Флуоксетин

Синтезираният през 1972 година като един от първите инхибитори на обратното захващане на серотонин антидепресант флуоксетин намира широко приложение в клиничната практика.

Този медикамент е един от най-често изписваните антидепресанти в световен мащаб, поради високата си активност и ефективност и нисък риск от развитие на нежелани ефекти.

Препаратът се предлага под формата на таблетки за перорална употреба, като се отличава с относително дълъг плазмен полуживот и съответно ефект, добра резорбция, усвояване и разпределение в организма.

Механизъм на действие

В черния дроб се метаболизира и трансформира във вторични метаболити, като ензимите, отговорни за тези реакции показват значителни индивидуални различия, дължащи се на генетични особености.

Основният механизъм, по който флуоксетин реализира своите ефекти, се състои в селективно потискане на обратното поемане на медиатора серотонин, без да повлиява норепинефрин и допамин.

Приложение

Медикаментът се използва главно в терапията (като част от комплексната терапия или като допълнително лечение) на следните афективни разстройства:

• депресивен епизод
• тежък депресивен епизод с психотични симптоми
• смесено тревожно-депресивно разстройство
• обсесивно-компулсивно разстройство
• нервна булимия
• паническо разстройство
• трихотиломания (неконтролирано желание за скубане на косми от тялото, главно скалпа, миглите, веждите)
• синдром на предменструално напрежение

Използва се при част от пациентите с нарколепсия и катаплексия, хранителни разстройства и склонност към преяждане, затлъстяване, както и в комплексната терапия при алкохолна зависимост. С умерен успех е използван при малка част от пациентите с аутизъм.

В зависимост от състоянието на пациента дозата се определя индивидуално, като обикновено се започва с най-ниската ефективна доза.

Прекратяване на приема

Продължителността на терапевтичния курс също зависи основно от състоянието на болния и отговора спрямо приложеното лечение.

Препоръчително е при прекратяване на лечението дозата постепенно да се намалява, въпреки че при употребата на този антидепресант не се наблюдава тежко изразен синдром на отнемане за разлика например от пароксетин, венлафаксин, флувоксамин.

Според някои проучвания този препарат може да повиши риска от суицидни мисли и действия при лица на възраст под 25 години, но резултатите не са категорични.

Нежелани ефекти

По време на лечението с флуоксетин може да се очакват следните нежелани странични ефекти:

• гастроинтестинални увреждания: промяна в апетита и телесното тегло, гадене и повръщане, ентерит, колит, хепатит, увеличен черен дроб, афти в устната кухина
• алергични прояви: обриви, уртикария, сърбеж
• психо-неврологични промени: главоболие, мигрена, нарушения в съня, апатия, еуфория, конвулсии, халюцинации, хистерия, нарушения на говора
• сърдечно-съдови нарушения: аритмия, сърдечна недостатъчност, хипертония
• генерализирани отоци
• промяна в параклиничните показатели: повишение на холестерола, чернодробните ензими, уреята

При случайно или умишлено приемане на по-високи дози се наблюдава световъртеж, конвулсии, гадене, диария, зрителни нарушения, обриви, изпотяване.

Употреба по време на бременност и кърмене

Употребата на този медикамент по време на бременност и лактация не се препоръчва, тъй като крие риск от развитие на различни по тежест нарушения на сърдечно-съдовата и централната нервна система на плода и новороденото.

Взаимодействия

При едновременно приложение на флуоксетин с други лекарствени средства е възможно развитие на различни по тежест нежелани лекарствени взаимодействия. По тази причина се препоръчва избягване на едновременната употреба с някои други антидепресанти, литий, бензодиазепини, карбамазепин, халоперидол, варфарин.

Алкохолът потенцира ефектите на антидепресантите като цяло, поради което не се препоръчва консумацията му по време на лечебния курс.

Препаратът се отпуска с рецепта и след консултация със специалист, като е необходим индивидуален подход при всеки пациент.

Заглавно изображение: freepik.com