Прегъната жлъчка

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Жлъчният мехур представлява важен орган от храносмилателната система с крушовидна форма и разположение под долната дясна предна повърхност на черния дроб. Съхранява жлъчен сок, който е необходим за смилането на мазнините и редуциране на холестерола.

С разговорния термин прегъната жлъчка обикновено се означава това състояние, при което в резултат от колапс се променя формата на жлъчния мехур, което от своя страна може да провокира различни оплаквания. При много от засегнатите състоянието протича дълго време безсимптомно и се проявява при наличие на други увреждания по хода на храносмилателната система.

Причини и рискови фактори

При нормални, физиологични условия жлъчният мехур се контрахира (свива) и разширява при своето нормално функциониране. По време на гладуване мехурът се изпълва с жлъчен сок, а по време на хранене с цел смилане на мазнините в храната, жлъчният мехур се свива и така освобождава жлъчен сок в тънките черва. По тази причина при липса на други оплаквания прегънатата жлъчка не представлява здравословен проблем, дори може от само себе си да възстанови обичайната си форма.

В някои случай прегъването на мехура се дължи на други подлежащи заболявания, засягащи жлъчния мехур, като най-често това са:

• камъни в жлъчния мехур (холелитиаза): жлъчните камъни съдържат холестерол, билирубин и други субстанции, като са с различни размери и форма, могат да причинят сами по себе си възпаление, дразнене, запушване на жлъчните пътища
• възпаление (холецистит): холецистит може да се развие под въздействието на различни причини, но най-често е в резултат на подлежаща холелитиаза и продължително дразнене на лигавицата на жлъчния мехур от конкрементите. Холецистит може да се развие и при натрупване на жлъчна утайка (слъдж)

• запушване на жлъчен канал: обструкцията на жлъчния канал най-често настъпва при попадане на конкремент и невъзможност за отичане на събралия се жлъчен сок. Много често се проявява като усложнение на холелитиазата и клинично протича като жлъчна криза
• други причини: наличие на втвърден жлъчен мехур в резултат от множество конкременти, калцификации по жлъчния мехур, рак на жлъчния мехур и някои други по-редки причини също могат да провокират развитието на прегъната жлъчка

Най-честата причина е наличието на конкремент в жлъчния мехур, като сред основните рискови фактори се включват женски пол, наднормено тегло или затлъстяване, бързо сваляне на килограми в резултат от драстични диети, бременност, диета, богата на мазнини, възраст над 60 години и други.

Изложени на по-висок риск са и жените, при които се съобщава за положителна фамилна анамнеза (родственици с проблеми с жлъчния мехур), провеждане на хормонална заместителна терапия, прием на високи дози естрогени, прием на перорални контрацептиви, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене и други.

Симптоми

В много от случаите състоянието протича напълно безсимптомно и може да се открие само при профилактични изследвания. Наличието на камъни в жлъчката също чест е безсимптомно и състоянието се открива едва при развитие на някои от асоциираните с холелитиазата усложнения, като холецистит и запушване на жлъчния канал.

Симптомите при прегъната жлъчка често са неспецифични и включват гадене с или без повръщане, липса на апетит, диария, втрисане и висока телесна температура, болка в горната дясна част на корема или под гърдите, болка в горната средна част на гърба и други.

Тези симптоми се припокриват с оплакванията при обостряне на подлежаща холелитиаза, холецистит, както и при жлъчна криза.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при прегъната жлъчка обикновено се основава на комплексен подход и анализ на информацията, получена от различните методи на изследване:

• разпит и преглед: важно значение има храненето, наличието на подлежащи заболявания, прием на лекарства (особено хормони, контрацептиви), данни за теглото и начина на живот. При прегледа се обръща внимание на признаци за болка, жълтеница, промени по кожата и лигавиците
• лабораторни изследвания: назначават се разширени кръвни изследвания с проследяване нивата на червените кръвни клетки, белите кръвни клетки, тромбоцитите, чернодробните ензими, амилаза, маркери на възпалението и други с цел подпомагане установяване на причините за прегънатата жлъчка
• образни изследвания: с най-високо информативно значение са резултатите от нативна и контрастна ехография, компютърна томография, както и извършването на хепатобилиарен тест с иминодиоцетна киселина, като последният е особено информативен при прегъната жлъчка

При диференциалната диагноза е важно уточняването на наличните подлежащи увреждания по хода на жлъчния мехур, черния дроб, панкреаса.

Лечение

Лечение при прегъната жлъчка в много от случаите не е необходимо. При липса на оплаквания и липса на подлежащи промени по хода на жлъчния мехур не се налага назначаване на специфична терапия, може да се обмисли редукция на известните рискови фактори.

При наличие на оплаквания, както и при установяване на причините за развитие на състоянието (в масовия случай това е подлежаща холелитиаза) се предприема насочена терапия, която най-често включва някои от следните опции:

• холецистектомия: отстраняване на жлъчния мехур се предприема в случаите, в които няма друга терапевтична опция, налице са сериозни усложнения или риск от възникване на нови усложнения. Извършва се с лапароскопска техника или по класическия начин с отворена операция, като разликите са в периода на възстановяване на пациентите
• ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография: назначава се при наличие на обструкция по хода на жлъчния канал и подпомага неговото отпушване и възстановяване на функцията на жлъчния мехур

• перорална терапия: при малък процент от пациентите може да се обсъди възможността за перорална терапия за разтваряне на жлъчните камъни. Най-често се използват урзодиол и хенодиол, като са ефективни при малки конкременти, но са необходими няколко месеца лечение за регистриране на забележим ефект
• литотрипсия: относително рядко прилаган метод за разбиване на жлъчни камъни, като е налице риск от запушване на жлъчните пътища и трябва да се извършва под строг медицински контрол
• алтернативна медицина: към момента няма убедителни и потвърдени резултати за ефективността на природните методи на лечение, въпреки което при някои пациенти се регистрира подобрение след прием на ябълков оцет, бял трън, глухарче, артишок, рициново масло

Обикновено след терапията пациентите преминават на обща диета за определен период от време с цел намаляване на натоварването върху жлъчния мехур или облекчаване на храносмилането в случай на извършена холецистектомия.

Прогноза

Установяването на прегъната жлъчка при случайни профилактични изследвания при липса на оплаквания не представлява проблем и не изисква специфични мерки. При наличието на оплаквания е необходимо установяването на причината, провокирала състоянието и предприемане на мерки за нейното отстраняване.

Изображения: freepik.com