Кръстец, Бубакерка, Спореж

Кръстец, Бубакерка, Спореж (Senecio vulgaris) представлява многогодишно цъфтящо растение от семейство Сложноцветни (Asteraceae, Compositae). Има репутация на хепатотоксичен агент. Всички части на растението са отровни за много бозайници, включително хората. Някои бозайници, като зайци, изглежда не се увреждат от него и често го търсят като храна. Различни птици също ядат листата и семената му.

Устройство на кръстец

Изображение: carol, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Растението е високо около 1-2 м, с многобройни стебла. Кореновата му система се състои от плитък главен корен. Кухите стъбла се разклоняват по върховете и от основата. Горните листа са приседнали, редуващи се по дължината на растението, с перести дялове, покрити с меки, гладки, фини власинки. Цъфти през юни-август месец. Жълтите дискови съцветия са предимно скрити от прицветници. Образува пухкава глава от семена.

Разпространение на кръстец

Смята се, че кръстецът е роден в Европа, Северна Азия и части от Северна Африка. Неговото по-нататъшно разпространение е по-малко ясно. Расте из храсталаци по високите планини из цялата ни страна. Не проявява изразени инвазивни качества, но понякога измества местни растителни видове. Не може да расте на сянка. Растението може да понася морска експозиция.

Използваема част на кръстец

Използва се цялата надземна част на билката, която се събира през есента, след цъфтежа. Растението може да бъде събрано и през май и изсушено за по-късна употреба. За изцеждане на сок се използва прясното растение. Сокът е леко тръпчив. Младите листа са били използвани като салата, въпреки че това е много непрепоръчително, поради изразената му токсичност.

Химичен състав на кръстец

• пиролизидинови алкалоиди - платифилин, сенецин и сенеционин - вещества, които при хронично излагане на човек могат да причинят необратимо увреждане на черния дроб.
• етерично масло;
• гликозиди;
• минерални соли;
• мастни киселини и други.

Лечебни свойства и приложение на кръстец

Изображение: freepik.com

От 1931 г. насам се препоръчва като потогонно, антискорбутно, очистително, диуретично и противоглистно средство. Растението има дълга история на билкова употреба и въпреки че не е официално обявено за билково такова, все още често се използва от билкари. Често се прилага като лапа и се смята, че е полезно при лечение на стомашни заболявания. Докато слаба инфузия от него се използва като леко очистително средство, силна такава е средство за повръщане.

Свойства на кръстец

• спазмолитично;
• понижава кръвното налягане;
• антиконвулсантно;
• противоскорбутно;
• потогонно;
• диуретично;
• очистително;
• стимулиращо менструалния поток;
• противоглистно.

Състояния и заболявания, при които се прилага кръстец

• камъни в бъбреците и жлъчката;
• при язва;
• колит;
• нередовна или болезнена менструация (дисменорея);
• неврастения;
• безсъние;
• бронхиална астма;
• диабет;
• колики;
• глисти;
• епилепсия;
• с цел спиране на зъбно кървене, кото се прилага директно върху засегнатата област.

Изображение: Daniel Atha, CC0, via Wikimedia Commons

Въпреки сериозните опасения за безопасността на прием на билката, хората я употребяват при глисти и колики. Те приемат пресен сок при нередовна или болезнена менструация (дисменорея) и епилепсия. Сокът понякога се нанася директно върху венците, за да спре кървенето.

От растението се прави хомеопатично лекарство. Използва се при лечение на менструални нарушения и кървене от носа.

Внимание!

Използвайте кръстецът с повишено внимание, поради неговата токсичност. Не трябва да се употребява от бременни и кърмещи жени, както и от деца.

Билката съдържа вече споменатите хепатотоксични пиролизидинови алкалоиди, които могат да блокират кръвния поток във вените, причинявайки увреждане на черния дроб. Токсините, засягащи черния дроб, имат и кумулативен ефект. Те също могат да причинят рак и увреждане на плода. Опасните химикали в кръстеца могат да се абсорбират бързо през наранената кожа и да доведат до опасна токсичност за цялото тяло.

Не използвайте билката в комбинация с карбамазепин (тегретол), фенобарбитал, фенитоин (дилантин), рифампин, рифабутин (микобутин) и други.

Заглавно изображение: AfroBrazilian, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons