Лечение с клоназепам

В лечението на острата фаза на редица заболявания и състояния, протичащи с гърчове, се използват лекарства от групата на бензодиазепините, които са едни от най-често използваните в клиничната практика психоактивни вещества.

Своевременното овладяване на проявите намалява рисковете от дългосрочни увреждания, засягащи централната нервна система. Често използван медикамент при болести, протичащи с гърчове, както и епилепсия, включително и епилептичен статус, е клоназепам.

Какво представлява клоназепам?

Клоназепам представлява един от основните представители на голямата група на бензодиазепините, към която се причисляват още и диазепам, алпразолам, лоразепам и много други.

Отличава се със седативно, миорелаксиращо, антиконвулсивно и анксиолитично действие, има благоприятен ефект при огнищна и генерализирана епилепсия.

Представлява утвърден представител на така наречените антиконвулсивни средства (антиепилептични лекарства).

Плазменият му полуживот е от порядъка на 18 до 50-60 часа, което го причислява към дългодействащите бензодиазепини.

Основният механизъм, по който осъществява своите ефекти, е идентичен на механизма на действие на всички представители на групата на бензодиазепините и включва повлияване на основния потискащ невротрансмитер в централната нервна система, а именно гама-аминомаслената киселина (GABA).

GABA е основен невротрансмитер в ЦНС, който потиска мозъчната активност, като се счита, че ниските му нива се асоциират с различни неврологични прояви, като гърчове, тревожност, депресивни епизоди. Клоназепам действа като повишава активността на този невротрансмитер.

Прилага се най-често перорално, под формата на таблетки (съществува в някои страни и под формата на капсули), чиято единична доза варира с цел задоволяване потребностите на всеки конкретен пациент и лесно мониториране на дозата.

Лечението с клоназепам, подобно на терапията с представителите на бензодиазепините като цяло, започва с постепенно повишаване на дневната дози и корекции до постигане на желания ефект и овладяване на симптоматиката.

За намаляване на риска от токсични прояви и синдром на отнемане (rebound феномен) прекратяването на терапията се осъществява плавно и постепенно, с бавно понижение на дозата (приблизително с 0,125 милиграма на всеки три дни в зависимост от състоянието на болния).

Препоръчителните дневни дози варират в относително широки граници в зависимост от състоянието на болния, тежестта на проявите, наличието на други подлежащи заболявания и увреждания, възрастта (при възрастни пациенти се прилагат по-ниски дози).

Така например обикновено началната доза за лечение на гърчове при лица в активна възраст (между 18 и 64 години) включва 0,5 милиграма три пъти дневно, като постепенно се увеличава (при необходимост) с 0,5 до един милиграм на всеки три дни до копиране на симптомите. Максималната дневна доза за лечението на гърчове се изчислява приблизително на 20 милиграма.

При използване на клоназепам за лечение на генерализирана тревожност и панически атаки препоръчителните дози са по-ниски, като при лица в активна възраст обикновено включват 0,25 милиграма два пъти дневно с постепенно повишение с 0,5 милиграма на всеки три дни при необходимост. Максималната дневна доза за овладяване на проявите на панически разстройства не бива да надвишава 4 милиграма.

Тъй като съществуват различни фармацевтични компании, произвеждащи лекарства с една и съща активна съставка, винаги следвайте указанията на вашия лекуващ лекар и листовката, прикрепена към препарата.

Не променяйте самоцелно терапевтичния режим, тъй като рязкото прекратяване на лечението крие риск от синдром на отнемане, а приемът на по-високи дози крие опасност от изява на токсични прояви.

Лекарството показва бързо развитие на физическа и психическа зависимост, поради което се препоръчва да се съхранява далеч от свободен достъп до други лица (деца, възрастни хора), за намаляване рисковете от случайно поглъщане на дози от медикамента.

При кои състояния и заболявания е необходимо лечение с клоназепам?

Различните представители на бензодиазепиновото семейство намират приложение при различни състояния.

Много от тях се използват в комплексното лечение при редица състояния, протичащи с неврологични увреждания, докато други са с по-тясно специализирана активност.

Клоназепам намира приложение при различните форми на гърчове и епилепсия, включително и в детска възраст, както и при първични или вторични тонични, клонични или тонично-клонични гърчове.

Медикаментът е подходящ за краткосрочна терапия и бързо овладяване на гърчовата симптоматика, но не се препоръчва дългосрочна употреба и използване за мониториране на състоянието, поради риск от развитие на зависимост.

Препаратът е ефективно средство за овладяване на гърчовата симптоматика в детска възраст, като ефектът се постига при ниски плазмени концентрации, съответно при прием на ниски дози.

За лечение на епилепсия медикаментът се прилага самостоятелно или в комбинация с други подходящи агенти. Клоназепам е изключително ефективен и за овладяване на епилептичен статус, като се прилага успоредно с другите мерки за копиране на това сериозно състояние.

Освен в лечението на епилепсия клоназепам се прилага и при следните други състояния и заболявания:

• Болест на Creutzfeldt-Jakob
• Генерализирана тревожност
• Паническо разстройство (епизодична пароксизмална тревожност)
• Депресивен епизод
• Други видове хорея
• Мания без психотични симптоми или мания с психотични симптоми (за остро овладяване на проявите при определени пациенти)
• Други дегенеративни болести на нервната система, некласифицирани другаде
• Други тревожни разстройства
• Други уточнени дегенеративни болести на нервната система
• Агорафобия
• Клоничен хемифациален спазъм
• Миоклонус
• Невралгия на троичния нерв
• Социални фобии

Терапията с клоназепам се назначава от специалист, задължително след обстойна анамнеза (разпит на болния) и преглед, като е необходимо подробно запознаване със здравословното състояние на пациента за намаляване на риска от нежелани ефекти и оптимален избор на ефективна терапия (препарат, доза, продължителност на лечение).

Какви рискове крие лечението с клоназепам?

При започване на терапия с клоназепам е необходимо подробно предварително запознаване със здравословния статус на болния, тъй като медикаментът може да доведе до влошаване на протичането на различни подлежащи заболявания, може да предизвика нежелани лекарствени взаимодействия с приемани от пациента други лекарства, както и да увреди редица нормални, физиологични процеси.

Така например клоназепам се прилага с повишено внимание и под строг медицински контрол при лица с анамнеза за тежка депресия със суицидни мисли, глаукома, бъбречни или чернодробни увреждания, порфирия, астма, емфизем, бронхит, хронична обструктивна белодробна болест и други дихателни увреждания, при тежки психични заболявания (възможно е обостряне на проявите), психози, алкохолна и/или наркотична зависимост.

Медикаментът не се препоръчва за употреба по време на бременност (при употреба в първия триместър са възможни тежки малформации на плода и новороденото), както и при планиране на бременност. При необходимост от прием потърсете сигурен начин за контрацепция. Употребата му е противопоказана и в периода на лактация, тъй като клоназепам се екскретира в различен процент в майчиното мляко и може да предизвика увреждания при кърмачето. При необходимост от прием на точно този препарат по време на кърмене се препоръчва преустановяване на лактацията.

Едновременната употреба на клоназепам с някои други лекарства, включително и достъпни без рецепта, може да повиши риска от нежелани ефекти, да повлияе ефективността на някои от медикаментите, водейки до влошаване на общото състояние на болния.

Не се препоръчва едновременната употреба с:

• други бензодиазепини: например диазепам, лоразепам, мидазолам
• опиоидни аналгетици: кодеин, хидрокодон
• барбитурати: пентобарбитал, бутабарбитал
• седативни лекарства: золпидем, залеплон
• медикаменти, използвани за лечение при тревожност: буспирон, хидроксизин
• трициклични антидепресанти: амитриптилин, нортриптилин
• определени антиепилептични лекарства: габапентин, прегабалин
• някои антиациди: циметидин
• някои аналгетици и противовъзпалителни средства

По време на терапевтичния курс с клоназепам е противопоказана употребата на алкохол, тъй като се наблюдава значително повишение на риска от изява на нежелани, включително и токсични прояви.

Винаги уведомявайте вашия лекуващ лекар за всички лекарства, включително и хранителни добавки, витамини, минерали, билки и лечебни растения, които приемате, с цел намаляване на риска от странични ефекти и оптимизиране на терапията.

Възможни странични (нежелани) ефекти при лечение с клоназепам

По време на терапевтичния курс е необходимо проследяване на състоянието на пациентите, тъй като при голям процент от тях е възможна изява на различни по тежест нежелани ефекти.

Така например при приблизително всеки втори пациент се наблюдава повишена сънливост, всеки трети се оплаква от замаяност, световъртеж. Други чести нежелани ефекти при употребата на клоназепам са потиснато настроение, главоболие, нарушена ориентация, слабост, нарушения в съня, гадене, намалено либидо.

Други възможни нежелани ефекти, наблюдавани по-рядко, са следните:

• обрив
• косопад
• стомашен дискомфорт
• повишена раздразнителност
• дезориентация
• промени в говора и походката
• зрителни нарушения (двойно виждане, нистагъм)
• задух и респираторна депресия
• ускорен пулс
• ниско кръвно налягане
• нарушения в хемопоезата
• импотентност
• повишен риск от промени в поведението, суицидни мисли
• хепатомегалия (увеличаване размерите на черния дроб)
• синдром на отнемане (при рязко прекратяване на терапията)
• алергични реакции, протичащи със задух, оток на устните, лицето, езика, подуване на крайниците, изпотяване, припадък

При предишна алергична проява и изява на свръхчувствителност към клоназепам или друг представител на бензодиазепините, не приемайте отново медикамента или представители от тази група. Повторната алергична реакция ще е по-тежка и потенциално застрашава вашия живот.

При прием (случаен или умишлен) на многократно по-високи от препоръчителните дози се развива остра токсична реакция, изискваща спешна медицинска помощ.

Предозирането с бензодиазепини може да доведе до развитие на кома, перманентна мозъчна увреда и дори леталитет. Началните прояви включват изразено потискане на мисловната дейност, забавен, неразбираем говор, делюзии, респираторна депресия и задух, които при липса на своевременна медицинска намеса водят до коматозно състояние.