Психотерапия: видове и особености

Стресиращо ежедневие, хронична преумора, промяна в семейното положение (раздяла с партньора, раждане на дете), загуба на близък човек, проблеми в работата (започване на нова работа, неразбирателство с колегите и ръководството) и още много други са само малка част от факторите, с които понякога се налага да жонглираме и запазим самообладание.

В живота на всеки има трудни моменти и всеки отделен човек намира своя подход за решаването им. Някои предпочитат тихомълком да удавят проблемите в обилни количества алкохол, други посягат към наркотични вещества, трети, потискайки нарастващата вълна от фактори, в безсилието си посягат към храната (развиват се различни хранителни разстройства, от които най-често компулсивно преяждане).

Малко хора са запознати с възможностите на психотерапията, възприемайки я като нещо твърде далеч от тях, което не може да им помогне.

Познаването на психотерапията: видове и особености, може да подпомогне справянето с различни по тежест проблеми и стресови ситуации, тъй като терминът психотерапия обобщава в себе си голям брой, различаващи се по редица особености, направления, предназначение да подпомогнат отделните пациенти в труден период.

Хроничното действие на стреса като фактор (независимо от причината, която го причинява) може да доведе до много по-тежки последици и заболявания, засягащи психическото и поведенческото развитие, като например депресия, обсесивно-компулсивно разстройство, хранителни нарушения и много други.

В този случай самостоятелното приложение на психотерапията може да не доведе до необходимите ефекти, но комбинираното приложение на подходяща медикаментозна терапия с правилно подбран вид психотерапия значително увеличава шансовете от бързо и добро повлияване състоянието на болния.

Психотерапия: видове и особености

Психотерапията е направление, чиято основна цел е посредством разговор със специалист (или използването на различни техники, включващи игрови роли, прилагане на изобразителното изкуство, музика и други) пациентът да постигне напредък, осъзнавайки ситуацията в която се намира.

Необходима е промяна в начина на мислене, съответно и поведението на пациента, разпознаване на емоциите и справяне с тях, създаване на усещане за контрол над ситуацията, обучение на различни видове техники, които пациентът да прилага в ситуации на необходимост (например при повторна стресираща ситуация или техники за подобряване на социалните контакти).

Многобройните видове психотерапия показват съществени прилики и разлики помежду си, като са създадени с цел покриване на нуждите на различните пациенти, справяне с техните проблеми, лечение и подобряване на състоянието им (при психични и поведенчески разстройства, хранителни нарушения, посттравматичен стрес, агресивно поведение и други).

Специалистите са добре обучени за разпознаване на симптомите и създаване на подходяща стратегия за справяне с всеки един от тях. При всеки конкретен пациент е необходим индивидуален подход и внимателно общуване, предразполагане към споделяне на чувства и мисли и създаване на среда на доверие и разбирателство. За да опознае своя пациент психотерапевтът трябва първо да го предразположи, показвайки му, че е тук, за да получи помощ, а не поредната доза осъждане, обиди и подигравки.

Различните видове психотерапия показват широк спектър на заболявания и състояния, които повлияват, само част от които включват следните:

• биполярно афективно разстройство
• генерализирана тревожност
• агорафобия
• депресивен епизод
• нервна анорексия
• нервна булимия
• обсесивно-компулсивно разстройство
• остра стресова реакция
• посттравматично стресово разстройство
• рецидивиращо депресивно разстройство
• смесени натрапливи мисли и действия
• социални фобии
• специфични (изолирани) фобии
• хипохондрично разстройство
• параноидно разстройство на личността
• психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества

Психотерапията е ефективна и при проблеми с концентрацията, синдром на хронична умора, хронична болка, алкохолизъм, лабилно настроение, проблеми със съня, проблеми със социалното общуване и други.

Психотерапия: видове и особености

В зависимост от това колко човека включва всеки отделен сеанс, психотерапията бива следните основни видове:

• индивидуална: предназначена за конкретния пациент, който сам посещава своя терапевт и сам търси решение на проблемите
• групова: предназначена за малка или по-голяма група от хора, споделящи общ проблем, които са подбрани и селектирани от психотерапевта, така че да взаимодействат помежду си, извличайки оптимална ползва един от друг
• семейна (фамилна): семейството като единица заедно посещава сеансите, като заедно търсят решение на създадения проблем
• брачни двойки (партньори): партньорите заедно посещават сеансите, като най-често целта е сплотяване на отношенията, търсене на решение на ситуацията след извънбрачна афера (изневяра), агресивно поведение на единия от партньорите, затруднена комуникация, липса на влечение на партньорите един към друг, водени от желанието да запазят своите отношения като двойка

Всяка една от тези видове терапии протича под ръководството на добре обучен психотерапевт, който в зависимост от конкретната ситуация и проблем на пациента (пациентите) подбира така техниките, които използва, че да постигне оптимален резултат, напредък и подобрение.

В зависимост от конкретния случай психотерапията може да се комбинира с подходяща медикаментозна терапия, включваща най-често различни видове антидепресанти (трициклични антидепресанти, селективни инхибитори на реабсорбцията на серотонин и други), анксиолитици (използвани за лечение при тревожност), транквилизатори и други, като дозата и продължителността на терапевтичния курс се съобразяват с тежестта на симптомите на болния, наличието на подлежащи заболявания, прием на други медикаменти, някои индивидуални особености.

Съществуват множество видове психотерапия, които използват различни методи и техники за постигане на подобрение при различните пациенти, от които най-често се използват следните:

• Психодинамична терапия: в основата на тази терапия стои концепцията за нещо преживяно в миналото, рефлектирало върху настоящето. Причината за проблемите в настоящето се търсят в детството и ранните години на съзряване, които са останали неразрешени. Необходимо е приемането им и осъзнаването им като фактор. Този вид психотерапия изисква повече време (необходимо е да се проникне в подсъзнанието на пациента и от неговите дълбини да се търсят причините за сегашния проблем). Психодинамичната терапия е подходяща за множество видове поведенчески нарушения, тревожност, депресия, панически атаки, както и за всички, които са любопитни по какъв начин миналото показва отражение върху настоящето
• Когнитивно поведенческа терапия: представлява краткосрочна терапия, строго ориентирана към справянето с точно определен, конкретен проблем, реализираща се в рамките на пет до 20 сеанса (в зависимост от проблема) и времетраене между 30 и 60 минути за всеки сеанс. В основата на нейната концепция е взаимовръзката между мисли, чувства и действия, като заучени вредни (негативни) мисли водят до саморазрушително поведение. Особено подходяща е при леки форми на депресия, тревожност, хранителни разстройства, фобии и други
• Диалектическа поведенческа терапия: използва някои от когнитивно-поведенческите техники за промяна в начина на мислене, съответно емоционалния статус и действия в комбинация с различните концепции за справяне със стреса (проблема). При този вид терапия психотерапевтът представя пред пациента така проблемната ситуация, че той да може да осмисли, разбере и приеме, но в същото време и да направи необходимата промяна за справяне с нея. Този вид терапия е особено подходяща при лица с рисково поведение, като например склонни към суицидни мисли и действия, склонни към самонараняване, с различни зависимости и други. Основният фокус е насочен към справяне със стресорния агент (например агресията, наблюдавана при много от пациентите), балансиране на емоционалния статус, разбиране на проблема, ефективна комуникация и намиране на решение за справяне с него
• Междуличностна терапия: този вид психотерапия се фокусира върху поведението и взаимодействието като цяло на пациента с неговото обкръжение (приятели, семейство, роднини), като основната цел е подобряване на комуникацията и разбирането между тях, повишаване на самочувствието на болния. Прилага се предимно при лица, които са обект на социална изолация, както и при междуличностни конфликти, събития, водещи до голяма промяна в живота им (загуба на близък)
• Хуманистична терапия: в основата на този вид психотерапия е повишаването на възможностите и капацитета на пациента за направата на рационални избори и развитие на техния максимален потенциал успоредно с приемането, разбирането и подкрепата към другите
• Гещалт психотерапия: в основата на този вид психотерапия стои възприемането на човек като едно цяло, което има всичкия необходим ресурс за справяне с всевъзможни проблеми, но наложени, саморазрушителни и негативни мисли и влияние, както и прекомерното концентриране върху минали грешки се отразяват негативно върху неговите способности. Целта на терапията е осъзнаване на необходимостта от живот тук и сега, приемане на собственото си тяло и емоционален свят

Съществуват множество други видове психотерапия, като например арт терапия (използва различните видове изкуство за изразяване на себе си, като правилното тълкуване от страна на терапевта подпомага разгадаването на вътрешния свят на пациента), драма терапия (заимства техники от театъра, като влизането в роля всъщност помага на пациента да изрази себе си) и много други, които са в по-слаба степен застъпени, но могат да намерят приложение при определени пациенти.

За постигане на желаните резултати, подобряване на състоянието, облекчаване на симптомите е необходимо:

• избор на доверен специалист, с дългогодишен опит в областта, запознат със спецификите на материята
• желание за получаване на помощ: ако пациентът сам не желае да получи помощ и най-големият професионалист трудно ще го пречупи
• поставяне на ясни цели: макар и трудно осъществимо при всички пациенти е необходимо още в началото на терапията поставяне на ясни цели за крайните резултати (какво искаме да постигнем) до края на терапията
• избор на подходящ вид психотерапия, съобразен с конкретния пациент: непознаването на отделните видове психотерапия и неподходящият избор на техника и метод за отделния пациент може да доведе до по-бавно постигане на желаните ефекти и напредък
• стриктно спазване на препоръките на специалиста: пропускането на сеанси, самоцелната промяна в лекарствената терапия и други своеволия от страна на пациента могат да опорочат терапията и дори да окажат негативно въздействие върху здравословното му състояние
• подкрепа: подкрепата от близките, семейството, приятелите, половинката са от ключово значение за постигане на така желаното подобрение състоянието на болния и справяне с наличните проблеми. Подкрепата има значение и в дългосрочен план за намаляване на рисковете от повторно сблъскване с подобен проблем

Психотерапия: видове и особености, е метод на лечение на различни по тежест заболявания, но също и за профилактика и предпазване от възможните последици при хронична преумора, стрес, промяна в семейната или професионалната среда.

Различните методики, прилагани по време на сеансите, целят създаване на спокойна атмосфера, сигурност за пациента и среда на доверие и разбирателство. Не съществуват възрастови ограничения за нейното приложение, не се описват странични (нежелани) ефекти и противопоказания за нейното приложение, което я прави чудесна алтернативна при много групи пациенти.