Начало Медицинска енциклопедия Лечения Междуличностна терапия (IPT) Неконвенционално лечение

Междуличностна терапия (IPT)

Междуличностна терапия (IPT) - изображение

Отношенията ни с другите хора, независимо дали касаят членовете на семейството, работната среда или приятелското обкръжение, са нормална част от нашия живот.

Те ни изграждат, допълват, често ни променят и оказват съществено, но невидимо влияние върху нашето настроение.

Така например при конфликт с шефа или непоносимост към неговото отношение и поведение спрямо вас, настроението ви рязко спада, отивайки на работа. При атмосфера на разбирателство, добро отношение, уважение и подкрепа от страна на колегите и висшестоящите служители ходенето на работа се превръща не в задължение, а в прекрасно чувство за среща с прекрасни хора и полза за обществото.

От изключително важно значение е как се справяме с токсичните взаимоотношения с другите хора. В случай, че допуснем негативните емоции, свързани с тези отношения и контакти да ни завладеят, позволяваме на депресията, тревожността, гнева и агресията да навлязат в нашето ежедневие.

Конфликтите на междуличностно ниво често се пренасят в друго измерение и водят до потиснатост у засегнатия човек, което от своя страна допълнително влошава контактите му с другите.

Едно от основните направления в психотерапията се фокусира именно върху разрешаването на такъв тип проблеми.

Какво представлява междуличностната психотерапия

Какво представлява междуличностната терапия?

Това е вид психотерапия, която в кратки срокове и целенасочено отстранява залегнали проблеми, в резултат от токсични взаимоотношения.

Създадена е като метод за лечение на депресия в периода между 1970 и 1980 година от Eugene Paykel, Myrna Weissman и Gerald Klerman, като първоначално е прилагана в комбинация с антидепресанти. Наблюдаваните ефекти впечатляват учените и стават причина за задълбочени изследвания в областта и развитие на терапията като официален клон на конвенционалната психотерапия.

Първоначално се прилага само под формата на комбинирана с медикаментозни средства терапия при пациенти с депресивна симптоматика, а в съвременната медицина намира приложение и като самостоятелна форма на лечение (без помощта на антидепресанти, успокоителни и други психоактивни средства) и се прилага при разширен кръг от състояния.

В основата на схващанията на метода е порочният кръг, включващ токсични взаимоотношения или конфликти с другите хора, неудовлетвореност от контакта с тях, което от своя страна води до чувство за загуба и депресия.

Депресията, провокирана от токсичните взаимоотношения влошава иначе нормалните ни контакти с други хора от нашето обкръжение и може да стане причина за по-тежки последствия в дългосрочен план (изолация, агресивно поведение, опити за самоубийство).

Депресията невинаги е резултат от конкретно събитие или изсмукваща живеца ни връзка, но въздейства върху междуличностните ни взаимоотношения и ги затруднява, което допълнително задълбочава депресивната симптоматика.

В резултат от затруднените междуличностни взаимоотношения (или така наречената междуличностна криза) се проявяват психологични симптоми, като сроковете за проява и тежестта им се определят в зависимост от генетично заложената ни способност за справяне с проблемите, темперамент, личностови характеристики, социални фактори.

При попадане в порочния кръг излизането без външна, чужда помощ може да бъде проява на истински героизъм.

Порочен кръг

Междуличностната терапия в кратки срокове се фокусира върху конкретния проблем и неговите корени.

Обикновено продължителността на терапията е в рамките на от 6 до 20 сеанса, веднъж седмично, с продължителност един час.

При част от пациентите подобрение се наблюдава в много кратки срокове (трябва им само леко побутване, за да поемат в правилната посока) и за тях 6 до 8 сеанса са напълно достатъчни. При други е необходимо повече време за изясняване и идентифициране на проблема, разбиране на сериозността му и промяна в гледната точка.

Първите няколко (обикновено три до четири) сеанса включват задълбочен разговор с пациента, неговите тревоги, причината, поради която търси помощ. През това време терапевтът играе ролята основно на слушател, без да съди, без да прави коментари.

Неговата задача е да идентифицира корените на проблема, да открие този аспект от живота на болния, който е довел до сегашната му симптоматиката. Целта не е лечение на конкретните симптоми, а отстраняване на причината, довела до развитието им.

Най-често причините се крият зад следните състояния и ситуации:

Междуличностни конфликти

  • междуличностни конфликти: проблемните взаимоотношения в семейството, в училище, на работа, в близкото обкръжение могат да станат причина за развитие на депресивна симптоматика
  • междуличностен дефицит: липсата на социални контакти или чувството за непълноценни отношения отключва чувство за самота, гняв, желание за изолация. При възрастните пациенти самотата е една от водещите причини за развитие на депресия, сърдечно-съдови заболявания и усложнения
  • промяна в средата и в ролите: важните и големи житейски събития, като например сключване на брак, развод, смяна на работата, повишение, загуба на работата и други, могат да причинят изключителен стрес при много от пациентите и несправянето с промяната става причина за натрупване с времето на негативни емоции и развитие на депресия
  • скръб: смъртта е мощен стресор, който може да разтърси изцяло пациента (особено, ако е на партньор, родител, дете, както и ако е неочаквана, в резултат на внезапен инцидент, а не на хронично заболяване). Липсата на адекватна подкрепа и непълноценните отношения стават причина за превръщане на скръбта в депресия, агресия и гняв

Идентифицирането на проблема от страна на терапевта и последващото му осъзнаване, възприемане, разбиране и желание за промяна у пациента са водещите фактори за оптимален резултат от тази форма на психотерапия.

Изключително важно за успеха на лечението е желанието и мотивацията на пациента да изкорени проблема и да промени отношението и погледа си върху нещата.

Техники, използвани при междуличностната терапия

Какви техники използва междуличностната терапия?

В основата на този метод е емпатичното изслушване, което има за цел създаване на дружелюбна атмосфера, укрепване на връзката между пациента и терапевта, предразполагане на пациента. Терапевтът може да не е съгласен с възгледите на пациента, но трябва да покаже подкрепа и емпатия.

В последствие се прилагат техники за изясняване на проблема и представянето му пред пациента по начин, по който той ще го разбере и проумее. Поставянето на етикети, осъждането на принципи и възгледи и критиката нямат място при тази форма на терапия.

Важно е пациентът да осъзнае своя проблем, да вникне в причините, довели до развитието му. Този процес може да се подпомогне с помощта на ролеви игри, анализ или някои от стандартните психологични техники.

За подобряване на междуличностните взаимоотношения и създаване на здравословна почва за тях е необходимо:

  • Идентифициране на емоцията

Важно е пациентът да опише и осъзнае конкретната емоция, която се е породила в него с течение на времето и откъде произлиза тази емоция. Пример: пациентът е разстроен и в последните месеци зачестяват значително скандалите с половинката му. Задълбочен анализ показва, че той се чувства неоценен и маловажен поради новата работа извън града на своята половинка (прекарват по-малко време заедно, не общуват пълноценно, нямат време един за друг). Пациентът не чувства гняв, а е наранен. Осъзнавайки емоцията и причината, довела до нейното развитие, по-лесно можем да се справим с проблема.

  • Изразяване на емоцията

Този процес включва подпомагане на пациента да изрази своите чувства по здравословен начин. В предходния пример пациентът е разстроен и неоценен и реагира с гняв и сарказъм при общуването, което от своя страна е причина за негативната реакция на половинката му. При здравословно изразяване на емоцията (може със спокоен тон да обясни на половинката си как се чувства) той ще получи разбиране и подкрепа от своята партньорка.

  • Справяне с емоционалния багаж

Често реакцията ни в определена ситуация се дължи на неразрешени проблеми от миналото. Вглеждайки се в тях можем да си обясним голяма част от своето поведение. В дадения пример майката на пациента не е проявявала достатъчно внимание, грижа и подкрепа към него в детските му години. Това е довело до желанието му да си намери половинка, която е грижовна, разбираща, подкрепяща и винаги до него. Съгласявайки се с нейната нова работа и по-големия приход за семейството, той не се е замислил, че взаимоотношенията с майка му ще повлияят неговата реакция към честото отсъствие на половинката му.

При какви състояния се прилага?

При какви състояния е ефективна междуличностната терапия?

Използвана в миналото само при определени групи пациенти с депресия, днес тя намира приложение при голям кръг от болестни състояния:

Терапията е подходяща за пациенти от всички възрастови групи, както при подрастващи, така и при хора на преклонна възраст.

При подрастващите и юношите основните проблеми идват от токсични отношения в училище, високи амбиции за успех (техни собствени или на родителите им), пубертета и свързаните с него промени. При тях терапията дава изключително добри резултати, като намалява агресивното поведение, подобрява комуникационните умения и социализацията.

При възрастните хора (над 70 години) основният проблем е самотата, депресията в резултат от хронично заболяване или инвалидност, невъзможността за създаване на пълноценни взаимоотношения. Те имат нужда от подкрепа, разбиране и чувство за сигурност.

При пациентите с хранителни разстройства често е налице подлежаща токсична връзка или контакт, подтикваща ги към промяна в храненето (гладуване при анорексията като резултат от социална изолация и желание за приемане от околните и засищане на глада за внимание при булимията с големи количества храна).

При хората с различни зависимости целта на терапията е контрол на непреодолимото желание за прием на субстанцията. Обикновено това желание се подсилва от непълноценни контакти, скръб, промяна в средата. Необходимо е идентифициране на проблема и справяне с него, а не посягане към токсичните субстанции при всяка пречка в живота.

Междуличностната терапия се прилага индивидуално, под формата на сеанси на четири очи, но и под формата на групова терапия. При някои от пациентите по-добри резултати са налице при обсъждане на проблемите с други хора, разглеждане на различните възгледи и проблеми на другите и взаимно търсене на решение. Обикновено при груповите терапии първите няколко (два до три) сеанса са индивидуални за изясняване на проблема и идентифициране на начини за справяне с него.

Помощ и подкрепа

Предимства на междуличностната терапия:

  • резултати в кратки срокове и бързо овладяване на симптомите
  • целенасочен фокус върху конкретен проблем
  • подобряване на междуличностните отношения
  • придобиване на умения за справяне с конфликтни ситуации
  • подобряване на комуникационните умения
  • способност за справяне със скръбта и големите житейски събития
  • овладяване на саморазрушителните модели на поведение

При необходимост към психотерапията се включват подходящи антидепресанти (трициклични антидепресанти, селективни инхибитори на реабсорбцията на серотонин, средства за лечение при тревожност). Дозата и продължителността на курса се определят индивидуално, в зависимост от тежестта на клиничната симптоматика, мотивацията на пациента за справяне с проблемите и наличието на подлежащи заболявания.

Като цяло междуличностната терапия, приложена самостоятелно, постига аналогични ефекти на приложението на антидепресанти при леки и умерени форми на депресия.

При пациентите с тежка депресивна симптоматика включването на антидепресанти подобрява очакваните резултати.

При употребата на антидепресанти е необходим по-продължителен период за изява на очакваните ефекти.

При възрастни хора и подрастващи не се препоръчва медикаментозната терапия с психоактивни вещества поради риска от развитие на различни по тежест нежелани ефекти и лекарствени взаимодействия.

Освен с антидепресанти междуличностната терапия може да се комбинира с други форми и методи на лечение. Подробна информация може да намерите на:

Какво да очакваме?

След приключване на сеансите и постигане на желания резултат се препоръчва посещение при терапевт веднъж месечно за адекватен контрол на дългосрочните резултати.

Депресивните епизоди често рецидивират и е необходим информиран избор за подходяща терапевтична тактика.


По текста работи: д-р Лилия Пашова-Стоянова

Още по темата:

4.3, 17 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПРИ КОИТО СЕ ПРИЛАГА ЛЕЧЕНИЕТО Междуличностна терапия (IPT)

БИБЛИОГРАФИЯ

http://www.webmd.com
https://iptinstitute.com
http://www.healthline.com
https://psychcentral.com
http://www.goodtherapy.org
http://www.counselling-directory.org.uk
http://www.crchealth.com
https://www.ncbi.nlm.nih.gov
https://en.wikipedia.org
https://www.talkingtherapies.berkshire.nhs.uk
https://www.insighthealthcare.org
http://www.minddisorders.com

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛеченияЛюбопитноЗдравни съветиИнтервютаПсихологияБотаникаНовиниЛайфстайлТестовеСпортАлт. медицинаСнимкиИсторияСпециалистиСоциални грижиЗаведенияХранене при...ВидеоЗдравни проблемиАнкетиИзследванияОрганизацииКлинични пътекиНормативни актове