Антидепресанти

Депресията е едно от най-разпространените афективни разстройства с висока честота в световен мащаб.

Протича под формата на депресивен епизод или рецидивиращо депресивно разстройство.

Етиология

Етиологията е комплексна и многообразна, като редица фактори предразполагат към развитието на депресия:

• личностови особености и темперамент
• емоционална стабилност
• стрес
• качество на живот
• фактори от околната среда
• някои заболявания
• генетична предиспозиция
• биохимични и невроендокринни фактори

Депресията засяга всички възрастови групи и води до намаляване качеството на живот, социална дезинтегрираност и неработоспособност.

Симптоми на депресия

Основните клинични прояви на болестта включват апатия, загуба на интерес и мотивация, усещане за безнадеждност и безпомощност, ниска самооценка, суицидни мисли.

Наблюдават се значителни промени в апетита и телесното тегло, качеството и продължителността на съня, понижено либидо, промени в когнитивния статус.

Депресията често се наблюдава под формата на еднополярно разстройство, като част от биполярното афективно разстройство, следродилна депресия, медикаментозна или наркогенна депресия, депресия вследствие на травма или друго заболяване.

Видове антидепресанти

В терапията на различните форми на депресия основно място заемат така наречените антидепресанти.

Те представляват голяма група, различни по механизъм лекарствени средства, които повлияват определени сигнални пътища и рецептори в централната нервна система.

В зависимост от техния механизъм на действие, препаратите се класифицират в няколко основни групи:

Инхибитори на моноаминооксидазата

• моклобемид
• толоксатон

Повишават наличността на норадреналин, серотонин и допамин в мозъка и периферните тъкани.

Използват се при тежки депресии при пациенти, лекувани неуспешно с други медикаменти.

Прилагат се рядко, главно поради сериозните нежелани реакции и лекарствени взаимодействия, наблюдавани при употребата им. Често се наблюдават гадене, възбуда, безсъние, сухота в устата, запек, задръжка на урината, напълняване, зрителни нарушения.

Прочетет още: 

»Инхибитори на моноаминооксидазата

Инхибитори на моноаминното захващане

• трициклични антидепресанти: имипрамин, дезипрамин, амитриптилин, нортриптилин
• селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин (SSRI): флуоксетин, флувоксамин, пароксетин, сертралин
• инхибитори на норадреналиновото обратно захващане: бупропион, ребоксетин, атомоксетин

Трицикличните антидепресанти се използват предимно в терапията на пациенти с биполярно афективно разстройство, безпокойство, невропатична болка.

Селективните инхибитори на реъптейка на серотонин са най-широко използваните в клиничната практика антидепресанти, като намират приложение в терапията на леки и тежки форми на депресия.

Прилагат се и в терапията на обсесивно-компулсивно разстройство, пристъпи на паника, посттравматичен стрес, хранителни разстройства (анорексия, булимия).

Отличават се с ниска токсичност и относително добър профил на безопасност.

Инхибиторите на норадреналиновото обратно захващане са високо селективни за норадреналин и имат по-слаб антидепресивен ефект. Използват се предимно при разстройство на вниманието.

Чести странични ефекти при употреба на инхибиторите на моноаминното захващане са загуба на либидо, еректилна дисфункция, безсъние, седация, замаяност.

Антагонисти на моноаминните рецептори

• тразодон
• миансерин
• миртазапин

Механизъм на действие

Всички антидепресанти са липофилни, което им позволява безпрепятствено преминаване през кръвно-мозъчната бариера.

Усвояват се добре и имат относително продължителен механизъм на действие. От изключително важно значение при лечението на конкретните пациенти е индивидуализиране на дозата, която позволява достатъчна продължителност на действие на препарата.

Прекратяването на терапията става с постепенно понижение на дозата, тъй като внезапното спиране може да провокира тежка симптоматика и така наречения синдром на отнемане.

Различните лекарствени средства осъществяват своя механизъм посредством потискане на обратното захващане на моноамините (главно серотонин и норадреналин).

Въпреки бързия неврохимичен ефект на лекарствата, за регистриране на клинично подобрение са необходими поне две до четири седмици.

Прием по време на бременност

Особена рискова група представляват бременните жени, тъй като повечето препарати могат да предизвикат различни нарушения в нормалното протичане на бременността, като например преждевременно раждане, синдром на отнемане при новороденото, респираторен дистрес и други нарушения в нормалните функции на новороденото.

По време на бременността безопасно за плода и майката могат да се прилагат различни алтернативни методи и средства.

Подробна информация може да прочетете на:

»Алтернативни методи за лечение на депресия при бременност и след раждане

Приложение при деца

Приложението на антидепресанти при деца и подрастващи изисква особено внимателно прецизиране на дозата и проследяване на пациентите, тъй като при тях в началните етапи на терапията е възможно усилване на основните симптоми, свързани с тревожността. При тази група пациенти е налице значително повишен риск от суицидни мисли и действия.

Нежелани взаимодействия

По време на терапията с антидепресанти е необходимо да не се консумира алкохол, поради нежелани взаимодействия с лекарствените агенти.

Употребата на инхибиторите на моноаминното захващане в комбинация с амфетамини може да доведе до животозастрашаваща хипертония.

При едновременната употреба на тези агенти и SSRI е възможно развитие на така наречения серотонинов синдром, който протича с хипертермия, обърканост, тремор, изразено изпотяване, тахикардия, колапс на сърдечно-съдовата система.

Комплексна терапия

В комплексната терапия на различните форми на депресия в комбинация с конвенционалното лечение добри резултати могат да се постигнат с някои алтернативни методи.

Хранителен режим

Хранителният режим е от особено важно значение, като определени храни могат да повлияят благоприятно върху общото емоционално състояние на болния.

Такива са:

• сьомга, поради високото съдържание на омега 3 мастни киселини
• овесена каша и яйца, поради високото съдържание на триптофан
• спанак, броколи и зеленолистни зеленчуци, главно поради високите нива на фолиева киселина
• боровинки, малини, къпини, поради високите нива на антиоксиданти
• витамин D, особено ефективен при сезонно афективно разстройство

Неблагоприятен ефект оказват алкохол, кофеин, тютюнопушене, консумация на мазни и пържени храни.

Подробности може да прочетете на:

»Хранене при депресия

Билки

Билките намират широко приложение в комплексната терапия на различните депресивни разстройства.

Като широко използвано средство от групата на антидепресантите е жълтият кантарион, който намира приложение в състава на редица фитопрепарати и хомеопатични агенти.

Други често използвани билки и хранителни добавки са шафран, кава-кава, тинтява, маточина, орлови нокти, лавандула, риган, розмарин.

Подробна информация за алтернативните средства и техники, повлияващи депресията, може да прочетете на:

»Алтернативни средства за лечение на депресия и тревожност

»Енергийни точки за облекчаване на стрес, депресия и емоционален дисбаланс

Терапията с антидепресанти се назначава от специалист, като дозата и продължителността на лечението се определят индивидуално.

За постигане на максимални резултати се препоръчва комбинираната терапия, съчетаваща стандартните антидепресанти и различни алтернативни техники и средства.

Изображения: freepik.com