Специфични (изолирани) фобии МКБ F40.2

Специфичната фобия е всякакъв вид тревожно разстройство, което обхваща неразумен или ирационален страх, свързан с конкретни обекти или ситуации. В резултат на това засегнатото лице се стреми да избягва контакт с тях и в тежки случаи, всякакъв вид връзка, дори спомен. Страхът всъщност може да бъде инвалидизиращ за ежедневния им живот.

Страхът или безпокойството могат да бъдат предизвикани както от присъствието, така и от очакването на конкретния обект или ситуация. В някои случаи това може да доведе до паническа атака. При повечето възрастни, засегнатият понякога съвсем логично знае, че страхът е необоснован, но все пак му е трудно да контролира безпокойството си. По този начин това състояние значително да увреди функционирането и дори физическото здраве. Специфични (изолирани) фобии засягат до 12% от хората в някакъв момент от живота им. Обхваща акрофобия, фобия от животни, клаустрофобия и обикновена фобия.

Акрофобия

Тя представлява екстремен или ирационален страх или фобия от височини, особено когато човек не е на обективна височина. Той принадлежи към категория специфични фобии, свързани с дискомфорт на пространството и движението.

Повечето хора изпитват степен на естествен страх, когато се намират на височини, известни като нормален страх от падане. До 1/3 от населението може да притежава ниво на визуална нетолерантност към височината. Някои хора също се страхуват от силния вятър, като допълнителен фактор за това да паднат. Последното състояние е известно като добавъчна фобия.

Хората с акрофобия могат да изпитат паническа атака на високи места, попадат в превъзбудено състояние и силен страх как ще слязат безопасно. Приблизително 2-5% от общото население има акрофобия, като два пъти повече жени са засегнати, отколкото мъжете.

Традиционно за предпоставка към акрофобията, подобно на други фобии, се смята силно травматизиращо преживяване. Степента на страх варира и терминът фобия е запазен за хората с прекомерно чувство. Страхът от височини е инстинкт, открит в много бозайници, включително домашни животни и хора. Експерименти сочат, че от една определена възраст бебета и малки деца, както и животни, не са склонни да стъпят на стъклен под, който има височинен изглед от няколко метра. Докато вродената предпазливост около височините е необходима за оцеляване, един страх на фобийно ниво ще попречи на нормалните дейностите от ежедневието, като например престой на стълба или стол, както и изкачване.

Възможен допринасящ фактор е дисфункция при поддържане на баланса. В този случай тревожността е обоснована. Системата на човешкия баланс обединява тактилните, вестибуларните и близките визуални знаци за преценяване на положението и възможностите за движение. Когато височината се увеличава, визуалните сигнали отстъпват и балансът се влошава, дори при нормалните хора. Въпреки това, повечето хора реагират чрез пренасочване към по-голяма зависимост от тактилните и вестибуларните възприятия на равновесната система. Акрофобният човек обаче, продължава да разчита на визуални сигнали. Зрителната част от мозъка се претоварва, което води до объркване.

Налице са редица проучвания за използване на терапия с виртуално представяне на пространството. Много различни видове лекарства се използват при лечението на фобии като страх от височини, включително традиционни лекарства срещу тревожност като бензодиазепини и по-нови опции като антидепресанти и бета-блокери. Някои лечения предизвикват краткосрочни подобрения в симптомите. Успехът на дългосрочното лечение все още не е на необходимото ниво.

Зоофобия

Наричана по този начин е фобията от животни, тя е клас специфични фобии към определени животни, както и ирационален страх или дори просто неприязън към тези същества. Примери за специфични зоофобии биха били тези от пчели (афифобия), страхове от паяци (арахнофобия), птици (орнитофобия) и змии (офидофобия) също са често срещани. Според Зигмунд Фройд, животинската фобия е едно от най-честите психоневротични заболявания сред децата.

Ентомофобията (страх от насекоми) може да се развие, след като човек вече е имал травматично преживяване с въпросните насекоми. Може да се развие рано или по-късно в живота. Обикновено човек се страхува от един специфичен вид насекомо, а ентомофобията води до промени в поведението, като болният ще избягва ситуации, в които може да се сблъска с конкретния вид насекомо. Когнитивно-поведенческата терапия се счита за ефективно лечение.

Зоофобията не е разумният страх от опасни или заплашващи животни, като например диви кучета, тигри, лъвове, мечки или отровни змии. Това е фобия към животните, която причинява стрес или дисфункция в ежедневието на индивида.

Клаустрофобия

Представлява страх от малки и тесни пространства или стая, от която човек не може да излезе. Тя може да бъде задействана от много ситуации или стимули, включително асансьори, препълнени с хора, стаи без прозорци, хотелски стаи със затворени врати и прозорци, малки коли и дори тесни дрехи. Обикновено се класифицира като тревожно разстройство, което често води до пристъпи на паника. Началото на клаустрофобията се дължи на много фактори, включително намаляване на размера на амигдалата или генетична предразположеност към страх от малки пространства.

Проучване показва, че от 5 до 7% от световното население е засегнато от тежка клаустрофобия, но само малък процент от тези хора получават лечение на заболяването.

Клаустрофобията се класифицира като тревожно разстройство. Симптомите обикновено се развиват по време на детството или юношеството. Обикновено се смята, че има два основни симптома: страх от ограничение в пространството и страх от задушаване. Един типичен клаустрофоб ще се страхува от поне един, ако не и в няколко от следните обекта:

• малки помещения
• заключени стаи
• ядрено-магнитен резонанс
• компютърна томография
• автомобили
• автобуси
• самолети
• влакове
• тунели
• асансьори
• пещери

Освен това, страхът може да накара някои клаустрофобия да се тревожат от тривиални въпроси, като например да седят на фризьорския стол или да чакат в опашка в. Друго възможно място за клаустрофобични атаки е стоматологичен стол, особено по време на стоматологична хирургия.

Когато са затворени, болните изпитват страх, че няма да могат да дишат правилно, изчерпвайки кислорода. Това невинаги е тясно пространство, което предизвиква въпросните емоции, но е и неуместен страх от възможностите за това, което може да се случи. Когато нивата на тревожност започнат да достигат определено ниво, засегнатият проявява следните симптоми:

• изпотяване или втрисане
• ускорен сърдечен ритъм и повишаване на кръвното налягане
• замаяност и припадъци
• пресъхване на устата
• хипервентилация
• горещи вълни
• треперене и усещане за "пеперуди" в стомаха
• гадене
• главоболие
• скованост
• усещане за задух
• стягане в гърдите, болки в гърдите и затруднено дишане
• объркване или дезориентация
• страх от вреда или болест

Диагностицирането на клаустрофобия обикновено става след консултация за други състояния, свързани с тревожност. Някои критерии трябва да бъдат изпълнени, за да се диагностицират специфични фобии. Те включват:

1. Прекомерен страх, причинен от съществуването или очакването на конкретна ситуация.
2. Реакция на тревожност, когато се проявява стимул, може да доведе до пристъпи на паника при възрастни или деца, избухване и плач.
3. Признаване от възрастни пациенти, че техният страх произлиза от очакваната заплаха или опасност.
4. Ангажиране в мисли как да избегнат ситуацията или склонност да се изправи пред ситуацията, но с дискомфорт и тревожност.
5. Фобията е продължителна, обикновено 6 месеца или повече.
6. Симптоми не могат да бъдат приписани на други основни психични състояния, като обсесивно-компулсивно разстройство или посттравматично стресово разстройство.

Когнитивната терапия е широко приета форма на лечение за повечето тревожни разстройства, включително за специфични (изолирани) фобии. Смята се също, че е особено ефективно в борбата с нарушенията, при които пациентът всъщност не се страхува от ситуация, а по-скоро се страхува от това, което може да се случи хипотетично. Крайната цел на когнитивната терапия е да преработи изкривените мисли или погрешни схващания, свързани със страховете. Теорията е, че модифицирането на тези мисли ще намали безпокойството и избягването на определени ситуации.