Лечение с баклофен

Редица заболявания протичат с болка, скованост, мускулна ригидност и мускулни спазми. В зависимост от характера и етиологията на основната причина (заболяване), довела до проявата на тези клинични признаци, се назначава подходяща терапия.

При прояви, дължащи се на увреждания на гръбначния стълб или множествена склероза, често се назначават лекарства от групата на мускулните релаксанти.

Едно от най-често използваните в клиничната практика лекарства от групата на миорелаксантите е баклофен.

Лечение с баклофен се назначава при определени пациенти, като терапията се съобразява с техните индивидуални особености и здравословен статус, подлежащи заболявания и увреждания, давност и тежест на основното заболяване.

Какво представлява баклофен?

Баклофен принадлежи към голямата група на мускулните релаксанти (миорелаксанти) с централно действие.

Препаратите от тази фармакологична група водят до намаляване на мускулното напрежение и премахване на мускулните спазми, облекчаване на болката и сковаността, подобряване на комфорта на болния и облекчаване на изпълнението на обичайните ежедневни дейности.

Баклофен е синтетично производно на деривати на хлорофенил-бутаноева киселина. Използва се за лечение на мускулни спазми, в резултат от увреждане на гръбначния стълб или множествена склероза (под медицински контрол се използва и за терапията на други състояния).

Баклофен има релаксиращо мускулите действие, подобно на гама-аминомаслената киселина (ГАМК), която е агонист за специфични ГАМК-B рецептори. Действието се дължи на намаляване на предаването на нервни импулси.

Лекарството е одобрено за употреба и въведено в клиничната практика през 1977 година.

Форма на прием и дозиране

Прилага се обикновено перорално (налично е под формата на таблетки в различни дози, често по 10 и по 20 милиграма, като таблетките обикновено са с налична делителна черта, която позволява разделяне на дозата на две при нужда от по-ниска доза).

Препоръчва се индивидуализиране на дозата със започване на терапията с ниска доза, която постепенно, през няколко дни се повишава до желаната дневна доза (най-ниската ефективна дневна доза). Таблетките могат да се приемат както на гладно, така и с храненето и обикновено се назначават в трикратен дневен прием.

При пациенти, при които се съобщават нежелани прояви от стомашно-чревния тракт (гадене, повръщане, болка, дискомфорт в абдоминалната област) се препоръчва прием с храна или след хранене с достатъчно количество течности.

Обикновено се препоръчва следване на следната схема за постепенно повишение на дневната доза:

• през първите три дни от терапията баклофен се приема в доза 5 милиграма три пъти дневно
• в следващите три дни дозата се повишава на 10 милиграма три пъти дневно
• при необходимост дозата се повишава след три дни на 15 милиграма три пъти дневно
• при липса на желания ефект дозата се повишава след три дни на 20 милиграма три пъти дневно

Обичайно дневната доза при отделните пациенти варира между 40 и 80 милиграма дневно, като 80 милиграма е максималната безопасна дневна доза и не се препоръчва прием на по-висока доза.

Освен под формата на таблетки в някои страни баклофен е наличен и под формата на така наречената баклофенова помпа, която се инжектира интратекално. С помощта на интратекалната помпа необходимите количества баклофен се доставят директно в гръбначномозъчната течност. Този вид терапия е подходяща при пациенти, при които пероралният прием води до сериозни нежелани ефекти. С помощта на помпата се прилагат по-ниски дози и се минимизират нежеланите ефекти.

Видът, дневната доза, продължителността на лечението и особеностите в лечебния курс се определят и контролират от лекуващия лекар.

Изображение: freepik.com, radiopaedia.org

При кои състояния и заболявания се препоръчва лечение с баклофен?

Като представител на мускулните релаксанти баклофен намира приложение главно при състояния, протичащи с мускулна спастичност, както и свързаните с това прояви (болка, затруднени движения, дискомфорт).

Назначава се само под медицински контрол и не е достъпен свободно (необходима е рецепта от специалист), като може да се използва при следните състояния:

• Невралгия на троичния нерв
• Болест на двигателния неврон
• Клоничен хемиенцефален спазъм
• Ранна малкомозъчна атаксия
• Други уточнени екстрапирамидни и двигателни нарушения
• Множествена склероза
• Хорея на Huntington
• Сирингомегалия
• Трансверзален миелит
• Травми на гръбначния мозък
• Васкуларен церебрален инсулт
• Церебрална парализа
• Мозъчно-съдови инциденти и травми
• Подпомагане на рехабилитацията и възстановяването след определени видове травми

Поради липсата на желания ефекти и активност не е удачна употребата на баклофен при пациенти с прояви на скелетно-мускулна спастичност в резултат от ревматоиден артрит и артритни заболявания.

Ефективността на баклофен по отношение на приложението му при пациенти с болест на Паркинсон, след инсулт, както и при някои форми на церебрална парализа не е напълно изяснена, поради което не се препоръчва провеждане на подобна терапия.

Назначаването на лечение с баклофен при подобни прояви или при заболявания, различни от гореизброените, е възможна само под медицински контрол и стриктен мониторинг на пациента.

Резултатите от проведени в областта проучвания показват ефективност на баклофен по отношение на пациенти, пристрастени към употребата на марихуана, особено такива, които използват средството в големи дози или твърде дълъг период от време. Баклофен подпомага лечението на зависими към марихуана пациенти.

В някои страни баклофен е одобрен за употреба в комплексния терапевтичен план за лечение на алкохолна зависимост.

Не се препоръчва употребата на медикамента при лица под 12 годишна възраст, поради липсата на достатъчно проучвания в областта по отношение на неговата безопасност и ефективност за тази възрастова група.

При назначаване на терапията за намаляване на рисковете от изява на странични ефекти обикновено се стартира с по-ниска доза, която бавно и постепенно се повишава до най-ниската ефективна доза, която води до облекчаване на проявите на пациента. До достигането на тази доза често са необходими няколко седмици, дори месец.

При прекратяване на терапията за намаляване на рисковете от нежелани прояви отново се подхожда с постепенно понижение на дозата. Рязкото прекратяване на терапията може да отключи различни по тежест нежелани прояви при някои пациенти.

Какви рискове и нежелани ефекти крие лечението с баклофен?

При голям процент от пациентите лечението с баклофен, използван в оптималните дневни дози и при липса на противопоказания, не води до изява на сериозни странични ефекти.

Обикновено се наблюдават и описват леки, бързопреходни странични реакции, които отшумяват в хода на лечението или при преустановяване на терапията.

Към едни от най-честите нежелани реакции се включват:

• сънливост (наблюдава се при до 60 процента от пациентите)
• световъртеж (наблюдава се при 5 до 15 процента от пациентите)
• слабост (наблюдава се при 5 до 15 процента от пациентите)
• гадене с или без повръщане (наблюдава се при два до четири процента от пациентите)
• главоболие (описва се при до 8 процента от пациентите)
• обърканост (налице е при до десет процента от пациентите)
• безсъние (наблюдава се при 2 до 7 процента от пациентите)

Други възможни нежелани реакции, наблюдавани по-рядко в хода на терапията с баклофен, включват:

• чести позиви за уриниране
• констипация (запек)
• тежка алергична реакция
• когнитивни увреждания
• промени в настроението (халюцинации, депресия, еуфория)
• парестезии, мускулни болки
• шум в ушите
• промени в говора
• нарушения в равновесието и походката
• зрителни увреждания (нистагъм, страбизъм, миоза, мидриаза, диплопия)
• хипотония (понижение на кръвното налягане)
• импотентност, нарушения на еякулацията
• гърчове
• кожни прояви, обрив, сърбеж, повишено изпотяване
• наддаване на тегло

Терапията с баклофен може да доведе до промени в някои лабораторни показатели, като например повишение на алкалната фосфатаза и кръвната захар, което следва да се има предвид по време на лечебния курс.

За намаляване на рисковете от изява на различни по тежест нежелани реакции и токсични прояви се препоръчва обстоен предварителен преглед и разпит на пациента, като терапията не се препоръчва (или се прилага с повишено внимание) при пациенти с бъбречни увреждания, чернодробни заболявания, психични и поведенчески разстройства, включително шизофрения, епилепсия, язвена болест, ревматоиден артрит и други.

Лекарствени взаимодействия

За намаляване на рисковете от токсични прояви се препоръчва повишено внимание при прилагането на баклофен заедно с други лекарства, включително витамини, хранителни добавки, билки.

Повишен риск от нежелани лекарствени взаимодействия е налице при едновременна употреба на баклофен с опиоидни аналгетици, антитусивни средства (кодеин, хидрокодон), седативни средства, анксиолитици, някои други мускулни релаксанти, антихистамини (цетиризин, дифенхидрамин) и други.

Промяната в лечебния план без знанието на лекуващия лекар крие сериозни здравословни рискове. Промяната в дозата, честотата на приложение и продължителността на лечебния курс се контролират само и единствено от лекуващия лекар.

Употреба по време на бременност и кърмене

При необходимост от лечение с баклофен по време на бременност или в периода на лактация се препоръчва консултация със специалист и обсъждане на възможните ползи и рискове от терапията. При наличие на безопасна алтернатива последната е за предпочитане, тъй като не са налични достатъчно проучвания относно безопасността на баклофен по време на бременност и кърмене.

Изображения: framar.bg, freepik.com