Фобийно тревожно разстройство, неуточнено МКБ F40.9

Фобиите са усещания, по-силно изразени от страховете. Те се развиват, когато човек има преувеличено или нереалистично чувство за опасност от ситуация или предмет. Ако фобията стане много тежка, се стига до ситуация, при която болният може да организира живота си, така че да избягва моментите, които им причиняват безпокойство. Освен че ограничава ежедневния им живот, това може да доведе и до много страдания. Те се различават от обикновените страхове по това, че фобийната тревожност е толкова силна и успява да попречи на ежедневието и способността за нормално функциониране.

Страхът е чувство, което съпътства човек от самото раждане до смъртта му. Той ръководи мислите и действията му. Първобитният човек се е страхувал от животните и тъмнината, и затова е имало дежурен, който да поддържа огъня нощем. В древните култури е описан страхът не само от животните, а и от различните природни бедствия като наводнения, земетресения, гръмотевични бури. Характерно е, че чувството на страх при подобни природни бедствия се наблюдава и сред животните, които преди появата на бедствието стават неспокойни, а които имат възможност бягат към полето и гората.

Хипокампусът е структура на мозъка, която играе важна роля поради значението си за формиране на спомени и свързването им с емоции и сетива. Когато се справя със страха, хипокампусът получава импулси от амигдалата, позволяващи му да свърже страха с определен стимул, като миризма или звук.

Фобиите са най-често срещаният вид тревожно разстройство. Те нямат единствена и конкретна причина, но съществуват редица свързани фактори. Причина за фобийно тревожно разстройство, неуточнено може:

• да бъде свързана с конкретен инцидент или травма
• да е психологичен отговор на човек, които в ранно детство е лишен от родителски грижи, загуба на брат или сестра
• има доказателства, които предполагат, че някои хора имат генетично предразположение и е са родени с тенденция да бъдат по-тревожни от останалите

Симптомите могат да включват:

• нестабилност и световъртеж
• гадене
• изпотяване
• повишена сърдечна честота или сърцебиене
• недостиг на въздух (задух)
• сухота в устата
• болки в гърдите
• треперене
• разстроен стомах

Ако болният не влиза в контакт с източника на фобията си, тя може да не се отрази на ежедневието му. Повечето хора с фобия са напълно наясно с проблема. При някои болни, непрекъснатото отбягване на рисковите фактори, могат да влошат ситуацията.

Почти всички фобийни тревожни разстройства могат да бъдат успешно лекувани и излекувани за в бъдеще. Говоренето с психолог или психиатър е полезна първа стъпка в лечението. Неусложнените фобии могат да бъдат лекувани чрез постепенно сблъскване на болния с обект, животно, място или ситуация, които причиняват страх и безпокойство. Това е известно като десенсибилизация или самостоятелна експозиция. Тези методи могат да бъдат прилагани с помощта на професионалист или като част от програма за самопомощ.

Систематичната десенсибилизация е процес, при който пациентите бавно привикват към фобията си и в крайна сметка я преодоляват. Традиционната систематична десенсибилизация включва излагане на човек на обекта, от който се страхува за продължително време, така че страхът и дискомфортът да станат преодолими. Това контролирано излагане на причинителя на тревожност е от ключово значение за ефективността на експозиционната терапия при лечението на фобиите.

Доказано е също, че хуморът е отлична алтернатива, когато традиционната системна десенсибилизация е неефективна. Систематичната десенсибилизация с хумор включва поредица от лечебни дейности, които се състоят от мероприятия, предизвикващи смях със застрашителния обект.

Процедури за релаксиране на мускулите могат да се използват при фобийно тревожно разстройство, неуточнено, тъй като това помага на пациентите да отпуснат мускулите си преди и по време излагане на обект или явление, причиняващи страх.

Методът на така наречено „моделиране“, при което терапевтът моделира как пациентът трябва да реагира на страховете, се оказа ефективно за деца и юноши. Това насърчава пациентите да упражняват поведението си и засилва техните умения за преодоляване на страха. По начин, подобен на системната десенсибилизация, фобийните пациенти постепенно се изправят срещу страха си. Основната разлика между моделирането на болните и систематичната десенсибилизация включва наличието на терапевт, който моделира и наблюдава положителното поведение в хода на постепенното излагане на обекти, причиняващи усещания за страх.

Терапията с виртуална реалност е друга техника, която помага на фобийните болни да се изправят срещу обекта на своя страх. Тук се използва виртуална реалност, за да генерира сцени, които са възможни във физическия свят. Той предлага някои предимства пред системната терапия за десенсибилизация. Хората могат да контролират сцените и експозицията. Виртуалната реалност е по-реалистична, отколкото просто пациентът да си представи дадена сцена - терапията се провежда в частна стая и лечението е ефективно.

Лечението на усложнени фобии често отнема повече време и включва терапии, под формата на:

• консултиране
• психотерапия
• когнитивно-поведенческа терапия

Медикаменти обикновено не се използват за лечение на фобии. Понякога обаче се предписва, за да помогне на хората да се справят с последиците от безпокойството. Лекарствата, които могат да се използват, включват:

• антидепресанти
• транквиланти
• бета блокери

Някои от следните съвети могат да помогнат на болния да контролира или да потисне интензивността на симптомите си:
Ограничаване приема на храни и напитки, които съдържат кофеин, като кафе, чай, кола, енергийни напитки и шоколад. Кофеинът е вещество, променящо настроението, и може да влоши симптомите на тревожни разстройства.

Рационалното хранене и редовното спортуване помагат за подобряване симптомите на фобийно тревожно разстройство, неуточнено. Някои видове аеробни упражнения или спорт като джогинг и колоездене помагат за освобождаване на мозъчни вещества, които намаляват стреса и повишават настроението.

Проблемите със съня и тревожното разстройство често вървят заедно. Предоставяне на достатъчно почивка е приоритет. Може да се прилага релаксираща рутина за лягане, а при проблеми със съня, болният трябва да се консултира с лекар.