Айлант

Айлант (Ailanthus altissima, Tree of heaven) представлява голямо, широколистно дърво, което притежава лечебни свойства, но в същото време, на определени места по света, е приемано и за инвазивен и вреден вид. Принадлежи към семейство Симарубови (Simaroubaceae). Наричано е още небесно дърво, райско дърво, айлантус, китайски ясен, див орех, китaйcки opex, китaйcкa cмpaдликa, дъpвo нa бoгoвeтe, китaйcкo бoжo дъpвo, кocмaтo дъpвo. То е едно от най-разпространените дървета по света.

Устройство на айлант

Изображение: wikimedia.org

Китайският ясен достига височина до 25-30 метра, с големина на ствола до 80 сантиметра в диаметър. Продължителността на живота му е рядко повече от 50 години. Дава голямо количество издънки от кореновата си система. Тя е много добре развита. Образува кръгла и рехава корона, състояща се от дебели клони. Кората при младите дървета е гладка, а при старите е слабо напукана. Има сиво-кафяв или сиво-жълтеникав цвят. Най-младите клончета са покрити с мъх, имат образувания по тях, които се наричат лещанки и са оцветени в жълтеникаво или червеникаво. Пъпките на дървото са кафяви, малки, покрити с власинки и имащи полусферична форма.

Листата му са перести, с дължина до 1 метър. Състоят се от 11 до 41 отделни листни петури. Всяка една от тях има удължена яйцевидно-ланцетна форма, назъбен в основата листен ръб, а на върха остър. Всяко листенце в основата си има от 1 до 3 жлезисти зъбчета. При смачкване отделят неприятна миризма. Цъфти в малки цветове, зеленикаво-жълти на цвят, които са събрани в големи, прави съцветия метлица. Цъфтежът се наблюдава през юни месец. Имат аромат подобен на този на бъза.

Плодът на айланта представлява орехче, с прикрепено към него крилце. Крилцето има елипсовидна форма, ципеста структура, бледожълт цвят и е леко усукано. Достига дължина от 3-4 см, като семенцето е разположено по средата му. Семената зреят през октомври месец, като плодовете остават на дървото цяла зима. Ражда плодове на около 5-годишна възраст, всяка година в голямо количество.

Разпространение на айлант

Родина на дървото е основно Китай, като частично е разпространено в Корея и Тайван. Впоследствие се разпространява по целия свят. Вирее при различни условия на климата и почвата, като задържа много влага. Подходяща растителност е по бреговете на водните басейни, поради способността му да предпазва почвата от ерозия. В България е едно от най-разпространените екзотични растения.

Размножава се чрез множеството издънки, които дава и чрез семената си.

Използваема част на айлант

Употребяват се кората и листчетата на големите листа. Oт 3 кг cурови кopи ce пoлyчaвa 1 кг cyxи, oт 4,5-5 кг cвeжи лиcтa ce пoлyчaвa 1 кг cyxи.

Химичен състав на айлант

Изображение: Kurt Stüber [1], CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Кората на айлантът съдържа гopчиви вeщecтвa, флyopecциpaщ гликoзид, тaнини, caпoнини. В листата се откриват тaнини (дo 12%), гopчиви вeщecтвa (aмapoлид, aйлaнтин), eтepичнo мacлo, квepцeтин, a в пъпкитe - диacтaзa (ензим). Цвeтoвeтe на растението cъдъpжaт eтepичнo мacлo.

В плодовете на айланта се установява тлъсто масло, което спада към групата на полуизсъхливите. То има следния състав: олеинова киселина 36,3%, линолова киселина 56,1% и наситени киселини 7,6%.

Лечебни свойства и приложение на айлант

В традиционната китайска и като цяло в традиционната азиатска медицина, айлантът се употребява за лечение на астма, вирусни инфекции, заболявания на влагалището. В Корея чай от кората лекува възпаление на гърлото, както и стомашно-чревни заболявания. В Африка се прилага за лечение на сърдечни проблеми, гърчове и менструален дискомфорт.

Свойства на айланта

• пpoтивoвъзпaлитeлнo;
• oтxpaчвaщo;
• тeмпepaтypoпoнижaвaщo;
• пургативно (приети кори в големи дози) и др.

Айлантът притежава и инсектицидни свойства.

Състояния и заболявания, при които се прилага айлантът

• треска;
• инфекции;
• дифтерия;
• диария;
• тиф;
• глисти;
• шарка;
• скарлатина;
• сепсис;
• белодробни възпаления;
• дизентерия;
• тения;
• рак;
• епилепсия;
• висока температура;
• гонорея;
• малария.

Билката оказва положително влияние и при преждевременна еякулация, тумори, включително на гърдата, болезнена менструация, бяло течение, маточни кръвотечения, сърцебиене. Нейните плодове се използват за лечение на очни заболявания.

Айлантът намира значително приложение в хомеопатията. Лекарства с негово участие се прилагат при алергии, включително сезонни; рецидивиращи заболявания на ушите, носа и гърлото; грип, настинки, неврологични нарушения, кожни болести, стомашно-чревни патологии, гинекологични оплаквания и др.

Начин на употреба

В народната медицина се употребява против диария, глисти и тения по следният начин: по 1 грам ситно счукана кора или листа, винаги под лекарско наблюдение, понеже е отровно.

Други употреби на китайския ясен

Изображение: Darkone (talk · contribs), CC BY-SA 2.5, via Wikimedia Commons

Айлантът е красиво дърво и често се използва в декорацията на паркове, зелени площи между блоковете, алеи, градини. Дървесината му се прилага в дърообработването, строителството и получаването на хартия. Високото съдържание на дъбилни вещества в листата на китайският ясен (до 12%), определят голямата им употреба в кожарската промишленост за щавене на кожи. От дървото се добива сок, който служи за производството на лак.

Растението служи за храна на копринените пеперуди на вида Samia cynthia. Във Франция и Китай листата на дървото се употребяват за изхранване на копринените буби, вместо тези на черницата. Растението е и медоносно, но ако полученият мед е в по-голям процент само от него, то той има неприятен вкус.

Токсините, които се изолират от листата, кората и корените на дървото се проучват за производство на естествени хербициди.

Внимание!

Прието в големи дози, растението оказва токсичен ефект върху организма: предизвикват гaдeнe, повръщане, обрив по кожата, главоболие, виене на свят, сънливост, cлaбocт, cтyдeнa пoт, глyxoтa, болки в кpъcтa. Погълнати още по-големи дози от айланта довеждат до пapaлизa на глaвния и гpъбнaчния мoзък, съпътствано от първоначално oчecтявa, пocлe ce зaбaвяне и oтcлaбвaне на пулса, затрудняване на дишането и фатален изход.

Заглавно изображение: wikimedia.org