Смесено тревожно-депресивно разстройство МКБ F41.2

Депресията и тревожността могат да се появят едновременно. Изчислено е, че 45% от хората с едно психично състояние отговарят на критериите за 2 или повече разстройства. Проучване установи, че половината хора с тревожност и депресия, имат и другото заболяване. Въпреки че всяко състояние има свои причини, могат да споделят подобни симптоми и лечебни подходи.

Рисковите фактори за смесено тревожно-депресивно разстройство често се припокриват с рискови фактори за тревожност и депресия. Тези включват:

• анамнеза за нарушения на психичното здраве в семейството, включително нарушения със злоупотребата на вещества
• живот в бедност или финансови затруднения
• липса на семейна или социална подкрепа
• диагностицирано остро или хронично психиатрично заболяване
• ниска самооценка
• налични форми на травма в детството
• повишено количество дневен стрес
• старост

Рисковите фактори посочват общия стрес като основен виновник за развитие на смесено тревожно-депресивно разстройство. Възможно е мерките за намаляване на стреса да намалят случаите на това заболяване.

Някои симптоми на депресия и тревожност се припокриват, като проблеми със съня, раздразнителност и затруднена концентрация. Но има няколко основни разлики, които помагат да се разграничат двете състояния.

Депресията е представена като чувство за унищожение и тъга. Това усещане може да продължи няколко дни или седмици.

Физическите симптоми и поведенчески промени, причинени от депресия, включват:

• намалена енергия, хронична умора или чувство на мудност често
• затруднена концентрация, вземане на решения или припомняне на информация
• болка, спазми или стомашно-чревни проблеми без ясна причина
• промени в апетита или теглото
• затруднено заспиване, събуждане рано или хиперсомни

Емоционалните симптоми на депресия включват:

• загуба на интерес или липса на удоволствие от любими дейности или хобита
• постоянни чувства на тъга, тревожност или празнота
• чувства на безнадеждност или песимизъм
• гняв, раздразнителност или неспокойствие
• чувство на вина или изпитване на чувство за безполезност или безпомощност
• мисли за смърт или самоубийство
• опити за самоубийство

Безпокойството или страхът и тревогата могат да се случат и на всеки от време на време. Не е необичайно човек да е неспокоен преди голямо събитие или важно решение. Но хроничната тревожност може да бъде изтощителна и да доведе до ирационални мисли и страхове, които пречат на ежедневието.

Физическите симптоми и поведенчески промени, причинени от генерализирано тревожно разстройство, включват:

• умората настъпва бързо и лесно
• затруднена концентрация или припомняне
• мускулна треска
• ускорена сърдечна честота
• затруднения със съня, включително проблеми със заспиването и неспокоен, незадоволителен сън

Емоционалните симптоми на тревожност включват:

• безпокойство, раздразнителност или чувство на отчаяние
• затруднение с контрола на тревогата или страха
• ужас
• паника

Има някои отличителни характеристики между двете състояния. Хората с депресия се движат бавно и реакциите им могат да изглеждат притъпени. Хората с тревожност са склонни да бъдат по-разкрепостени, тъй като се борят да управляват своите състезателни мисли. Друга отличителна черта е наличието на страх за бъдещето при хора с тревожност. Депресираните хора, които не изпитват тревожност, са по-малко склонни да бъдат изпълнени с тревога за бъдещи събития, тъй като често са примирени с вярването, че нещата ще продължат да са лоши. С други думи, те могат да „предскажат бъдещето“ въз основа на това как се чувстват в момента.

Приблизително 50% от хората с диагноза депресия също са диагностицирани с тревожно разстройство. Въпреки това е важно да се постави точна диагноза, за да се лекуват правилните състояния. Ако се окаже, че болният страда от смесено тревожно-депресивно разстройство, има много начини, по които да му бъде оказана помощ.

За поставяне на диагнозата е необходимо болният да отговаря на следните критерии:

1. Настроението е хронично или се повтаря в продължение на минимум 4 седмици и има поне 4 от следните симптоми: проблеми с концентрацията или с паметта, нарушен сън, умора или липса на енергия, чувство на раздразнителност, притеснение, очакват най-лошото, чувства на безнадеждност, песимизъм или ниско самочувствие.
2. Представените симптоми не са причинени от лекарства, наркотици или други промени в здравословното състояние.
3. Симптомите причиняват значителни увреждания или дистрес в различни аспекти от ежедневието.
4. Симптомите не отговарят на критериите за различни и отделни разстройства на психичното здраве.

Около 60% от хората с основно депресивно разстройство също изпитват форма на тревожно разстройство, така че разстройствата често са коморбидни. Обаче смесено тревожно-депресивно разстройство често не е толкова тежко или с по-малко симптоми, отколкото коморбидно тревожност и депресивни разстройства.

Психотерапията (консултации) е представена от професионален терапевт, които може да разработи план за едновременно лечение на тревожността и депресията. Някои видове терапия, които могат да помогнат са:

Когнитивно-поведенческа терапия - учи болния да коригира мислите и действията си.
Междуличностна терапия - показва как хората могат да общуват по-добре.
Терапия с решаване на проблеми - дава умения за управление на симптомите и помага при справянето със сложни казуси.

Лекарят може да предпише антидепресант, който лекува както депресия, така и симптоми на тревожност, като например селективен инхибитор на обратното захващане на серотонин (SSRI), инхибитор на обратното захващане на серотонин-норепинефрин (SNRI).

Някои примери за SSRI са:

• Citalopram
• Escitalopram
• Fluoxetine
• Fluvoxamine
• Paroxetine
• Sertraline

Някои примери за SNRI са:

• Desvenlafaxine
• Duloxetine
• Venlafaxine

Болният трябва да сподели на лекаря си за всички симптоми, за да може той да реши кой е най-добрият медикаментозен избор. Също така, е важно да спомене всички добавки, които приема, дори и да са „натурални“, в случай че някои от тях са склонни да повлияят на лечението.

Може да отнеме няколко седмици или месеци, докато лекарството заработи. Понякога се налага да бъдат опитани няколко различни вида, преди да се намери този, който е най-подходящ за конкретния случаи.

Промените в начина на живот, като подобряване на навиците за сън, осигуряване на социална подкрепа, използването на техники за намаляване на стреса или практикуване на редовни упражнения, също могат да помогнат при лечението на смесено тревожно-депресивно разстройство. За болните е от полза още да избягват алкохола, тютюнопушенето и наркотиците. Те могат да влошат и двете състояния и да попречат на лечението.

Хората, живеещи с тревожност и депресия, обикновено не отговарят на стереотипа за нито едно разстройство. Тревожността може да служи енергизиращо, като тласка човека към постигане на целите си. По-късно, когато се изявят самостоятелно, симптомите на депресия стават по-категорични. Чувствата на несигурност и самокритичност, умора, безпомощност или вина, настроение и желание да се избегне контакт с околните се засилват.