Начало Медицинска енциклопедия Медицински изследвания ПАП - цитонамазка

ПАП - цитонамазка

ПАП - цитонамазка - изображение

Въведение

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

Необходима ли е предварителна подготовка?

Метод на провеждане на изследването:

Какво ще усещате по време на изследването?

Има ли рискове от провеждане на изследването?  

Резултати от проведеното изследване:

Кога не трябва да провеждате изследването?


Въведение

ПАП тестът, известен и като цитонамазка, намазка по Papanicolaou, PAP тест, е микроскопски метод на изследване, който се провежда като скрининг и профилактика на рак на шийката на матката.

При цитонамазка се вземат повърхностни клетки от шийката на матката (цервикс) и се изследват под микроскоп за предракови промени.

Тестът носи името на неговия откривател — американския патоанатом от гръцки произход Джордж Папаниколау (George Papanicolaou), който през 1928 година за първи път прави това изследване.

Ракът на шийката на матката е един от най-често срещаните тумори на женските полови органи. Засяга жените между 30 и 60-годишна възраст.
Благодарение на въвеждането на профилактичната цитонамазка, честотата на рака на шийката на матката значително намаля в развитите страни.

Като причина за появата на рак на шийката на матката се посочва хроничната инфекция с човешки папилома вирус — Human papilloma virus (HPV).
Съществуват различни типове човешки папилома вируси, от тях с повишена онкогенна (предизвикващи развитието на тумори) способност са тип 16 и тип 18.

Рисковите фактори за появата на цервикален (на маточната шийка) карцином включват:

  1. ранно започване на полов живот;
  2. честа смяна на половите партньори;
  3. болести предавани по полов път;
  4. лоша лична хигиена;
  5. тютюнопушене;

 

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

ПАП тестът е скринингово изследване за рак на шийката на матката и се провежда в следните случаи:

  • На всички жени над 21 години трябва да се прави профилактична цитонамазка, като част от рутинния годишен профилактичен прелед;
  • На скринингово изследване се подлагат и всички жени под 21 години, които водят полов живот повече от 3 години;
  • При жени с повишен риск изследването се провежда веднъж на шест месеца или в зависимост от препоръката на лекаря;
  • PAP тестът се прави и при жени след субтотална хистеректомия, когато е запазена маточната шийка.
    Тестът не се прави при тотална хистеректомия (отстранена оперативно матка).
  • При жени на  65–70-годишна възраст и три отрицателни резултата в последните 10 години изследването може да не се прави;
  • При наличие на сексуален партньор след 65-годишна възраст;

 

Необходима ли е предварителна подготовка?

Най-подходящото време за намазка по Papanicolaou е 10–14 ден от менструалния цикъл.

24 часа преди вземането на материал за цитологично изследване от шийката на матката е необходимо пациентката:

  • да не е имала полови контакти;
  • да не е вземала вана;
  • да не е използвала тампони;
  • да няма остро възпаление (бяло течение);
  • да не е използвала вагинални медикаменти;

Тестът не може да се направи докато пациентката е в период на менструация.

Непосредствено преди осъществяване на теста е необходимо пикочния мехур да се изпразни.

 

Метод на провеждане на изследването:

Вземането на материал за цитонамазка се извършва в лекарски кабинет или клиника.

Пациентката е в гинекологично положение, поставя се спекулум във влагалището (разширителен гинекологичен инструмент), чрез който се отваря влагалището, за да се огледа шийката на матката.

С памучни шпатули или четчици се обтрива външната част на шийката на матката и цервикалния канал (каналът на маточната шийка), като по този начин се вземат клетки за изследване.
Клетките след това
се оцветяват с подходящи оцветители, за да се визуализират, и се изследват под микроскоп. 

 

Какво ще усещате по време на изследването?

Вземането на материал за ПАП теста в повечето случаи е безболезнено.

По време на вземането на материала е възможно да усетите лек дискомфорт, ако лигавицата е по-чувствителна.

Възможно е след процедурата да се появи леко кръвотечение.

 

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Няма рискове при провеждане на изследването.

Необходимо е да се спазват всички хигиенни правила по време на вземане на материала за изследване, с цел да се избегне възникване на инфекция при пациентката.

 

Резултати от проведеното изследване:

Чрез цитонамазката се отчита наличието или липсата на абнормно променени предракови клетки, а също така се получава информация за възпалителни промени, инфекциозни микроорганизми, хормонален статус.

Наблюдаваните промени могат да се определят като:

  • доброкачествени;
  • с неизвестен произход;
  • предракови;
  • ракови;

 

 

 

Има няколко различни класификации за оценка на предраковите промени — най-често използваните са по Папаниколау и системата на Бетезда.

По метода на Папаниколау (PAP I-V, Мюнхенска номенклатура от 1975 година) резултатите от цитонамазката (цитологично изследване, натривка) се класифицират в пет групи:

   Нормални стойности:

  • PAP I — не се наблюдават възпалителни или анормални клетки.

Необходимо е тестът да се повтори след една година.

    Отклонения от нормата:

  • PAP II — наблюдава се цервицит (възпаление на шийката на матката) или метаплазия (доброкачествено преобразуване на нормални клетки).

Необходимо е да се направи противовъзпалителна или хормонална терапия и преглед на шийката на матката с помощта на колпоскоп — колпоскопия.

    • неофициално, но често изполвано класифициране: PAP II K, а понякога PAP II W — неясен (съмнителен) резултат:

При наличието на такива резултати не може да се направи еднозначно заключение има ли наличие на туморни клетки. Наблюдават се променени клетки, които не могат да се класифицират като атипични, но не са и нормални.

Необходима е контролна цитонамазка.

  • PAP III (III А) — неясен (съмнителен) резултат

Тежко възпалено или дегенеративно изменение, което не може еднозначно да бъде класифицирано като доброкачествено или злокачествено, не може със сигурност да се изключи наличието на карциномни клетки.

Необходима е контролна цитонамазка и биопсия (вземане на материал от шийката на матката за хистологично изследване).

Измененията могат да се преобразуват в раков процес.

Необходимо е да се направи нова цитонамазка и колпоскопия.

Необходимо е да се направи нова цитонамазка, колпоскопия и биопсия.

  • PAP V — съмнения за инвазивен карцином

Необходимо е да се направи биопсия за хистологично изследване.


По-разпространена в момента е класификацията на Бетесда.

По Бетезда системата ПАП пробите, които нямат атипично променени клетки, са “отрицателни за неоплазия или злокачественост”.

Пробите с атипично променени клетки се разделят в следните категории:

  • ASC (atypical squamous cells) — атипични клетки в покривния епител. Покривните клетки са тънък слой клетки, които обгръщат цервикса. Те се разделят на две групи:
  • ASC-US (atypical squamous cells of undetermined significance)атипични клетки в покривния епител с неуточнено значение.
    Понякога промените са свързани с инфекции с човешки папилома вирус (HPV)
  • ASC-H (atypical squamous cells) — атипични клетки в покривния епител. При наличието им не може да се изключи висока степен на интраепителна лезизия (HSIL).
    Възможно е ASC-H да показва повишен риск тези клетки да са преканцерогенни (с възможност да се развият до ракови).

AGC (atypical glandular cells) — атипични клетки в жлезистия епител с неуточнено значение.
Жлезистите клетки са секретопродуциращи, намират се в ендоцервикалния канал (свързващ канал между маточната кухина и влагалището).

AIS (endocervical adenocarcinoma in situ) ендоцервикален аденокарцином ин ситу.

Предракови клетки се откриват в жлезистата епителна тъкан.

 
   
 
 
 
 

LSIL (low-grade squamous intraepithelial lesion) нискостепенни плоскоклетъчни вътреепителни лезии.
“Интраепителна” се отнася за слоя от клетки, които образуват повърхността на цервикса.
LSIL е лека аномалия, причинена от HPV (human papillomavirus — човешки папилома вирус) инфекция.

   

 

HSIL (high-grade squamous intraepithelial lesion) — високостепенни плоскоклетъчни вътреепителни лезии — отнася се за клетъчни изменения, които са средни до тежки и трябва да бъдат отстранени.
При HSIL има повишен риск за преобразуване в инвазивен карцином.

 


СРАВНЕНИЕ
между класификацията по Папаниколау (PAP) и системата на Бетезда (Bethesda)
 PAP                     Bethesda                          CIN                             Описание            
00 -Незадоволителен резултат
IНормален резултат -В нормални граници
IIВъзпалителни промени -Начални клетъчни промени, дължащи се на инфекции

 

Реактивни промени

 

 -Начални клетъчни промени, дължащи се на атрофии, облъчване или възстановяване

 ASC, ASG

 -Тежко възпалително или дегенеративно изменение

III A LSIL -Тежко възпалително или дегенеративно изменение, промени свъзрзани с HPV

 LSIL IЛека дисплазия
IIIBHSILIIУмерена дисплазия
IVHSILIIIТежка дисплазия
 CisCa in situКарцином "in situ"
VИнвазивен карциномCa coli uteriИнвазивен карцином

CIN — цервикална интраепителиална неоплазия (Cervical intraepithelial neoplasia)

Кога не трябва да провеждате изследването?

ПАП тестът не може да се провежда, ако пациентката е в процес на менструация.

4.5, 19 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ ПРИ КОИТО СЕ ПРИЛАГА ПАП - цитонамазка

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

НовиниИсторияЗдравни съветиЛеченияМедицински изследванияЛюбопитноСпециалистиЛайфстайлБотаникаАлтернативна медицинаАнкетиНормативни актовеКлинични пътекиПсихологияСнимкиСоциални грижиСпортЗаведенияОрганизацииАнатомияНаправления в медицината