Диня, Карпуз, Любеница, Бостан

Диня (Citrullus lanatus) е известното на всички растение, чийто плод е любим за консумация на много хора през летния сезон. Принадлежи към семейство Тиквови (Cucurbitaceae). Понякога се класифицира като плодов зеленчук. Растението се среща още с имената: Бостан, Карпуз, Любеница.

Устройство:

Кореновата система на динята се разполага на дълбочина до около 2 метра и диаметър 3 метра. Растението дава 3-4 разклонения, наричани ластуни, покрити с власинки.

Листата й са перести, разположени полседователно на клончетата, с изразено нарязан листен ръб и светло сиво-зелено оцветяване.

Цветчетата й са малки, поединично разположени, оцветени в жълто. Плодът на динята е ягодовиден и има гладка кора (зелена или жълта) и сочна, сладка, обикновено червена вътрешност.

Разпространение:

Предполага се, че произлиза от Южна Африка – Етиопия, Еритрея, Сомалия. Отначало тя се е срещала само в диворстящо състояние. Впоследствие хората се досещат, че могат да я отглеждат. Често е утолявала жаждата им в пустинните райони на Африка.

Разпространението й на територията на Азия и Европа започва през 17-ти век. А от Европа достига Северна Америка.

Използваема част:

Плодовете, семената.

Химичен състав:

• Витамин А, С;
• калий;
• калций;
• желязо;
• никел;
• манган;
• фибри;
• бета-каротин;
• ликопен;
• около 92% е вода.

Семената на динята са богати на мазнини и белтъчини. В 100 грама плод се съдържат 80 калории и липсват мазнини и холестерол.

Действие:

• антиоксидантно;
• протективно на сърдечната система;
• нормализира кръвното налягане;
• подобрява храносмилането;
• предпазва от рак на дебелото черво и ректума;
• детоксикиращо;
• предпазва от образуването на камъни в бъбреците;
• диуретично;
• разхлаждащо;
• подобрява кръвообращението;
• стимулира кръвотворната функция на организма.

На установеният в динята кукурбоцитрин, се дължат хипотоничните й свойства и подобряващи функцията на бъбреците.

Приложение:

• проблеми с отделителната система;
• заболявания на черния дроб;
• заболявания на жлъчката;
• при лечение на подагра;
• прилагат се и в диети при затлъстяване;
• запек;
• диабет;
• жажда;
• висока температура;
• нервност;
• проблеми с диурезата;
• потене;
• анемия;
• настинка в напреднал стадий.

За ликопена установен в нея се смята, че благодарение на антиоксидантните му качества, действа превантивно на рак. Често влиза в състава на диети за отслабване.

Препоръчва се за консумация още при: артрит, ревматизъм, атеросклероза, кръвотечения от носа, гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника, хипертония, порок на сърцето, затлъстяване.

Начин на употреба:

Най-честият начин за консумация на динята е в прясно състояние. В някои азиатски страни кората й се обработва чрез пържене, мариноване или варене и гарниране с подправки, предлагайки се по този начин за консумация. Кората може да се комбинира дори с месо, освен с лук, джинджифил, сол, олио, захар, оцет, масло от сусам. От нея може да се направи чай и салата.

Семената се пекат и продават като вид ядки. На други места се извлича маслото от тях или самите те се влагат в ястия и супи.

Друг интересен начин за използване на динята за храна е пропиване тъканта й с алкохол, изчакване известно време, разрязване и предлагането й за консумация по подходящ начин. Направата на бира и трушия от диня, също се практикуват в някои краища на света.

Често с нея се гарнират сладки изделия или влиза в състава на сладоледи, пудинги, коктейли и други кулинарни произведения.

Изключително красиви и интересни се получават декорациите от диня. Те са успешна аранжировка на кулинарната маса на детски и партита за големи.

Внимание!

С консумацията на диня не трябва да се прекалява при следните състояния и заболявания: диабет, бременност, настинка в начален стадий, бъбречна недостатъчност, язва на стомаха или дванадесетопръстника, колит, наличие на рани в устата, при родилки.

Въздържайте се от консумацията на диня преди основно хранене, веднага след него, ако тя е студена (нарушава функцията на стомах и далак) или разрязана преди много време (създават се условия за развитие на вредни микроорганизми в месестата й част).

Още по темата:

• Краставица
• Колоцинт
• Тиква, Кюрбисия