Клоничен хемифациален спазъм МКБ G51.3

Състоянието клоничен хемифациален спазъм представлява сегментно клонично неволево съкращение на мускулите, разположени от едната страна на лицето, инервирани от ипсилатералния лицев нерв.

Етиологията на заболяването е недоизяснена - предполагат се причини като хронично възпаление на лицевия нерв, компресия (притискане) на съдове, кръвоснабдяващи лицевия нерв или на самия нерв, съдови аномалии, травми на нерва. Възможни са спорадични случаи, при които няма лезии на нерва, както и засягане на няколко члена от дадена фамилия без изяснена причина. Заболяването се среща предимно в петото или шестото десетилетие от живота, почти винаги е с едностранна симптоматика, въпреки че може да има и двустранно засягане.

Патоморфологично се разкриват лезии на лицевия нерв, възпалителна инфилтрация, демиелинизационни промени. Налице са непрекъснати нервни импулси и свръхвъзбудимост на инервираните от нерва мускули на лицето.

Клиниката на клоничен хемифациален спазъм се представя първоначално с кратки клонични съкращения на мускула разположен около окото - орбикуларис окули, което се изявява с движения подобни на намигане, но може и да доведе до принудително затваряне на окото. Спазъмът постепенно (в течение на месеци или години) се разпространява към други лицевите мускули като мускулът, който се намира под веждата, орбикуларис орис - мускул разположен около устата, платизма - мускул разположен по брадичката, фронталния мускул, разположен по челото и други. Първоначално клоничните съкращения са единични, продължават и по време на сън, появяват се спонтанно. Стресови ситуации като умора и тревожност влошават или провокират спазмите. С напредване на клиниката прогресират до постоянни контракции на мускулатурата, представени с гримасничене, затруднен говор, хранене, намаление на слуха и в крайна сметка до нарушаване на ежедневната дейност. Пациентите не могат волево да контролират спазмите на мускулатурата и често изпитват силно притеснение от своето състояние.

Диагнозата на едностранния клоничен лицев спазъм се поставя след преглед от невролог, провеждане на специални невроизобразяващи изследвания като компютърна томография, магнитен резонанс, артериография, провеждане на ЕМГ (електромиография) и ЕЕГ (електроенцефалография). При наличие на сетивни нарушения като изтръпване, нарушена чувствителност и слабост на лицевата мускулатура е необходимо изключване на туморен процес в мозъка.

Диференциална диагноза на лицевия спазъм се прави с тикове, блефароспазъм, епилепсия, психогенни разтройства, дискинезия и други.

Лечението на клоничен хемифациален спазъм се провежда обикновено с медикаменти като карбамазепин, бензодиазепини. Напоследък с успех се прилагат апликации на ботулинов токсин под електромиографски контрол. При неуспех от консервативната терапия е възможно хирургично лечение с прекъсване на клонове на лицевия нерв.

Прогноза - в голяма част от случаите състоянието се хронифицира, но е възможна спонтанна резолюция.