002, CC0, via Wikimedia Commons

Ядливите растения, произлизащи от семейство Cucurbitaceae, са група от растения в пет рода: Cucurbita, Cucumis, Citrullus, Legenaria и Sechium. По-голямата част от семейство Cucurbitaceae е добър източник на протеини в диетата. Тиквичките, подобно на повечето зеленчуци, са добър източник на диетични фибри, които осигуряват много здравословни свойства и помагат за намаляване на холестерола, инсулинемичния отговор и промените в чревната функция. Тиквичките могат да предотвратят запек и да намалят кръвното. Семената от тиквички имат много ползи за здравето и са популярна закуска.

Внимание!

Въпреки че растенията от семейство Cucurbitaceae са добре познати със своите хранителни и терапевтични ползи, понякога употребата им трябва да бъде ограничена поради неблагоприятни реакции при хора и животни, които могат да произтичат от различно усвояване, методи на обработка, физически различия и други причини. За да се преодолее този проблем, трябва да се провери профилът на токсичност на растенията, който може да се развие по време на употребата им с кулинарна цел и в билкова терапия.

Заглавно изображение: Wildfeuer, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons