Ливадно орехче, Отвратниче

Ливадно орехче, Отвратниче (Filipendula vulgaris, Dropwort) представлява многогодишно тревисто растение, принадлежащо към семейство Розови (Rosaceae). Tясно свързано e с блатния тъжник (Filipendula ulmaria). Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Растението се добива от дивата природа за местна употреба като храна, лекарство, флорална декорация и източник на материали за бита. Отглежда се като декоративен в градините, където може да се използва за осигуряване на почвено покритие. Поради динамичните промени в използването на земеделските земи природните обекти, където този вид вирее, постепенно изчезват. Въвеждането му в отглеждане изглежда е шанс за запазване на природните му ресурси и осигуряване на стандартизирани суровини за индустрията.

Устройство на ливадно орехче

Ливадното орехче има късо коренище и корени с вретеновидни или сферични грудкови задебелявания с диаметър около 10-30 мм и изправено стъбло с височина 20-75 сантиметра. Стъблото може да е плитко набраздено, голо или рехаво покрито с власинки. Билката има фино нарязани, сложноперести листа, подобни на папратови, които образуват основна розетка. Всеки лист се състои от 8 до 25 двойки листчета, като между тях има по една двойка много малки листенца. Стъбловите листа са по-малко на брой и по-дребни със същото устройство. Листната маса е тъмно зелена и покрита отдолу по листните вени с меки власинки.

Растението носи рехаво, крайно, метлицовидно съцветие, дълго от 3 до 10 см, което се състои от малки кремаво бели цветя с големина от 8-14 мм в диаметър. Цветовете се появяват от късна пролет до средата на лятото (от май до юли) на върха на рядколистните стъбла. Чашелистчетата са 5, по-рядко 6, след прецъфтяване извити назад. Венчелистчетата са най-често 6 (по-рядко 5), 5-9 мм дълги, продълговато-обратно яйцевидни с къс нокът, бели или бледорозови. Тичинките са многобройни.

Плодът е сборен от няколко едносеменни 3-4 мм дълги, влакнести мехунки. Семената узряват от юли до септември месец. Видът е хермафродит (има мъжки и женски плодни органи) и се опрашва от пчели, мухи, бръмбари. Растението е самоплодно.

Ливадното орехче има обща височина от 50-100 сантиметра, постигната след 2-5 години, и разпространение от около 10-50 сантиметра в диаметър.

Разпространение на ливадно орехче

Видът произхожда от сухи варовикови пасища в Европа и Азия. Среща се в Западен Сибир, Кавказ и Северна Африка. За своето развитие предпочита сухи пасища, расте по ливади и по тревисти места главно в равнините, но също в предпланините и планините до към 1400 метра надморска височина; в пустини предимно върху богати на вар почви.

Предпочита пълно слънце, но се развива и при частична сянка, особено при високи следобедни температури. Лесно се отглежда на средна, суха до средно влажна, добре дренирана почва на слънце. Това е по-толерантен растителен вид към сухи условия на развитие от повечето други членове на своя род. Расте много добре и върху постоянно влажни, плодородни, хумусни почви, но толерира сухи такива. Предпочита неутрални до слабо алкални почви. Растенията свободно се самозасяват. При достатъчно влага листата могат да останат привлекателни през целия вегетационен период. Ако зеленината се обезцени в края на лятото, отрежете я след цъфтежа.

Използваема част на ливадно орехче

Употребяват се грудките и цветовете на билката с медицински цели.

Грудка от ливадното орехче се събира през пролетта (април-май) при развитие на първите листа или през есента (септември-октомври) след узряване на плодовете и увяхване на листчетата. Изкопават се коренищата заедно с грудковидните задебеления. Да се внимава да не се нараняват грудките, тъй като при сушене почерняват и се влошава качеството на билката. Поставят се в торби, кошове, кошници и се пренасят до преработвателния пункт.

Цветята на ливадно орехче се събират през лятото (май-юли) по време на начален и пълен цъфтеж. Събирането се извършва в сухо, по възможност слънчево време, след вдигане на росата. С остър нож или ножица се отрязват целите съцветия заедно с къса (до 3 см) част от общата дръжка. Не трябва да се събират съцветия, в които голяма част от цветовете са прецъфтели или има образувани плодове. Съцветията, без да се мачкат, се поставят рехаво с върховете в една посока в плитки кошници или други подходящи съдове - да не се допуска запарване.

Начин на сушене на билката

Грудките от ливадно орехче се измиват бързо в студена течаща вода на малки порции, за да не остават продължително време във водата, тъй като започва извличане на биологично активните вещества. След отцеждане се почистват кухите, загнили и повредени грудки, части от корени и други примеси. Разстилат се на пласт (3-5 см висок) върху рамки, стелажи или постелки в проветриви помещения или под навеси. В процеса на сушене най-малко 2-3 пъти се разбъркват и обръщат. Сушенето може да започне за няколко часа на слънце върху добре почистени площадки и след това се досушават в проветриви помещения. Билката е изсушена, когато по-дългите грудки при огъване се чупят, а по-дребните се режат трудно. При използване на сушилни температурата не трябва да е по висока от 50°C.

Събраните съцветия от ливадно орехче се почистват от примеси от други растения и от вредители. След това се разстилат на еднослоен пласт върху рамки, стелажи или постелки в сухи проветриви помещения. Не трябва да се разбъркват. Добре изсушени са, когато цветовете при стриване се разпрашават.

Химичен състав на ливадно орехче

Filipendula vulgaris е важен източник на различни вторични метаболити с полезни действия върху човешкото здраве. Фитохимичните изследвания показват наличието на много биоактивни съединения в нея като рутин, кверцетин, кемпферол, апигенин и фенолни киселини. Видът е богат източник на фенолни съединения, флавоноиди (спиреозид, кемпферол 4'-O-глюкозид, астрагалин 2'-O-галат, хиперозид 2′-O-галат и изокверцитрин 2′-O-галат) и танини (телимаграндин II), хидролизируеми танини, процианидини и производни на фенолна киселина, гаултерин, астрагалин, спиреозид.

Лечебни свойства и приложение на ливадно орехче

Ливадното орехче е диворастящо растение, което отдавна се използва в традиционната европейска медицина заради неговите антиревматични, антипиретични и противоязвени свойства. Биологичните изследвания на растението показват антимикробно, антиоксидантно и противовъзпалително действие. Основно се прилага в традиционната медицина за облекчаване на различни заболявания, свързани с възпаление.

Коренът на билката действа противоглистно и литотриптично. Използва се при лечение на епилепсия, камъни в бъбреците и пикочния мехур, генитални възпаления и глисти.

Растителните суровини се включват в лечението на трудно заздравяващи рани, настинка, ревматизъм, бъбречни проблеми. Екстрактите от билката разкриват потенциал и в превенцията на невродегенеративни заболявания.

Ливадното орехче действа и спазмолитично и гастропротективно - притежава способност за предотвратяване развитието на язва на стомаха и дванадесетопръстника.

Цялото растение или отделни негови части (цветя, листа, корени) са били използвани за лечение на задух, болки в гърлото, диария и ревматизъм.

Кулинарна употреба на ливадно орехче

Младите листа на ливадното орехче могат да се консумират сурови или варени. Могат да се добавят към салати и супи. Коренът също се приготва варен или се яде суров. Той е по-скоро горчив и действа стягащо. Най-добър е приготвен печен и е храна само по време на недостиг на такава.

Други употреби на ливадно орехче

Растенията могат да се използват като почвено покритие, когато се засаждат на около 45 см едно от друго. За тази цел се препоръчва сортът „Flore Pleno“ със сладко ухаещи двойни цветя. Заради ароматните си качества билката привлича много насекоми. Листата и корените й са източник на метил салицилат (масло от зимно зелено).

Заглавно изображение: Аимаина хикари, CC0, via Wikimedia Commons