Бензодиазепини

от 12 сеп 2018г., обновено на 08 дек 2022г.

Автор: Мариета Георгиева

Видове бензодиазепини

Лекарствени взаимодействия

Предозиране

Най-широко използваните в практиката психоактивни лекарства са от групата бензодиазепини. Предписват се за премахване на нервното напрежение, страха и безпокойството. Имат седативен ефект и благоприятстват настъпването на съня. Използват се като миорелаксанти и противогърчови средства (антиконвулсанти).

Видове бензодиазепини

Бензодиазепините са много видове и всички те имат различия по отношение на действие, скорост на метаболизиране, "полу-живот" (продължителност на действие на лекарството) и терапевтично приложение.

Най-често използваните бензодиазепини са:

алпразолам - одобрен за лечение на паник-атаки и тревожност; най-често предписван бензодиазепин в САЩ;
бромазепам - използва се за краткотрайно лечение на тревожност и за облекчаване на тревожността преди операция;
бротизолам - лекарство с много мощно анксиолитично, хипнотично и противогърчово действие, с бързо начало на действие; използва се за лечение на безсъние; не е одобрено за приложение в Канада, Великобритания и САЩ;
хлордиазепоксид - използва се за лечение на синдрома на алкохолна абстиненция;
клоназепам - със силно седативно, анксиолитично, хипнотично и антиконвулсивно действие; клоназепам е дълго действащ бензодиазепин, с полуживот от 20 до 50 часа; прилага се при лечение на епилепсия и паническо разстройство;
хлоразепат - притежава хипнотично, седативно и анксиолитично действие; използва се за лечение на тежко безсъние и тревожни разстройства;
клотиазепам - използва се за лечение на тревожност в краткосрочен план;
клоксазолам - предписва се за лечение на тревожност;
диазепам - анксиолитично, хипнотично, седативно и противогърчово лекарство с бързо начало; използва се за лечение на пристъпи на паника, безсъние, припадъци, синдром на неспокойните крака и алкохолна абстиненция;
естазолам - притежава седативно и анксиолитично действие; предписва се за краткосрочно лечение на безсъние;
етизолам - използва се за лечение на безсъние;
флунитразепам - обикновено се предписва за краткосрочно лечение на хронично, тежко безсъние; лекарството се използва от изнасилвачи, поради способността му да причинява амнезия;
флуразепам - седативно и анксиолитично лекарство, използвано за лечение на леко до умерено безсъние;
лопразолам - притежава седативен и анксиолитичен ефект; използва се при умерено тежка форма на безсъние;
лоразепам - много мощно лекарство, със седативен, анксиолитичен и мускулно-релаксиращ ефект; предписва се за краткосрочно лечение на тежка тревожност;
мидазолам - мощен медикамент, с анксиолитично, хипнотично, антиконвулсивно и седативно свойство; миорелаксант; използва се за лечение на остри пристъпи, тежко безсъние, преди хирургически процедури;
нитразепам - лекарство с хипнотично действие, използвано за лечение на тежко безсъние;
нордазепам - антиконвулсант, анксиолитичен и мускулен релаксант, успокоително лекарство, използвано за лечение на тревожност;
оксазепам - използва се за лечение на тревожност, безсъние и контрол на симптомите на алкохолна абстиненция;
темазепам - одобрен за краткотрайно лечение на безсъние.

Действие

Човешкият мозък съдържа много различни невротрансмитери, които са отговорни за изпращането на импулси ("съобщения") между мозъчните клетки. Тези импулси са или с "успокояващи", или с "възбуждащи" ефекти. Когато човек е силно развълнуват и неспокоен, мозъкът става свръх-активен, което налага изпращането на "успокояващи" импулси до мозъчните клетки, с цел да се забави активността и да намалеят симптомите на тревожност.

Действие на бензодиазепините

Изображение: CNSforum.com

Всички ефекти на бензодиазепините са резултат от повлияването на невротрансмитера ГАМК (гама-аминомаслена киселина). В ЦНС са установени т.нар. бензодиазепинови рецептори, които са разпространени повсеместно - в кората на главния мозък, малкия мозък, продълговатия и гръбначния мозък, хипокампуса и лимбичната система. Рецепторът представлява комплекс от ГАМК-А постсинаптичен рецептор, ГАМК-модулин и хлорни йонофори.

Бензодиазепините се свързват със специфичните рецептори, потенцирайки ефектите на ГАМК, която е основния задръжен медиатор в ЦНС. В резултат намалява предаването на импулсите между невроните.

Показания

Бензодиазепините притежават широки терапевтични показания. Използват се при:

неврози;
емоционален стрес;
безсъние - препоръчват се за прием само при нужда или за кратък период от време;
гърчови състояния - бензодиазепините са силни антиконвулсанти и са много ефективни при предотвратяване на продължителни конвулсивни епилептични припадъци;
фобии;
депресии;
панически разстройства - бензодиазепините са много ефективни за лечение на паник-атаки и тревожност;
мускулни спазми;
контрактури;
алкохолна и никотинова абстиненция - тези медикаменти подпомагат процеса на отказа от алкохол, като смекчават силата на пристъпите на абстиненция;
генерализирано тревожно разстройство (GAD) - много ефективни, но се предписват за период не по-дълъг от един месец;
алкохолна кардиомиопатия;
болест на Хънтингтън;
парализа на лицевия нерв;
алкохолен хепатит;
дистония;
психични разстройства;
екстрапирамидни и двигателни нарушения;
лихен симплекс хроникус;
органично кататонно разстройство;
хроничен панкреатит с алкохолна етиология.

Използват се също така за премедикация в анестезиологията.

Противопоказания

При употреба за кратък период от време бензодиазепините са безопасни. Но при дългосрочна употреба (за повече от месец), може да доведат до развитие на толерантност, зависимост и други нежелани ефекти.

Протижопоказания Бензодиазепините не бива да се прилагат при пациенти с:

чернодробна недостатъчност;
бъбречни заболявания;
дихателни нарушения;
сънна апнея;
бронхити;
ХОББ;
миастения гравис;
алергии към лекарства;
по време на бременност и кърмене.

Тези медикаменти нарушават бързината на реакциите, което ги прави неподходящи при шофиране и работа с машини, както и други дейности, изискващи повишена бдителност.

Забранява се комбинирането им с алкохол!!!

Нежелателно е рязкото спиране на медикаментите, поради развитата лекарствена зависимост при продължителна употреба. Дозата се намалява постепенно, като спазват стриктно предписанията на лекуващия лекар.

Странични ефекти

Най-често наблюдаваните нежелани ефекти включват:

световъртеж;
замаяност;
отпадналост;
главоболие;
обърканост;
мускулна слабост;
нарушения на паметта;
депресия;
замъглено зрение;
тремор;
стомашно неразположение;
кошмари и неспокоен сън;
нарушена концентрация;
липса на координация;
промени в апетита;
намалено либидо;
еректилни проблеми.

Желателно е спешно да се свържете с лекуващия лекар при възникване на някои от следните реакции:

болка в гърдите;
промени в сърдечния ритъм;
промени в зрението;
пожълтяване на очите или кожата.

Макар и много рядко, но е възможно възникването на алергична реакция към бензодиазепини, което налага незабавно да потърсите спешна медицинска помощ. Симптомите на алергична реакция включват:

Рискът от интоксикация при приема на бензодиазепини е много малък. Той се увеличава при едновременното им приемане с други лекарства като хипнотици, опиати или с алкохол. При интоксикация се наблюдават:

повишена възбудимост;
халюцинации;
хипотония;
безпокойство;
атаксия.

Приема на бензодиазепини от твърде възрастни пациенти не е желателно. В този случай ползите от медикаментите са по-малко, отколкото вредите, които може да нанесат.