Как да различим вирусна от бактериална инфекция?

› Въведение

› Какви са основните разлики между вируси и бактерии?

› Как по симптомите да различим вирусна от бактериална инфекция?

› Как се поставя диагнозата?

› Какви са разликите в лечението между вирусна и бактериална инфекция?

Въведение

Вирусните и бактериалните инфекции често протичат с идентични оплаквания, най-често висока температура, отпадналост, болки в гърлото, кашлица, но причините, лечението и подходът към тях са различни. Докато вирусните инфекции обикновено се самоограничават и не изискват антибиотична терапия, бактериалните инфекции могат да доведат до сериозни усложнения, ако не се лекуват своевременно и адекватно. Ранното различаване на вирусна от бактериална инфекция по клиничните, лабораторни, микробиологични и други белези, намалява риска от погрешна диагноза, развитие на усложнения и хоспитализация на пациентите, подпомага за правилната терапия и оптимално възстановяване.

Какви са основните разлики между вируси и бактерии?

Вирусните и бактериалните инфекции са с изключително висока честота, като различни видове инфекции превалират в отделните възрастови групи. Сред едни от основните разлики между тях се включват:

• какво са вирусите: вирусите представляват малки по размери инфекциозни частици, които не могат да се размножават самостоятелно. За да оцелеят, те се нуждаят от клетките на гостоприемника, където навлизат, поемат контрол над клетъчните механизми и стартират производство на нови вирусни частици. По същество представляват вътреклетъчни инфекциозни причинители, като често причиняват инфекции на дихателната система (настинка, грип), стомашно-чревния тракт и други. За ранната детска възраст са характерни определени вирусни инфекции, включително коксаки вирусна инфекция (синдром ръка-крак-уста), варицела (херпес симплекс вирус) и други
• какво са бактериите: бактериите имат способност за самостоятелно размножаване, като показват високи адаптивни способности и възможност за развитие и размножаване в околната среда и в човешкия организъм. Могат да причинят сериозни инфекции, както при възрастни, така и при деца (например скарлатина)
• разлики в начина на заразяване: за вирусните инфекции е характерно лесно и бързо разпространение, основно по въздушно-капков път, контактен път, с храна, като особено добри условия за разпространение са налице в малки колективи и затворени помещения. При бактериите заразяването се осъществява най-често при директен или индиректен контакт, с храна, вода, отворени раневи повърхности. Проникването и развитието на вирусна инфекция създават добри условия при липса на адекватна терапия от развитие на вторична бактериална инфекция
• разлики в инкубационния период: при вирусните инфекции инкубационният период обичайно е по-кратък (най-често варира от часове до 3-4 дни), докато при бактериалните инфекции в зависимост от конкретния причинител времето за поява на оплакванията може да отнеме от часове (например при салмонела) до седмици, дори повече (например при туберкулоза)

Независимо от разликите помежду им, вирусните и бактериалните инфекции могат да причинят различно по тежест влошаване на здравословното състояние, поради което е важно назначаването на специфични профилактични средства, като ваксини, в случаите, при които са разработени срещу конкретните инфекции (например грип, морбили, паротит, рубеола, полиомиелит, варицела, туберкулоза и други).

Как по симптомите да различим вирусна от бактериална инфекция?

Разпознаването на вида на инфекцията само по клиничното протичане невинаги е възможно, тъй като често е налице припокриване на оплакванията. Въпреки това са налице някои особености, които могат да служат като ориентир за опитните клиницисти и да ги насочат към назначаване на конкретни изследвания, които да потвърдят диагнозата:

• инициални оплаквания: характерно за много от вирусните инфекции е постепенно начало с бързо разгръщане на клиничната картина. Сред най-честите начални симптомите при вирусна етиология се включват хрема, умора, отпадналост, леко повишение на температурата, болки в мускули и стави, суха кашлица и други. При бактериалните инфекции началото обичайно е остро, внезапно с бързо влошаване на общото състояние и значително повишение на телесната температура, наличие на локализирана болка в засегнатия орган (ухо, гърло, синуси, гръден кош) и наличие на гнойна секреция
• особености в протичането: при вирусните инфекции обичайно температурата е умерено висока, като симптомите засягат няколко системи едновременно, а в детска възраст много от тях протичат и с характерен обрив. Бактериалните инфекции обичайно протичат със значимо повишение на температурата, изразени локални промени в мястото на локализиране на инфекциозния процес, по-висок риск от усложнения
• еволюция и ход на протичането: много от вирусните инфекции показват самоограничаващ се ход, като пикът на оплакванията достига към втори или трети ден, след което постепенно състоянието се подобрява и проявите отшумяват за около седмица. При бактериалните инфекции без лечение трудно може да се постигне самоограничаване на процеса, като е налице тенденция към постепенно влошаване, развитие на усложнения

При привидно здрави лица често първоначално се препоръчва активно наблюдение с цел установяване на тенденцията за еволюцията на инфекцията. Различаване само по клиничните белези е много трудно и крие риск от погрешна диагноза, поради което е важно назначаване на подходящи изследвания.

Как се поставя диагнозата?

За различаване на вирусна от бактериална инфекция, освен симптомите, които се установяват обективно и се съобщават от засегнатите, е важно и назначаване на подходящи изследвания с цел потвърждаване на състоянието и оптимизация на лечението:

• разлики в клиничните находки: оценка на общото състояние, измерване на телесната температура, оглед на засегнатите структури, давност на оплакванията, оценка на наличната секреция, оценка на рискови фактори, изясняване на възможен път на заразяване
• разлики в лабораторните показатели: опитните специалисти могат да направят, макар и условно, разграничаване между вирусна и бактериална инфекция въз основа на характерните клинични находки и промените в маркерите на възпалението (скорост на утаяване на еритроцитите, СУЕ и С-реактивен протеин, CRP) и белия кръвен ред. Така например често при вирусни инфекции СУЕ и CRP са леко повишени, лимфоцитите са повишени, левкоцитите са нормални или леко понижени. При бактериална инфекция CRP и СУЕ обикновено са значимо повишение, с повишение на левкоцити, неутрофили и прокалцитонин
• микробиологична диагноза: специфични микробиологични изследвания със секрет или натривка от засегнатия орган могат да послужат за дефинитивно разграничаване на вирусна от бактериална инфекция
• има ли нужда от допълнителни изследвания: при необходимост, предимно при прогресиращи бактериални инфекции с риск от усложнения, може да се наложи назначаване на допълнителни изследвания (образни, инструментални)

Потвърждаването на вида на инфекцията, вирусна или бактериална, има много важно значение за последващата терапия и определяне необходимостта от назначаване на антибиотична терапия или само симптоматични средства и общи мерки.

Какви са разликите в лечението между вирусна и бактериална инфекция?

Лечението на микробните инфекции зависи пряко от техния причинител. Докато вирусните заболявания в повечето случаи протичат леко и се повлияват от симптоматични и общи мерки, бактериалните инфекции често изискват целенасочена антибактериална терапия, съобразена с назначената антибиограма. Правилното разграничаване е от ключово значение, тъй като ненужната употреба на антибиотици води до висок риск от развитие на антибиотична резистентност.

Сред основните разлики в терапията на вирусните и бактериални инфекции се включват:

• етиологично лечение при бактериални инфекции: специфичното лечение при бактериалните инфекции е с подходящи антибиотици, съобразно резултатите от антибиограмата и липсата на алергия от страна на пациентите. Антибиотикът се назначава в определена доза и за определен период от време, като е много важно пациентите да изпълнят пълния антибиотичен курс, въпреки видимото подобрение в симптомите след първите няколко дни
• етиологично лечение при вирусни инфекции: при повечето вирусни инфекции липсва специфично етиологично лечение (изключение са някои противогрипни лекарства и противохерпесни средства). Антибиотиците нямат ефект при вирусни инфекции и употребата им е оправдана единствено при наличие на вторична бактериална инфекция или при изразен и реален риск от вторична бактериална инфекция
• симптоматични средства: симптоматичните средства са основното лечение при вирусните инфекции и се назначават като допълнение към етиологичното лечение при бактериални инфекции. В зависимост от оплакванията на пациентите се назначават антипиретици (за температура), аналгетици (за болка), лекарства за лечение на кашлица, противовъзпалителни средства, локални деконгестанти (за отпушване на носа) и други. При лечение с антибиотици се препоръчва и курс с пробиотици
• общи мерки: препоръчва се осигуряване на достатъчно почивка, покой и пълноценен сън, прием на достатъчно течности, пълноценно хранене, поддържане на добра лична и битова хигиена, често проветряване и други

Успешното и оптимално лечение при инфекциите зависи до голяма степен от правилното различаване на вирусна от бактериална инфекция, подбор на подходящи средства без назначаване на излишни, ненужни лекарства, поддържане на добър имунен статус и проследяване.

Изображения: freepik.com