Палиативно лечение

Целта на медицината е осигуряване на адекватна терапия и грижи за пациентите, независимо от тяхната възраст, заболяване, индивидуални особености.

Въпреки огромното развитие и технологичен напредък, все още има състояния, при които съвременната медицина е безсилна.

Какво се случва с тези пациенти?

В последните няколко години се работи усилено в тази насока, като целта е създаване на подходяща среда, задоволяване на потребностите и осигуряване на оптимално качество на живот на пациентите.

На помощ идва така нареченото палиативно лечение (палиативна терапия, палиативни грижи, симптоматично лечение, поддържащо лечение). Термините за неговото означаване са много, колкото много са и насоките, в които то осигурява своите цели и ефекти.

Какво представлява палиативното лечение?

Палиативното лечение по същество не се фокусира толкова върху лечението на самото заболяване, а по-скоро цели осигуряване на нормален и пълноценен живот, обгрижване на болните и задоволяване на индивидуалните им потребности, независимо дали се касае за физическо страдание, психическо, емоционално, духовно или друг тип страдание.

Палиативните грижи стартират още при диагностицирането на терминално заболяване, болест, ограничаваща продължителността на живота, срещу която към този момент не е създадена ефективна терапия.

Фокусират се върху конкретния пациент, неговите желания и възможности за справяне със страданието, болката, страничните ефекти от приложеното лечение.

Палиативното лечение е с център и главен фокус болния и неговото семейство, като отделните членове на семейството, близки роднини и приятели също могат да получават подобни грижи и обучение за справяне с емоционалната страна на подобна диагноза.

Палиативната терапия при раковите заболявания се провежда едновременно с другите лечения на рак още от момента на диагностициране на заболяването, по време на лечението, при рецидивиращо или напреднало заболяване и продължава до края на живота.

Поддържащото лечение и палиативни грижи не бива да се възприемат от пациентите като безсилие на лекарите и медицината като цяло. Приложението им не означава, че медицинският екип се е отказал от борбата с болестта.

Тяхното прилагане цели облекчаване на симптомите на пациента (свързани с болестта, свързани с приемането на диагнозата, както и свързани със самото лечение), като дългосрочното им приложение при определени заболявания предоставя време на съвременната медицина за откриване на нов лек (често терминално болни пациенти участват в проучванията и изследването на нови медикаменти).

Кога се прилага палиативно лечение?

Палиативни грижи се прилагат своевременно след поставянето на определена диагноза и успоредно със стандартното лечение за съответното заболяване. При достигане на стадий на болестта, в който липсва ефект от прилаганите лекарства и терапевтични схеми, то палиативните грижи остават единственото средство, облекчаващо страданието на пациента.

Симптоматичното лечение се прилага при лица във всяка възраст след диагностициране с някои от следните заболявания:

• различни неоплазми (главно злокачествени заболявания, карциноми с различна локализация)
• дегенеративни неврологични заболявания, включително болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон и други
• хронична сърдечна недостатъчност
• муковисцидоза
• терминален стадий при HIV (СПИН)
• краен стадий при пациенти с хронични белодробни, бъбречни, чернодробни, хематологични заболявания
• различни нелечими към момента инфекции, вродени заболявания, ендокринни и метаболитни увреждания

Палиативните грижи се прилагат за облекчаване на различни симптоми и състояния, както свързани със самото заболяване (типичните за болестта симптоми, различни усложнения), така и свързани с нежеланите странични ефекти от прилаганото лечение (нежелани ефекти вследствие на химиотерапия, лъчелечение, високи дози от определени лекарства).

След подробен разпит на пациента и установяване на неговите лични потребности и неговата визия за комфорт и качество на живот се създава индивидуален план и стратегия за справяне със страданието. Всяко страдание е различно, всеки го възприема и изживява различно, поради което е необходим индивидуален подход.

При голям процент от пациентите е необходимо справяне с типичните за химиотерапията и лъчетерапията нежелани ефекти, включващи най-често гадене, повръщане, нарушения на съня, депресивни епизоди, алопеция, задух.

При много пациенти са необходими комплексни грижи за копиране на депресивните епизоди, тревожността и паническите атаки, често резултат от емоционалното възприемане на поставената диагноза.

Необходима е емоционална подкрепа и промяна във възприемането на смъртта като процес, като не бива да се създава страх от смъртта, нито да се идеализира смъртта като изход от страданията. Целта на палиативните грижи не е нито ускоряване, нито забавяне на настъпването на смъртта, а подобряване на начина и качеството на живот.

При някои пациенти е необходима специализирана и насочена терапия за справяне с гнева и агресията, често отключвани в резултат от безсилието на пациента и житейската ситуация, в която се намира.

Обучението на семейството на болния е ключов момент от цялостния процес, като е необходимо разясняване относно вида на заболяването, клиничните особености, рисковете от усложнения, терапевтичните възможности, техники за подкрепа и цялостно общуване. Не се препоръчва третирането на пациента като терминално болен, тъй като това допълнително влошава психично-емоционалното му състояние.

В редица случаи се прилагат мерки за облекчаване на болния по отношение на осигуряване на транспорт (за достъп до медицински услуги), помощ в домакинството (при терминално болни възрастни лица, за които няма кой да се грижи).

В редица случаи се осигурява необходимата техника и оборудване за лечение в домашни условия (когато това е желанието на пациента).

Често подобни организации подпомагат жените с туморни заболявания, преминали курс на химиотерапия и лъчелечение с изразена алопеция за достъп до перуки и справяне с емоционалното страдание и чисто психичното възприемане на загубата на коса.

Най-важното е съобразяване с индивидуалните потребности и желания, които да поддържат пациента в добро психично и емоционално състояние, като превенцията на депресията доказано води до подобряване на качеството и продължителността на живота.

Според данните от различни проучвания палиативните грижи удължават живота на терминално болните пациенти главно поради подобряването на психо-емоционалното им състояние и намаляване на депресивните епизоди. Резултатите варират в зависимост от вида на заболяването, състоянието и индивидуалните особености на болните.

Какви методи и техники включва палиативното лечение?

Палиативното лечение може да включва различни методи, които да направят живота на болния по-пълноценен и комфортен. Палиативните грижи могат да се прилагат както в дома на болния, така и в болница, хоспис или друг тип лечебно заведение. Извършват се от мултидисциплинарен екип, включващ лекар, медицинска сестра, психолог, при необходимост от други специалисти в зависимост от типа на заболяването, възрастта на пациента и неговите конкретни нужди.

Палиативната терапия използва множество техники, методики и видове конвенционално и алтернативно лечение, като най-често се назначава комплексен подход, включващ:

• индивидуален диетичен план и хранителен режим: при редица състояния храненето играе ключова роля за поддържане ума и тялото на пациента в оптимално състояние
• физикална терапия: често се прилага при дегенеративните неврологични заболявания, подпомагайки извършването на обичайните дневни задължения и социална адаптация
• психотерапия: има важна роля за превенция на тревожност, депресия, суицидни мисли и действия
• трудова терапия: подпомага обучението на пациентите при наличие на определени увреждания
• различни духовни практики: в зависимост от конкретния пациент се прилагат различни техники
• медитация: медитацията като метод на лечение намира все по-широко приложение
• химиотерапия: в редица случаи се прилага за облекчаване на проявите и симптомите на основното заболяване, най-често с неопластична етиология
• лъчелечение: използва се за намаляване размерите на туморите, забавяне прогресията на болестта
• оперативни интервенции: в някои случаи се прилагат за облекчение на болковия синдром при наличие на обем заемащи процеси с нарастващи размери, притискащи разположени в съседство органи и структури. В някои случаи се прилагат оперативни интервенции за облекчаване дейността на някои органи, като например поставяне на стент, илеостома, гастростома и други
• медикаментозна терапия: заема съществено място в палиативната терапия като основно се използват аналгетици (болкоуспокояващи медикаменти), антиацидни или инхибитори на протонната помпа при ракови заболявания като гастриноми (разновидност на рака на панкреаса и на стомаха), протичащи с повишена киселинност, лаксативни средства, антидиарични средства, витаминни добавки и други

Палиативното лечение предоставя нови възможности при терминално болните пациенти, осигурявайки всевъзможни начини за облекчаване на страданията им, задоволяване на личните потребности, подкрепа, помощ за изпълнението на ежедневните дейности и много други.

Създава се възможност за намаляване на страданията на болните, при които медицината е безсилна към този момент, предоставяйки така необходимото време за създаването на нови терапевтични възможности.