Габапентин

Епилепсията засяга приблизително един процент от населението в световен мащаб, независимо от расова и полова принадлежност.

Заболяването се дължи на различни фактори от околната среда, генетична предразположеност, мозъчно увреждане, травми на главата, инфекциозни или неопластични заболявания, засягащи мозъка.

Различават се различни форми на болестта, които протичат с характерна клинична симптоматика.

Подробна информация за етиопатогенитичните механизми на епилепсията, формите и симптомите на състоянието може да намерите в раздел Заболявания:

• Епилепсия

Терапията при това мозъчно разстройство се определя в зависимост от съответната форма на болестта и състоянието на пациента.

Използват се антиепилептични средства от различни групи, като основните критерии, по които се оценяват отделните препарати, включват специфичност на действие, сила на ефекта, безопасност и поносимост, нежелани лекарствени реакции, лекарствени взаимодействия и други.

Габапентин представлява синтетичен аналогов препарат на гамааминомаслената киселина и се използва самостоятелно за лечение на епилепсия при пациенти над 12 години, при които са налице парциални (фокални) пристъпи с или без наличие на вторична генерализация.

Използва се и като допълнителна терапия при пациенти, при които липсва ефект от самостоятелното приложение на определени антиепилептични средства.

Габапентин ефективно повлиява и невропатната болка, както и диабетната невропатия.

Характерна особеност по отношение на фармакокинетичните му особености е забавянето на резорбцията му след прием на храна, богата на мазнини.

Габапентин осъществява своя ефект посредством модифициране на калциевите канали и невротрансмитерното освобождаване.

Препаратът лесно преминава през кръвно-мозъчната бариера и плацентарната бариера, като употребата му по време на бременност крие висок риск.

Необходимо е съставяне на индивидуална оценка дали предполагаемата полза от употребата на препарата от бременната жена ще надвиши риска за нормалното протичане на бременността и състоянието на плода.

Оптималната терапия при епилепсия по време на бременност се състои в приложение на само един лекарствен продукт, във възможно най-ниската ефективна доза.

Препаратът се предпочита поради сравнително ниско токсичните и опасни странични ефекти и минимални лекарствени взаимодействия при едновременна употреба с други лекарствени средства от различни фармакологични групи, включително и при комбиниране с други антиепилептични агенти.

Антиацидите, използвани за намаляване на киселинността на стомашното съдържимо, могат да намалят с приблизително една пета резорбцията на габапентин, поради което се препоръчва наличието на достатъчно голям интервал между приема на двете субстанции.

При едновременна употреба с морфин се наблюдава повишение на серумната концентрация на антиепилептичния лекарствен продукт и съответно е налице увеличен риск от развитие на токсични реакции.

Често наблюдавани нежелани лекарствени реакции, свързани с употребата на този антиепилептичен медикамент, са:

• промяна в теглото (напълняване)
• поведенчески промени
• обърканост, замаяност, лесна уморяемост
• зрителни нарушения, като нистагъм и двойно виждане
• обрив
• периферни отоци
• диария, много по-рядко запек
• левкопения
• промени в ЕКГ

По-често използвани в терапията на епилепсията са конвенционалните антиепилептични медикаменти, като например фенобарбитал, фенитоин, карбамазепин, валпроати.

Нововъведените антиепилептични средства, каквито са габапентин, ламотригин, тиагабин, топирамат и други, се използват при липса на ефект или развитие на лекарствена резистентност към конвенционалните средства.

Целта на терапията е постигане на пълен контрол на клиничната симптоматика и липса на припадъци, без развитие на странични ефекти.

Дозата се определя индивидуално, като се препоръчва възможно най-ниската ефективна доза.

Терапията с габапентин се изписва от специалист при доказана епилепсия или наличие на невропатна болка.