Фобийни тревожни разстройства МКБ F40

Фобията е вид тревожно разстройство, което се характеризира с постоянен и прекален, необоснован страх от обект или ситуация. Фобията обикновено води до бързо начало на страха и присъства повече от 6 месеца. Засегнатият човек може да избяга от дадена ситуация или да се затвори вкъщи, очаквайки по-голяма от действителната опасност. Ако опасният обект или ситуация не могат да бъдат избегнати, засегнатото лице преживява значителни страдания.

Фобийните тревожни разстройства засягат около 6-8% от хората в западния свят и 2-4% от хората в Азия, Африка и Латинска Америка за дадена година. Социалната фобия засяга около 7% от хората в САЩ и 0.5-2.5% от хората в останалата част на света. Агорафобията засяга около 1,7% от хората. Като жените са засегнати около два пъти по-често от мъжете. Обикновено началото е на възраст от 10 до 17 години. Хората с фобии са изложени на по-висок риск от самоубийство.

Рисковите фактори за развитието на фобийни тревожни разстройства са темпераментни, генетични и свързани с околната среда. Например негативната афективност (склонност да се чувстват негативни емоции като отвращение, гняв, страх или вина) или потискане на поведението са темпераментни рискови фактори за различни тревожни разстройства.

Свръхзащита на родителите, физическото насилие и травматични преживявания са примери за рискови фактори на околната среда, които увеличават вероятността индивидът да развие специфична фобия. Може да има и генетична чувствителност към определена категория специфична фобия. Например, ако човек има близък роднина с фобия към летене, то е по-вероятно той да отключи същата фобия в сравнение с всяка друга категория фобии.

Фобиите могат да бъдат разделени на:
1. Специфични фобии: страх от определени обекти или социални ситуации, при които незабавно се стига до безпокойство и понякога могат да доведат до пристъпи на паника.
2. Агорафобия: генерализиран страх от напускане на дома или посещаване на малко познато място и възможна поява на панически атаки, които да последват. То може да бъде причинено от различни специфични фобии като страх от открити пространства, страх от заразяване (страх от микроби, вероятно усложнен от обсесивно-компулсивно разстройство или посттравматично стресово разстройство), свързани с травма, настъпила извън дома.
3. Социалната фобия, известна също като социално тревожно разстройство, представлява страх на човек от комуникация, поради оценката на околните и недобро представяне.

Фобиите варират по тежест сред различните хора. Някои от тях могат просто да избягват темата за страха си и да страдат със значително по-леко тревога. Други имат силни пристъпи на паника с всички свързани симптоми. Повечето хора разбират за необоснования им страх, но са безсилни да превъзмогнат паническата си реакция. Тези лица често съобщават за замаяност, загуба на контрол на пикочния мехур или червата, тахипнея, чувство на болка и недостиг на въздух.

Видовете специфични фобии включват такива към определени животни, природни бедствия, кръв или нараняване, както и специфични ситуации. Най-често срещаните са страх от паяци, страх от змии и страх от височини. Понякога те се предизвикват от негативен предишен опит със същото.

Има различни методи, използвани за лечение на фобии. Тези методи включват систематична десенсибилизация, прогресивна релаксация, виртуална реалност, моделиране, медикаменти и хипнотерапия. Използваните лекарства включват антидепресанти, бензодиазепини или бета-блокери.

Когнитивно-поведенческата терапия може да бъде полезна, като позволява на пациента да осмисли убежденията си, като се съобразява със собствените си чувства, с цел пациентът да осъзнае, че страхът му е ирационален. Тази терапия може да се проведе и в група. Постепенното десенсибилизиращо лечение и когнитивно-поведенческата терапия често са успешни, при условие че пациентът има желание и е мотивиран да постигне съответните резултати.

Когнитивно-поведенческата терапия също така е ефективно лечение на фобии при деца и юноши. Тя работи за намаляване на негативното мислене, увеличаване на способността за решаване на проблеми и осигуряване на функционална перспектива за излизане от ситуацията на детето. Чрез постепенна експозиция, децата се излагат на социални ситуации в йерархичен подход. Накрая, заключението включва практикуване на придобитите умения.

Някои съвети могат да помогнат за контролирането или отслабването на симптомите на фобийни тревожни разстройства. Сред тях се включват:

1. Ограничаване на храната и напитките, които имат кофеин, като кафе, чай, кола, енергийни напитки и шоколад. Кофеинът е лекарство, променящо настроението, и може да влоши симптомите на тревожни разстройства.
2. Здравословно хранене и тренировки. Бързите аеробни упражнения като джогинг и колоездене помагат за освобождаването на вещества в мозъка, които намаляват стреса и подобряват настроението.
3. Проблеми със съня и тревожно разстройство често вървят ръка за ръка. Ефективната почивка е приоритет. Рутинната и релаксираща процедура за лягане може да е от полза, както и осигуряването на 8 часа сън.