Огнивче, Полско огнивче

Огнивче (Anagallis arvensis) представлява ниско растящо едногодишно растение с ярко оцветени цветчета, най-често алено, ярко синьо, а понякога и розово. Класифицира се към семейство Primulaceae. Синоними:  Наметка, Овчи очиболец, Овчи чревца. Цветето е най-широко известно като емблемата на измисления герой Скарлет Пипернел. A. arvensis се използва като лечебно растение срещу психични заболявания. Използва се вътрешно за лечение на сърбящ дерматит и външно за премахване на брадавици. От растението се прави хомеопатично лекарство с кожна насоченост. Растението се добива от дивата природа за местна употреба като лекарство и вероятно също като храна и като алтернатива на сапуна.

Устройство на огнивче

Изображение: Gaia Leo, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Това е ниско растящо пълзящо цвете, с частично изправено стъбло. Има слаби разпръснати стъбла с квадратно напречно сечение, израстващи до около 5-30 сантиметра дължина. Растението е с късо и дебело коренище. Приосновните листа са с дълга дръжка, сложни, състоящи се от 3-4 по-малки листчета. Стъблените листа са приседнали с 3 листенца, с едри прилистници. Листата са меки, яркозелени, яйцевидни и разположени срещуположно на клончетата.

Развива оранжеви, червени или сини, радиално симетрични цветя, с диаметър около 10-15 милиметра, в аксилите на листата, от пролетта до есента. Цветовете са единично разположени на дълги дръжки. Чашката е изградена от два кръга по 4 листчета. Има четири венчелистчета, които са жълти, а в долната част има оранжево петно. Краищата на венчелистчетата имат малки жлезисти власинки. Цветовете се отварят само когато слънцето грее и се затварят при облачно време и през нощта. Периодът на цъфтеж е през лятото и есента. Плодовете узряват от август до октомври месец в северното полукълбо. Представляват сухи кутийки, с големина от 4 до 6 мм в диаметър, съдържащи около 40 семена. Теглото на плододаващото тяло огъва стъблото, а семената се транспортират от вятъра или дъжда. Семената са тъмнокафяви, около 0,8 мм дълги, без власинки. Покълването им обикновено става в късна пролет. Жизнеспособността им е повече от 10 години. От едно растение се добиват от 100 до 400 семена.

Разпространение на огнивче

Изображение: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0 US, via Wikimedia Commons

Родния ареал на вида е разположена в Европа, Западна Азия и Северна Африка, в умерените и субтропични зони. Видът е широко разпространен от хората нарочно като декоративно цвете или случайно. A. arvensis сега е натурализиран почти по целия свят, с обхват Америка, Централна и Източна Азия, Индийския субконтинент, Малаазия, Тихоокеанските острови, Австралия и Южна Африка. Това растение обикновено се счита за плевел и е индикатор за леки почви, въпреки че расте и в глинести такива. Разпространило се е като плевел в много региони на света. Счита се за инвазивно в Мексико, Австралия, Нова Зеландия и много от Тихоокеанските острови. Среща се из цялата ни страна.

A. arvensis предпочита неутрални, ронливи почви с голям обем на порите. Среща се обикновено във влажна почва. Може лесно да се контролира чрез механични мерки и ефективно се потиска от гъсти посевни насаждения.

Използваема част на огнивче

Употребява се надземната част на билката. Растението се бере най-добре през юни и може да бъде изсушено за по-късна употреба.

Химичен състав на огнивче

Билката съдържа следните вещества

• гликозиди;
• ензими, протеолитичен ензим примпераза;
• дъбилни агенти, горчиви вещества.

Билката и нейните семена съдържат сапонини, което би могло да обясни защо пресният материал е силно хемолитичен. От коренът й е изолиран тритерпеноидния гликозид цикламин, който е силно токсичен.

Билката и нейните семена съдържат сапонини, което би могло да обясни защо пресният материал е силно хемолитичен. От коренът й е изолиран тритерпеноидния гликозид цикламин, който е силно токсичен.

Лечебни свойства и приложение на огнивче

Огнивчето е считано за лечебна билка, особено при лечението на епилепсия и психични проблеми, но има малко доказателства в подкрепа на ефикасността му и вече не се препоръчва за вътрешна употреба, тъй като съдържа токсични сапонини и цитотоксични кукурбитацини. Инфузия от него се използва при лечението на воднисти, кожни инфекции и нарушения на черния дроб и жлъчния мехур.

Изображение: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0 US, via Wikimedia Commons; H. Zell, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Свойства на огнивче

• дезинфекциращо;
• отхрачващо;
• пикочогонно действие;
• aнтидепресантно;
• жлъчегонно;
• потогонно;
• пургативно;
• стимулиращо зарастването на рани.

Състояния и заболявания, при които се прилага огнивче

• бъбречнокаменна и жлъчнокаменна болест;
• подагра;
• бронхити;
• рани и други.

Начин на употреба

Прави се извлек за бани и промивки в съотношение 1:100 - 1 част билка, 100 части вода.

Антибактериални тестове на зелените части на огнивчето не показват задоволителен положителен ефект.

Изображение: © Hans Hillewaert

Огнивчето се използва по-рядко в народната медицина по света, отколкото там, където отдавна е познато, в страните от които произхожда. В различни държави обаче растителният материал се прилага външно при бавно заздравяващи язви и рани. Също така се използва като отхрачващо средство и като средство за лечение на сърбеж, ревматизъм, хемороиди, бяс, проказа и ухапване от змия. Употребява се и за лечение на неспецифични видове фтизис и заболявания, свързани с бъбреците, включително хроничен нефрит. Билката е била предписвана като антидепресант в Древна Гърция и за лечение на различни психични разстройства в европейската народна медицина. Като цяло обаче липсват документирани доказателства за клиничната й ефикасност.

Anagallis arvensis е инсектициден или поне отблъскващ някои насекоми, вероятно благодарение на своето етерично масло, което има характерна миризма. Приети през устата, експерименталните дози от течността при хора причиняват двайсет и четири часа интензивно гадене, главоболие и телесна болка. Някои хора проявяват дерматит при контакт с листата на растението.

Други употреби на огнивче

Огнивчето като цяло е нежелано като космополитен инвазивен вид. То е и токсичен и нежелан вид в пасищата. Растението е горчиво и добитъка като цяло избягва да го яде, освен в условия на прекомерна паша или незадоволителна такава. Експерименталното хранене с растителния материал на различни животни, като коне и кучета, предизвика гастроентерит. Достатъчно високите дози се оказват фатални. По-малко билката е докладвана като токсична за домашни птици и зайци, а само семената за птиците. При консумацията от животни на значителни количества от билката, те търпят диуретични и наркотични ефекти, достатъчно интензивни, за да покажат, че растението е отровно.

В Непал сок от растението се използва за измиване и къпане.

Внимание!

Използвайте билката с повишено внимание, големите дози могат да причинят полиурия и тремор. Контактът с растението може да причини дерматит при някои хора.

Заглавно изображение: Alvesgaspar, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons