Теснолистна върбовка, Иван чай, Огнена трева

Теснолистна върбовка, Иван чай, Огнена трева (Chamaenerion angustifolium, Chamerion angustifolium, Epilobium angustifolium, Fireweed) представлява многогодишно, тревисто, цъфтящо растение от семейство Onagraceae (Върболикови, Върбовки). Известно е в Северна Америка като огнена трева, в някои части на Канада като голяма върбовка, във Великобритания и Ирландия като розова върбовица. Медът, произведен от билката, е високо ценен. Повечето мед се произвежда на места с прохладен климат, като северозападната част на Тихия океан в Съединените щати и скандинавските страни в Европа. Fireweed е флоралната емблема на Юкон. В Европа днес е популярен зеленчук.

E. angustifolium е важно лечебно растение с ценни свойства за човешкото здраве, вкл. антиандрогенни, антипролиферативни, цитотоксични, антиоксидантни, противовъзпалителни, имуномодулиращи и антимикробни. Някои проучвания сочат, че екстрактите от билката имат положителен ефект върху доброкачествена простатна хиперплазия и потенциалн в химиопрофилактиката на рака на простатата. Многобройни полезни ефекти от това растение са документирани в in vitro и in vivo тестове, но ефикасността на фитотерапията с Иван чай е все още слабо проучена в клинични изпитвания. Той е интересен лечебен вид и диво ядливо растение от северното полукълбо. Прилага се в народната медицина за лечение на стомашни разстройства, заболявания на черния дроб и възпаление на простатната жлеза, както и на бъбреците и пикочните пътища. Иван чаят се използва и в хомеопатията.

Медът от Иван чай е важен търговски пчелен продукт, с отличителен маслен, карамелен вкус.

Устройство на Иван чай

Изображение: kallerna, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Червеникавите стъбла на билката са изправени, гладки, високи 0,5-2,5 метра, покрити с редуващи се листа. Листата са спирално подредени, целокрайни, тясно ланцетни и с перести жилки, като вторичните листни вени се съединяват, за да образуват непрекъсната маргинална вена точно вътре в ръбовете на листата. Съцветието е симетрично крайно, което цъфти прогресивно отдолу нагоре, създавайки изящно заострена форма. Цветовете са с диаметър от 2 до 3 сантиметра, леко асиметрични, с четири пурпурни до розови венчелистчета и четири по-тесни розови чашелистчета отзад. Цветята живеят 5-6 дни при 14°C.

Плодовата червеникаво-кафява линейна семенна капсула се разделя от върха и се отваря. Тя носи много малки кафяви семена, около 300 до 400 на капсула и 80 000 на растение. Семената имат копринени власинки, с които се разпространяват много лесно от вятъра - така често растението се превръща в плевел и доминиращ вид на нарушена почва. Веднъж установени, растенията също се разпространяват широко чрез подземни корени, като отделното растение в крайна сметка образува голяма туфа. Цъфти от юли до септември, а семената узряват от август до октомври. Видът е хермафродит (има мъжки и женски органи) и се опрашва от пчели.

Разпространение на Иван чай

Иван чай е роден в цялото умерено северно полукълбо - Северна Америка и Евразия, включително големи части от бореалните гори. Тъй като огнената трева може да колонизира нарушени места, дори след стар нефтен разлив, тя често се използва за възстановяване на растителността след екологични катастрофи. Отглежда се и като декоративно растение. Бяла форма, C. angustifolium 'Album', е включена в списъка на Кралското градинарско дружество.

В Северна Америка се среща на различни места, включително открити гори, крайпътни площи, открити полета, пасища, прерии, хълмове, влажни дерета, изсечени и опожарени райони и особено покрай потоци, на влажни места и на нарушени места от ниски долини до дървесната линия в планината. Липсва в горещите и влажни югоизточни САЩ и Тексас.

Билката расте както в низините, така и в планините: в Швейцария до 2530 м, в Северна Америка до 3960 м, и в Хималаите до надморска височина от 4850 m. Диплоидните популации се срещат в по-студен климат: в Гренландия, Канада, Аляска, Сибир и северна Европа, а също така са склонни да се развиват на по-висока надморска височина. Тетраплоидите растат в по-топли и сухи местообитания, заемат южната част на ареала в Евразия и Северна Америка. Съобщава се за хексаплоиден цитотип само в централна Япония и провинция Юнан Китай.

Fireweed е често срещано растение, заемащо създадени открити местообитания, като обезлесени или опожарени зони, крайпътни и железопътни насипи; среща се и в покрайнините на гори, покрай потоци, по скали и сипеи. Предпочита богати на хранителни вещества и средно влажни почви, но е толерантен по отношение на условията на местообитание.

Не забравяйте, че ако пропуснете огнената трева на по-ниски височини, често може да я откриете на по-високо, в по-ранен етап на развитие.

Изображение: Dcrjsr, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Използваема част на Иван чай

Растението не се счита за вкусно, но се намира лесно. Съвсем младите издънки и листа могат да се готвят и консумират. Младите цветя също са годни за консумация, а стъблата на по-старите растения могат да бъдат разцепени, за да се извлече ядливата сурова сърцевина. Освен това листата се използват за чай.

Традиционно младите издънки се събират през пролетта от индианците и сибирските хора и се смесват с други зеленчуци. Когато растението узрее, листата стават жилави и донякъде горчиви. Местните американци събират стъблата на този етап. Те се белят и се консумират сурови. Когато са правилно приготвени скоро след бране, те са добър източник на витамин С и провитамин А.

Коренът може да се пече, след като се изстърже външната страна, но често има горчив вкус. За да се смекчи това, коренът се събира преди растението да цъфти и кафявата нишка в средата се отстранява.

В Русия от C. angustifolium се прави в чай, известен като Иван чай или Копорски чай (от град Копорие, където се произвежда от 13 век). Той има богат аромат и наситен цвят, без кофеин, продава се в търговската мрежа в смес с мента или мащерка. За руснаците Иван чай е високо ценена лечебна билка.

В Юкон цветята се правят на желе.

Химичен състав на Иван чай

170 вещества са открити за първи път в това растение през последните шест години. Полифенолите са
най-изобилни и са представени от флавоноиди, фенолни киселини и елагитанини; лигнани, стероиди, тритерпеноиди, мастни киселини и етерични масла.

Изображение: Dcrjsr, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Чаят от билката е с високо съдържание на желязо, мед, калий и калций. Флавоноидите и елагитанините, като енотеин В, са сред съединенията, считани за основните биологично активни компоненти в екстрактите от Иван чай.

C. angustifolium съдържа слуз, танини, оленолова и маслинова киселини; урзолова и 2-хидроюрзолова киселини; захари, нишесте, пектин, витамин С, калциеви соли, бета-ситостерол капроат, ситостерол глюкозид и ситостерол-ацетил глюкозид; различни ситостерилови естери, включително пропионат, капроат, каприлат, капрат, палмитат; и включително флавоноиди - мирицетин 3-О-Р-D-глюкуронид; кверцетин, мирицетин, кемпферол, сексангуларетин, различни стеролови ацетати като бета-ситостерол, кемпестерол и стигмастерол; различникиселини като ферулова, галова, протокатехуинова, урсолова, маслинова, канелена, кафеена, гентизова и хлорогенна. Листата, пъпките и върховете на стъблата съдържат 28-31% протеин и целулоза 9-10%. Петдесет и осем грама млади листа съдържат 8 мг калций, 1 мг желязо, 332 RE витамин А, 0,49 мг рибофлавин и 57 мг витамин С.

От цветовете са изолирани сексангуларетин, ханерол, ханерозан полен; линолова, линоленова, лауринова киселини, каприн, миристик; миристолеинова, ненадеканова, олеинова, пентадеканова, стеаринова и палмитинова киселини.

Листата съдържат главно бета-ситостерол и различни флавоноиди включително кверцитрин, мирицитрин и изокверцитрин.

Лечебни свойства и приложение на Иван чай

Иван чай е лечебно растение, използвано по целия свят в традиционната медицина за лечение на много разстройства и заболявания, включително урогенитални, стомашни и чернодробни, кожни и др. Експериментални проучвания показват, че екстрактите от билката притежават широк спектър от фармакологични и терапевтични ефекти като антиандрогенни, антипролиферативни, цитотоксични, антиоксидантни, противовъзпалителни, имуномодулиращи и антимикробни, антибактериални и свойства против стареене. Скоро са установени терапевтичните ефекти на Иван чай при доброкачествена хиперплазия на простатата и при профилактика на рак на същата жлеза.

Свойства на Иван чай

освен гореизброените притежава още

• спазмолитично;
• хипнотично;
• слабително;
• тонизиращо
• стягащо;
• успокояващо;
• омекотяващо действие.

Състояния и заболявания, при които се прилага Иван чай

• диария; мукозен колит; стомашни язви;
• мигрена, обикновена настинка;
• синдром на раздразнените черва;
• лечение на проблеми с простатата;
• лапа от листата се прилага върху язви в устата;
• екстрактът от листата има противовъзпалително действие;
• мехлем, направен от листата, се използва за успокояване на кожни проблеми при деца;
• чаят от листата и корените е народен лек за дизентерия и коремни спазми;
• лапа, направена от обелени корени, се прилага при изгаряния, рани, отоци, циреи и др;
• безсъние, анемия, делириум, тременс;
• външно се използва като противовъзпалително и антисептично средство за лечение на микози, леки изгаряния, кожни обриви, язви, рани, както и възпаление на ухото, носа и гърлото.

Изображение: Dcrjsr, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Epilobium angustifolium показва висока антиоксидантна активност, достигайки до 87% от улавянето на свободните радикали с помощта на 2,2-дифенил-1-пикрилхидразил (DPPH) и 59% с помощта на 2,2'-азинобис (3-етилбензотиазолин-6-сулфонова киселина). Изследвания показват, че активните съставки, съдържащи се в билката, проникват през човешката кожа и се натрупват в нея. Получените резултати сочат, че E. angustifolium може да бъде интересен растителен материал за приложение като компонент на козметични и дерматологични препарати с противостареещи и противовъзпалителни свойства.

Елагитанините и ракът на простатата

Fireweed е богата на полифенолни съединения, особено елагитанини. В момента полифенолите се считат за модулатори на полезната чревна микробиота. Литературните данни подкрепят употребата на елагитанини в химиопрофилактиката на рак на простатата. Те притежават следната активност - антиандрогенна активност, антипролиферативна и цитотоксична, антиоксидантна, противовъзпалителна, имуномодулираща, антимикробна.

В САЩ използването на E. angustifolium е препоръчвани от билкари при колики с хронична, невъзпалителна диария, гастроентерити, повръщане, дизентерия и простатит.

В Русия, чаят от огнена трева често се консумира като лек за стомашна язва, гастрит и нарушения на съня. През 19 век той става много важна експортна стока на Русия.

На свой ред корените и стъблата на огнището са използвани в китайската медицина за лечение на травматични нараняване, потискане на възпаление.

Народите в Северно Онтарио го използват за лечение на възпаления, изгаряния, циреи, рани, обриви, язви в устата, гъбични инфекции; циреи, абсцеси и рани.

Прави се отвара от билката в части от Аляска и в цяла Арктика, за увеличаване секрецията на кърмата. На свой ред шайените от Монтана се прилага чай от корени и листа на ректален кръвоизлив.

Някои форми на употреба на Иван чай и тяхната ефективност

• Листата и цветовете са полезни за множество кожни проблеми, вариращи от псориазис до екзема, акне, изгаряния и рани.
• Цветът може да се запарва и да се прави гаргара при болки в гърлото, фарингит и ларингит и в комбинация с лист за безсъние и облекчаване на главоболие, причинено от нервност. Цветният сок е силен антисептик.
• Използват се хладни отвари от цялото растение при хълцане, магарешка кашлица и астма - бавно отпиване, докато спазмите отшумят.
• Чаят от листа помага в случаи на упорит, бавен кръвоизлив от белите дробове, носа, пикочния мехур или матката.
• Отварите от листата също успокояват стомаха при язви, гастрит; червата при колит; както и по-сериозни състояния като стомашни тумори от злокачествено естество или не; подостри стадии на диария и дизентерия.
• Лапи от пресни листа и цветове може да се прилага при възпаления на ушите, гърлото и носа.
• Власинките на семената се прилагат като кръвоспиращо средство в традиционната китайскиа медицина.
• Маслото получено от цветни пъпки и цветя на билката, може да се използва за приготвяне на супозитории за хемороиди, анални фисури, възпаление на пристатата и екзема при децата.
• Билката показва силна активност срещу Staphylococcus aureus и Candida albicans; и умерена активност
• срещу E. coli и Pseudomonas aeruginosa; също инхибира Klebsiella pneumoniae. Екстракти от нея са показали ефективност при лечение на Tinea capitis. Танините в растението са едновременно противогъбични и могат да действат като тоник на илеоцекалната клапа при хронична кандидоза.
• През пролетта до есента корените могат да се изкопаят и да се намачкат в противовъзпалителна и успокояваща лапа.

Начин на употреба на Иван чай

Билкови препарати от теснолистна върбовка се получават чрез изсушаване и смилане на части от растението. Те обикновено се предлагат под формата на билков чай. Иван чай може да се намери и в комбинация с други растителни вещества в някои билкови лекарства.

Приготвяне на чай – Използвайте една малка шепа листа на чаша преварена вода и накиснете около 15 минути. Пийте до три чаши на ден. Чаят има приятен мек вкус и може да се смесва с други билки за аромат.

Чаят от листата на огнената трева действа върху тънките ни черва и дебелото черво - създава здравословна среда, в която полезните храносмилателни бактерии могат да процъфтяват, хранителните вещества да постъпват в тялото ни и отпадъчните продукти могат лесно да излизат. Подпомага червата ни да разграничават това, което трябва да абсорбираме, и това, което трябва да пуснем.

Както бе споменато по-горе, огнената трева е с високо съдържание на слуз. Пролетните издънки я имат в най-концентрирано количество. Слузта действа като успокояващо средство на раздразнената тъкан. Това е полезно за храносмилателната система, за болки в гърлото и за задръстване на белите дробове. Иван чай също има спазмолитични свойства, което го прави полезен при астма, кашлица и чревни спазми.

Кулинарна употреба на Иван чай

Листа и върхове на млади леторасти на растението могат да се консумират сурови или варени; да се използват в салати или да се приготвят като зеленчуци. Когато се сварят, те са полезен зеленчук и са добър източник на витамини А и С. Използвайте листата, когато са млади. За тях се докладва, че под формата на инфузия могат да подействат хипнотично. Млади филизи също могат да се приготвят варени. Те са добър заместител на аспержите. Коренът на Иван чай може да се консумира суров, варен или изсушен и смлян на прах. Използва се през пролетта, има сладък вкус. Цветните стръкове могат да се добавят към салати, да се приемат сурови или варени. Сърцевината на млади или по-стари стъбла може да се яде сурова или варена. Има леко сладък, нежен и приятен вкус. Може да се използва като овкусител в супи. Смята се, че стъблата са добро слабително средство, но е най-добре да не се ядат на празен стомах. От изсушените листа се прави чай, той е сладък и приятен; той съдържа 10% танин. Листата се използват и като добавка към китайски чай.

Изображение: Ivar Leidus, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Издънките на огнената трева са питателна пролетна храна, съдържаща витамин С, флавоноиди и бета-каротин. Те са вкусни, когато се консумират пресни или леко сварени; задушени като аспержи. Можете да усетите малко слуз в тях - хлъзгава субстанция, която прави устата ви гладка. След като издънките станат малко по-възрастни, може да обелите влакнестата външна обвивка и сърцевината да се отстрани - така се консумират като сладко лакомство. Защото са с високо съдържание на слуз, се използват като сгъстител за супи и ястия.

• Френските заселници наричали младите издънки аспержи и ги обработвали като зеле.
• Неотворените пъпки могат да се добавят към салати или да се приготвят като мариновани каперси за зимата.
• Съдържа 90 пъти повече витамин А и 4 пъти повече витамин С от портокалите.
• В Гренландия листата се комбинират с тюленова мас като пикантно лакомство.
• Местните жители на Камчатка приготвят удивителен ейл от билката. Те комбинират сърцевината на й, стъблата на пащърнак, неузрели блатни боровинки и изсушена мухоморка във ферментирала напитка.
• Чаят от сушени листа действа релаксиращо и успокояващо, напомнящо на зелен чай, но без кофеин.
• Печен листен чай от Русия се нарича Иван чай, капури или курилски чай. Пресният листен чай е кисел и не особено приятен. В Сибир, листата първо се ферментират и след това се използват за чай.
• Корените могат да бъдат печени и приготвени като заместител на кафето.

Други употреби на Иван чай

Влакно, получено от стъблата на билката, се използва за направата на въже и плетене на риболовни мрежи. „Памучните“ семенни власинки се използват като материал за пълнеж или като средство за палене на огън. Прахообразният вътрешен кортекс се нанася върху ръцете и лицето, за да осигури защита от студ.

Лесно се отглежда в органично богата, добре дренирана почва на слънце до частична сянка. Предпочита частична сянка при горещ летен климат. Нуждае се от редовно овлажняване. Незабавно отстранете изхабените цветни стъбла, за да насърчите допълнителен цъфтеж и да предотвратите нежелано самозасяване. Растенията се разпространяват както чрез коренища, така и чрез самозасяване (семената имат копринени семенни власинки, които улесняват разпространението им от вятъра до отдалечени райони). Това растение може да бъде агресивно в градинските площи. За цветна декорация се прилага в алпинеуми, цветни граници, вилни градини.

Заглавно изображение: Ryan Hodnett, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons