Волски език, Еленов език, Биволски език

Волски език, Еленов език, Биволски език (Phyllitis scolopendrium) представлява многогодишно тревисто растение, вечнозелена папрат от рода Asplenium, семейство Aspleniaceae (Изтравничеви).

Устройство на волски език

Билката има късо коренище, от което директно излиза листната маса. Листата са дълги 10-60 см и широки 3-6 см, широки, кожести. Запазват се през цялата година, а семената зреят през юли и август месец.

Разпространение на волски език

Изображение: Linda Swartz, Public domain, via Wikimedia Commons

Растението води произхода си от Северното полукълбо. Среща се в гори и по влажни, сенчести, скалисти места. Asplenium scolopendrium е често срещан вид в Стария свят - цяла Европа (включително Кавказ и Британските острови), Близкия изток и Северна Африка (в Мароко, Алжир, Тунис и Либия, както и на Канарските острови); също така е въведен на Фолклендските острови в Южна Америка. Екземпляри от тази вариация, открити в Северна Америка (като в Ню Брънзуик и Онтарио в Канада и Мериленд в Съединените щати) се считат за натурализирани потомци на култивирани растения. В Северна Америка се среща в редки, широко разпръснати популации, разположени на различни места.

Растенията растат върху неутрални, богати на калций и/или богати на вар субстрати под навеси от широколистна твърда дървесина (обикновено захарни кленове в източната част на Северна Америка), включително влажна почва и влажни пукнатини в стари стени; те се срещат най-често в сенчести места. Растенията на пълно слънце обикновено са закърнели и жълтеникави на цвят, докато тези в пълна сянка са тъмнозелени и здрави.

В Съединените щати A. scolopendrium var. americanum е обявен за застрашен от Службата за риба и дива природа на САЩ през 1989 г. Причините за неговата рядкост в момента се проучват, като програмите за повторно въвеждане в Ню Йорк и другаде също се разработват.

Използваема част на волски език

Използват се листата на растението, без дръжките, които се сушат на сянка. Растението се събира от дивата природа за местна употреба като лекарство и балсам за коса.

Химичен състав на волски език

Листата съдържат съединения, които се използват в лекарствата и козметиката.

• дъбилни и слузни вещества;
• свободни аминокиселини - аспарагинова;
• глутаминова киселина;
• органични киселини и др.

Лечебни свойства и приложение на волски език

Волският език е бил използван през 1800 г. като лечебно растение в народната медицина предимно като тоник за далака. Днес се употребява при лошо храносмилане (диспепсия), инфекции на бъбреците, пикочния мехур или уретрата (инфекции на пикочните пътища) и други цели, но няма добри научни доказателства в подкрепа на каквато и да е употреба.

Свойства на волски език

• дезинфекционно действие;
• успокоява кашлицата, дължаща се на различни причини;
• притежава известно кръвоспиращо и противовъзпалително действие;
• потогонно;
• диуретично;
• отхрачващо;
• стягащо.

Изображение: Rosser1954, Public domain, via Wikimedia Commons

Много папрати съдържат и тиаминаза, ензим, който лишава тялото от витамин В комплекс. В малки количества този ензим няма да навреди на хората, които приемат храна богата на витамин В, но големи количества могат да причинят сериозни здравословни проблеми. Ензимът се унищожава от топлина или старателно изсушаване, така че готвенето на растението ще премахне тиаминазата.

Състояния и заболявания, при които се прилага волски език

• стенокардия;
• кръвотечения;
• пиелонефрит;
• бронхит, туберкулоза;
• при гръдна жаба;
• жлъчни и бъбречни възпалителни заболявания;
• дизентерия, диария, гастроентерит, подобни храносмилателни проблеми;
• високо кръвно налягане;
• заздравяване на рани;
• заболявания на далака, пикочния мехур и черния дроб.

Прилага се външно върху кожата, като успокояващо средство, особено при изгаряния.

Начин на употреба на волски език

• запарка - в 300 мл. вода се запарва 1 супена лъжица листа. Оставя се около час да кисне. Прецежда се и се пие по 1 чаша, преди храна, три пъти дневно;
• прилага се като антидиарийно под формата на билков чай (10-20 гр сушени листа в 0,5 л преварена вода или преварено мляко, 1-2 пъти дневно) и под формата на тинктура (приготвена от прясно растение).

Запарка се приема вътрешно за лечение на диария, дизентерия, чакълести отлагания на пикочния мехур и за отстраняване на запушвания на черния дроб и далака. Отвара се използва козметично за измиване на косата с цел противодействие на омазняването й, а също и като деликатна грижа за кожата на лицето.

Други употреби на волски език

Често се включва в списъците с индикаторни растения за древни гори като вид, който може да помогне за идентифициране на стари гори и екологична приемственост. Обикновено се среща в по-богати на основи почви, в ясенови гори, и избягва най-киселите субстрати. Отглежда се като декоративно растение и като почвопокривно на сянка.

Внимание!

Билката не трябва да се употребява при бременност и кърмене.

Заглавно изображение: Bernd Haynold, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons