Жлъчен рефлукс

› Въведение

› Какво е жлъчен рефлукс?

› Каква е разликата между жлъчен рефлукс и киселинен рефлукс?

› Какви са причините за жлъчен рефлукс?

› Симптоми и усложнения при жлъчен рефлукс

› Диагноза и изследвания

› Лечение при жлъчен рефлукс: диета, лекарства, операция

› Прогноза

Въведение

Жлъчният рефлукс представлява в своята същност патологичен процес, при който част от жлъчните сокове се връщат обратно от дванадесетопръстника към стомаха и съответно към хранопровода. Състоянието се дължи на нарушения в стомашно-чревната моторика и пилорния сфинктер, като има важна роля в развитието на редица усложнения, включително язва, гастрит, онкологични промени. Диагнозата е комплексна, а лечението обикновено включва комбинация от подходящи лекарства, общи мерки, диета, а в някои случаи и оперативна намеса.

Жлъчният рефлукс, макар да се среща значително по-рядко в клиничната практика от киселинния рефлукс (гастроезофагеален рефлукс), има важно клинично значение и играе роля в развитието на редица усложнения.

Какво е жлъчен рефлукс?

Жлъчният рефлукс (рефлукс на жлъчни сокове) по своята същност е патологично състояние, при което част от секретираната в черния дроб и съхранявана в жлъчния мехур жлъчка преминава обратно от дуоденума към стомаха, а впоследствие и към хранопровода.

При жлъчния рефлукс се наблюдават нарушения на обичайните физиологични механизми, които предотвратяват връщането на жлъчка по обратния път, включващи гастроезофагеалния клапан и пилорния сфинктер.

Попадането на жлъчни киселини в стомаха може да причини различни по тежест увреждания по хода на стомашната лигавица, докато попадането им в хранопровода може да провокира възпаление и редица потенциални усложнения.

Каква е разликата между жлъчен рефлукс и киселинен рефлукс?

Жлъчният и киселинният рефлукс представляват два различни типа рефлукс, характеризиращи се с обратен поток на различни по вид вещества в храносмилателния тракт. Киселинният рефлукс е познат в клиничната практика с термина киселини и обикновено, когато пациентите се оплакват от киселини става въпрос за киселинен рефлукс (връщане на стомашен сок към хранопровода).

Макар да споделят редица общи прояви, включително идентично клинично протичане (симптомите обикновено се припокриват), жлъчният и киселинният рефлукс се различават по произхода и състава на субстанциите, както и по тяхното въздействие върху лигавиците на различните отдели на стомашно-чревния тракт:

• разлики в произхода: при жлъчен рефлукс е налице връщане на жлъчка от дуоденума към стомаха и хранопровода поради увреждане на пилорния сфинктер. При киселинен рефлукс е налице връщане на стомашен сок към хранопровода във връзка с увреждане на гастроезофагеалния сфинктер
• разлики в състава: при жлъчния рефлукс се връща жлъчка, която съдържа жлъчни соли, често в комбинация с панкреатични ензими. При киселинен рефлукс основен дразнител е солната киселина от стомашното съдържимо
• разлики във въздействието им: често в резултат от жлъчен рефлукс се развива хроничен гастрит, язвена болест, риск от неопластично израждане в дългосрочен план, докато киселинният рефлукс се асоциира с развитие на гастроезофагеална рефлуксна болест, Баретов хранопровод, езофагит и други

Различаването на двете състояния е изключително важно от клинична гледна точка с оглед на оптимизация на последващата терапия, като при киселинен рефлукс основно място заема медикаментозното лечение и промени в начина на живот, докато при жлъчния рефлукс фокусът е в приема на специфични препарати, прокинетици и в някои случаи оперативна намеса.

Какви са причините за жлъчен рефлукс?

Рефлуксът на жлъчка възниква в резултат от увреждане на регулаторните механизми в гастроинтестиналния тракт, като сред основните причини за проявата на заболяването се включват:

• хирургични интервенции: рефлукс на жлъчка може да настъпи след гастректомия (отстраняване на части от стомаха), холецистектомия (отстраняване на жлъчния мехур), ваготомия, различни интервенции, променящи нормалната анатомия на гастроинтестиналния тракт
• подлежащи функционални нарушения: при дисфункция на пилорния сфинктер, забавена стомашна евакуация и дуоденален рефлукс често настъпва впоследствие и рефлукс на жлъчка
• подлежащи заболявания: подлежащите хронични заболявания на храносмилателната система, като хроничен гастрит, язвена болест, жлъчнокаменна болест, гастроезофагеална рефлуксна болест предразполагат към рефлукс на жлъчка
• рискови фактори: редица вредни навици, включително често преяждане, прекомерна консумация на мазни храни, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, чест прием на нестероидни противовъзпалителни средства, стрес и други предразполагат към жлъчен рефлукс

Изясняването на етиологията има важно значение при последващата индивидуализация и оптимизация на лечението.

Симптоми и усложнения при жлъчен рефлукс

Клиничните проявления при жлъчен рефлукс наподобяват много тези при киселинен рефлукс и в някои случаи е изключително трудно тяхното различаване само въз основа на клиничните оплаквания.

Жлъчният рефлукс се среща относително по-рядко в клиничната практика, като оплакванията варират в зависимост от това кои отдели на гастроинтестиналния тракт са засегнати:

• общи оплаквания: характерни са парене зад гръдната кост или в областта на корема, горчив вкус в устата, гадене и повръщане, тежест и стомашен дискомфорт, чести оригвания, подуване, по-рядко е възможно наличието на подобни на сърдечните болки в гърдите, хронична кашлица, усещане за буца в гърлото
• симптоми при рефлукс на жлъчка в стомаха: типични за състоянието са болката с различна тежест в абдоминалната област, регургитация, нарушения в храносмилането, гадене, повръщане, като повърнатите материи имат жълтеникаво зеленикав цвят
• симптоми при рефлукс на жлъчка в хранопровода: типичните оплаквания при засягане на хранопровода включват парене и киселини, болки в гърлото, дрезгав и пресипнал глас, гадене и повръщане с характерния зеленикав цвят на повърнатите материи
• усложнения: с персистирането на състоянието е възможно развитието на гастрит, хроничен езофагит, язвена болест, Баретов хранопровод, стриктури на хранопровода, повишен риск от рак на хранопровода или стомаха и други

Навременната диагноза значително намалява рисковете от усложнения и подобрява прогнозата в дългосрочен план.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при жлъчен рефлукс изисква задълбочен анализ на информацията, получена от различните диагностични методи:

• разпит и преглед: оценка на рисковите фактори, субективните и обективни оплаквания на пациентите, данни за подлежащи заболявания, прием на лекарства, скорошни оперативни интервенции и други
• специализирани изследвания: необходимо е извършване на 24-часова pH-метрия и билиметрия, манометрия на хранопровода и пилора, анализ на стомашно съдържимо за изследване за наличие на жлъчни соли и панкреатични ензими
• образни методи на изследване: за потвърждаване на диагнозата може да се наложи извършването на езофагогастродуоденоскопия за визуализиране лигавицата на стомаха и хранопровода, сцинтиграфия (радиоизотопно изследване за визуализация на рефлукс от дуоденума към стомаха), рентгенография с контрастна материя

Необходимо е различаване на състоянието от гастроезофагеална рефлуксна болест, язва на стомаха и дванадесетопръстника, жлъчнокаменна болест, хроничен гастрит и други, протичащи идентично заболявания по хода на храносмилателната система.

Лечение при жлъчен рефлукс: диета, лекарства, операция

Терапевтичният подход при пациенти с потвърден жлъчен рефлукс е комплексен и строго индивидуален, като целта на терапията е облекчение на симптомите, отстраняване на причините за рефлукс на жлъчка и превенция на усложненията, асоциирани с болестта.

За целта се използват различни терапевтични подходи, главно:

• лекарства при жлъчен рефлукс: с висока ефективност е приложението на урзодезоксихолева киселина, тъй като подобрява разтворимостта на жлъчните киселини и намалява тяхното дразнещо действие върху стомаха и хранопровода в комбинация с прокинетици, каквито са метоклопрамид и домперидон. Прокинетиците се прилагат за подобряване на стомашната моторика и предотвратяване на връщането на жлъчка. В допълнение могат да се прилагат цитопротективни средства, например сукралфат, за защита на лигавицата

• диета при жлъчен рефлукс: макар диетата да не играе толкова съществена роля в лечението на жлъчен рефлукс, както е например при киселинен рефлукс, то ограничаването на дразнещите храни може да има допълнителен благоприятен ефект. Препоръчва се избягване на мазни, пържени и пикантни храни, кафе, алкохол, газирани напитки, шоколад, силно преработени храни. Следва да се избягва преяждане и продължително гладуване, приемът на храна следва да се преустанови поне 2-3 часа преди лягане, след хранене се препоръчва поне 30 минути пациентите да са в седнала или изправена позиция
• операция при жлъчен рефлукс: към хирургично лечение се прибягва само при тежки случаи и липса на ефект от консервативното лечение. Използват се различни оперативни техники за корекция на наличните нарушения

За постигане на най-добри резултати често е препоръчително комбиниране на различните терапевтични опции, лечение и контрол над подлежащите заболявания, отказ от вредни навици (отказ от тютюнопушене, преустановяване приема на алкохол), поддържане на здравословно тегло, повдигане на горната част на тялото по време на сън и други.

Прогноза

Прогнозата при жлъчен рефлукс се определя строго индивидуално, като голяма роля играе ранната диагноза, изясняване на причините и рисковите фактори, създаване на индивидуален терапевтичен план и добро съдействие от страна на пациентите.

Неглижирането на състоянието, липсата на лечение, неправилно или непълно лечение предразполагат към дългосрочни усложнения.

Изображения: freepik.com